Решение № 1076 от 24.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20211110146492 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба, подадена „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от прецесуалния си представител юрисконсулт Цветанка Петкова, с която при условията на обективно кумулативно съединяване, ищецът е предявил положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 Р. И. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 38, вх. „В“, ет. 10, ап. 40, с което моли да се приеме за установено, че Р. И. Й. дължи на „А.К.П.З.“ ЕООД следните суми:

-2034,33 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 3830803/28.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането;

-117,89 лв. - договорна лихва, начислена върху главницата, за периода от 21.04.2020г. до 18.11.2020г.

-158,50 лв. – лихва /обезщетение/ за забава за периода от 22.04.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда.

В исковата молба ищецът твърди, че между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника Р. И. Й. е сключен Договор за потребителски кредит № 3830803/28.08.2019 г., по силата на който „У.К.Ф.“ ЕАД е предоставило паричен кредит в размер на 3000 лв. На 18.11.2020 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на взермания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.С.В.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството, въз основа на който договор ищецът е придобил описаните вземания срещу ответника.

Длъжникът е уведомен от името на „У.К.Ф.“ ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПУКФ/3830803 от 24.11.2020 г., изпратено от „А.С.В.“ ЕАД в качеството й на пълномощник 1 на цедента, което е изпратено с известие за доставяне, но не е получено от ответника.

Ответната страна е депозирала отговор на искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не е уведомена за извършената цесия. Вноските по кредита са плащани на „У.К.Ф.“ ЕАД и след прехвърлянето на вземането, тъй като не е била уведомена. Твърди, че клаузите от Договора, предвиждащи заплащане на такси, както и тези, с които са уговорени възнаградителни лихви, са неравноправни клаузи. Клаузите за такси са в противоречие на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, а уговорката за такса за оценка на досие противоречи на изискванията на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поради което исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От приобщената към настоящото дело преписка по ч. гр. д. № 24834/2021г. по описа на Софийски районен съд (СРС) се установява, че на 29.04.2021г. ищецът е подал във СРС заявление по чл. 410 ГПК. На основание чл. 411 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 2034,33 лв. – представляваща главница – неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3830803 от 28.08.2019г., ведно със законна лихва от 29.04.2021г. окончателното плащане, сумата от 117,89 лв. – възнаградителна лихва за периода от 21.04.2020г. до 18.11.2020г., сумата от 158,5 лв. – лихва за забава за периода от 22.04.2020г. до 29.04.2021г. и 96,21 лв. - разноски по заповедното производство, а именно: 46, 21 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В законоустановения срок е постъпило възражение на ответника срещу заповедта за вземането. Вследствие на това, ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Между страните не е налице спор, че е сключен договор за потребителски кредит № 3830803 от 28.08.2019г. Този извод следва от обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът не оспорва факта на сключване на Договора. В молба от 02.03.2022г. от ищеца, обратно, се твърди, че тъй като договорът за кредит не е подписан от сключилите го страни (липсвало подпис на ответника, както и на представляващ финансовата институция), той е нищожен поради липса на форма.

По силата на сключения Договор за потребителски кредит, кредитодателят е предоставил сумата от 3000 лв. по банкова сметка на 28.09.2019 г. Съгласно сключения договор страните са се договорили, че главницата е 3 221,82 лв., като сума от чистата стойност на кредита 3000 лв., такса за разглеждане на кредита 90 лв., застрахователна премия 131,82 лв., възнаградителна лихва за срока на договора 392,40 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне е в размер на 3 614,22 лв., платима на 18 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 200,79 лв., като първата е дължима на 21.09.2019 г., а последната е с падеж на 21.02.2021 г., съгласно погасителния план. Уговореният годишен лихвен процент е 14,99 %, а годишния процент на разходите е 20,51 %.

По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор зa продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ищеца, както и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.11.2020 г., сключен между същите страни, от съдържанието на които става ясно, че вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД към ответната страна по Договор за потребителски кредит е било прехвърлено на ищеца.

На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „У.К.Ф.“ ЕАД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от „У.К.Ф.“ ЕАД на ищеца, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 18.11.2020 г., с подробно индивидуализирани вземания, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от догогова.

По силата на писмено пълномощно /л. 28/ „У.К.Ф.“ ЕАД чрез законния си представител Ивайло Главчовски е овластило ищеца с правата да уведоми от името на „У.К.Ф.“ ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на 2 ищеца съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 18.11.2020 г.

С приложено към исковата молба Уведомително писмо от 24.11.2020 г. ищецът, действайки като пълномощник на „У.К.Ф.“ ЕАД, е съобщил на длъжника за извършената цесия, като същото е изпратено по пощата и се е върнало в цялост като неполучено с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която остатъкът от задължението на ответника по договора за потребителски кредит е както следва – 2 034,33 лв. главница за периода от 21.04.2020 г. до 21.02.2021 г., 117,89 лв. договорна лихва за периода от 21.04.2020 г. до 18.11.2020 г. и 158,50 лв. лихва за забава за периода от 22.04.2020 г. до датата на подаване на завлението в съда /29.04.2021 г./ и 90,98 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода от 18.11.2020 г. до 29.04.2021 г. Сумата по договора е предоставена на ответника на 28.08.2019 г. по банковата й сметка. По кредита е платена сума в общ размер на 1 475,29 лв.

По делото е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника са сключени пет договора за потребителски кредит, като от банковата сметка на ответника са обслужвани три от тях. След датата на цедиране на вземането на 18.11.2020 г. от средствата на сметката не са удържани суми за погасяване на процесния кредит, тъй като не е имало съгласие за директен дебит от сметката на ответника.

С постъпилите след тази дата суми са погасявани други кредити на ответника.

Погасителната вноска по процесния кредит е най-голяма като сума и тя се отнася за найутежняващия кредит, който е процесния, от което следва, че остатъка от непогасената главница /3000 лв./ е 1 524,71 лв. Лихвата за забава върху тази сума за периода от 18.11.2020 г. до 29.04.2021 г. е в размер на 68,61 лв. За периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. кредитодателят не е начислявал лихва за забава.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която договора за потребителски креди и общите условия към него са изписани с шрифт „Ariel” с големина 10 пункта, като шрифтът е сгъстен с 1 пункт (намалено е разстоянието между буквите), като този шрифт е четим и съпоставим с Times New Roman 12.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

1. Относно сключения договор за паричен заем

За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието договорно отношение между страните и неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника.

В хода на делото безспорно се установява, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит № 3830803/28.08.2019 г. В отговора на исковата молба от 24.11.2021 г. ответникът не оспорва сключването на договора, поради което не следва да се взема предвид направеното по-късно възражение, че договорът е нищожен, тъй като липсва подпис на първата страница от договора. Нещо повече, страница 1 от 14 не представлява отделен документ. Титулната страница на договора е един документ (стр. 1) с останалите страници на договора (стр. 2-14), като тя се явява лицевата част на листа, върху който се намира стр. 2. Спазени са и изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК общите условия да са подписани на всяка страница.

От представените по делото доказателства се установява, че кредитодателят „У.К.Ф.“ ЕАД е изпълнил договорното си задължение за предоставяне на сумата от 3000,00 лв. по договора чрез превод по банковата сметка на кредитополучателя на 28.08.2019 г. С постъпилата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е платил сума по кредита в общ размер от 1 475,29 лв., а в останалата част паричното задължение не е изпълнено.

3

2. Относно възраженията за действителността на цесията

С Рамков договор зa продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ищеца, както и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.11.2020 г., сключен между същите страни, вземането на „У.К.Ф.“ ЕАД към ответната страна по Договор за потребителски кредит е било прехвърлено на ищеца.

Ответникът е направил възражение, че сключеният договор за цесия е недействителен, което възражение е неоснователно, защото той не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия.

Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не създава нови права и /или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето на което той трябва да изпълни. Поради това длъжникът не е страна по договора за цесия, макар и той да е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването на му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия. Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е ограничена от наличието на интерес в третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление. Предвид на това длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени.