Решение № 4789 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4789 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100500993 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20181017 от 03.09.2021г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №20197123 от 21.10.2021г., постановени по гр.дело №12558/2019г. по описа на СРС, II Г.О., 172-ри състав, е признато за установено по предявен от „Г.” АД, с ЕИК *******, срещу „Х.Т.” ЕООД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че „Г.” АД, с ЕИК *******, не дължи на „Х.Т.” ЕООД, с ЕИК *******, разликата над сумата от 27386.27 лв. до сумата от 44531.25 лв., за която сума е издадена фактура №1353/31.01.2019г.. С решението е осъден „Х.Т.” ЕООД, с ЕИК *******, да заплати на „Г.” АД, с ЕИК *******, сумата от 986.00 лв., направени по делото разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - „Т.“ ЕООД, с ЕИК ******* /с предходно наименование - „Х.Т.” ЕООД/, чрез процесуален представител адв.В. С., с която се обжалва изцяло решението на СРС, като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност обжалвания съдебен акт. Твърди се, че неправилен и в пълно противоречие на събраните по делото доказателства е изводът на СРС, че процесното писмо с изх.№537/04.12.2018г., изготвено от ищеца, е получено на същата дата от ответното дружество с поставен вх.№ХЕТ-018-015, с което писмо ищецът в определения срок по чл.10, ал.4 от сключения между страните договор №ДХЕТ-136 от 31.05.2018г. уведомява ответника, че на основание чл.23 във вр. с чл.10, ал.3 от договора не приема предложената от търговеца нова цена на ел.енергия, считано от 01.12.2018г., поради което да се счита получаването на писмото за начална дата, от която започва да тече 60-дневно предизвестие за прекратяване на договора.

1

Излага се, че от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин факта, че процесното писмо с изх.№537/04.12.2018г. е получено от представител на ответното дружество, предвид на което липсва основание да се приеме, че ответникът е бил надлежно уведомен, че ищецът не приема предложената нова цена на ел.енергия, считано от 01.12.2018г.. Твърди се още, че ищецът не се е позовал на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, поради което СРС незаконосъобразно е приел, че в случая намира приложение цитираната правна норма. Сочи се, че дори и да се приеме, че в случая сочената разпоредба намира приложение ответникът веднага след като е узнал съдържанието на писмото от 09.01.2019г. се е противопоставил на искането на ищеца да бъде коригирана цената на ел.енергията по издадена фактура от 31.12.2018г. . В тази връзка се поддържа, че стойността на изразходваната от ищеца ел.енергия за м.01.2019г., изчислена по предложената нова цена, за която е издадена процесната фактура №1353/31.01.2019г., е правилно изчислена и като такава се дължи от ищеца.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - „Г.” АД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.

Предявен е от „Г.” АД, с ЕИК *******, срещу „Х.Т.” ЕООД, с ЕИК *******, което дружество в хода на съдебното производство е с вписано в ТР ново наименование „Т.“ ЕООД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата в размер на 17144.98 лв., представляваща разликата между сумата от 44531.25 лв. с ДДС, стойност на доставеното количество ел.енергия за м.01.2019г. в размер на 138.9189 МВтч, за която е издадена фактура №0000001353/31.01.2019г., и сумата от 27386.27 лв., представляваща равностойността на доставената ел.енергия за м.01.2019г. в размер на 138.9189 МВтч умножена по 81.60 лв. за МВтч – договорена цена по сключения между страните договор за комбинирани услуги №Д-ХЕТ-136 от 31.05.2018г., действащ до 02.02.2019г., която сума е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 25.02.2019г. в „Експресбанк“ АД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при 2 постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от "Г." АД срещу "Х.Т." ЕООД с настъпила промяна в наименованието на ответното дружество в хода на съдебното производство – вписано е в ТР ново наименование - „Т.“ ЕООД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сума в общ размер на сумата в размер на 17144.98 лв., представляваща разликата между сумата от 44531.25 лв. с ДДС, стойност на доставеното количество ел.енергия за м.01.2019г. в размер на 138.9189 МВтч, за която е издадена фактура №0000001353/31.01.2019г., и сумата от 27386.27 лв., представляваща равностойността на доставената ел.енергия за м.01.2019г. в размер на 138.9189 МВтч умножена по 81.60 лв. за МВтч – договорена цена по сключения между страните договор за комбинирани услуги №Д-ХЕТ-136 от 31.05.2018г., чл.10, ал.1, действащ до 02.02.2019г., която сума е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 25.02.2019г. в „Експресбанк“ АД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да добави следното:

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл.154, ал.1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.

Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, т.е. че оспореното вземане е възникнало и съществува, а длъжникът /ищец по иска/ - възраженията си срещу вземането.

В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че по делото е доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание сключен договор за комбинирани услуги №Д-ХЕТ-136 от 31.05.2018г. между "Г." АД като клиент и "Х.Т." ЕООД като търговец. Видно от раздел І, чл.1, ал.1 търговецът се задължава да продаде и достави, а клиентът да закупи и получи активна нетна електрическа енергия измерена 3 в точките за измepване в сроковете и при условията описани в този договор. В чл.3, ал.1 е уговорено, че клиентът се задължава за периода на действие на договора да закупува и приема активната електрическа енергия от търговеца в точките на присъединяване към съответната преносна или електроразпределителна мрежа на обектите му, посочени в Приложение №1. В чл.8 е посочен адреса за кореспонденция за писмени уведомления и съобщения за всяка от страните. Според чл.10, ал.1 клиентът заплаща на търговеца цена за закупената и доставена електрическа енергия в размер на 81.60 лв./МВтч за количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване. Цената не включва цени за мрежови услуги, добавки и цени за услуги, както и каквито и да било други задължения, които могат да бъдат поставени с промяна в законодателството, и/или с решение на съответния компетентен орган.

Цената по ал.1 не включва допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса "Задължение към обществото", цена за реактивна енергия или други такси и допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи. Търговецът начислява отделно във фактурата, която издава на клиента, такса "задължение към обществото", акциз и данък добавена стойност (чл.10, ал.2). Предвидено е в чл.10, ал.3 цената по ал.1 да може бъде променена едностранно от търговеца при промяна цените на пазара на електическа енергия. За извършената промяна търговецът е длъжен да уведоми писмено клиента, който в срок до 5 работни дни от получаване на уведомлението, трябва да върне писмен отговор дали приема новата цена. Ако такъв отговор не постъпи в определения срок, страните приемат, че клиентът приема новата цена. Приемането на новата цена се доказва чрез удостоверяване на полученото уведомление и липса на писмен отказ от страна на клиента в определения за отговор срок (чл.10, ал.4). В случай, че новата цена не бъде приета от клиента, от датата на получаване на писмения отказ започва да тече 60 дневно предизвестие, след изтичане на което договора се счита прекратен (чл.10, ал.5). До прекратяване на договора клиента заплаща цената по ал.1 (чл.10, ал.6).

Съгласно чл.11, ал.1 търговецът издава на клиента фактура в електронен вид и/или на хартиен носител относно дължимото плащане за доставената електрическа енергия за периода от първо до последното число на всеки месец, в който е извършена доставката и използваните от клиента мрежови и други услуги. Търговецът съставя фактурата на база отчетените количества доставена електрическа енергия и използваните от клиента мрежови и други услуги за съответния период, съгласно подадената му информация от оператора на съответната мрежа, към която са присъединени обектите на клиента, до 10 число на месеца, следващ отчетния (чл.11, ал.2). Клиентът са задължава да заплати на търговеца дължимите суми по издадената фактура в срок до 25-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента, като плащането става по банков път по банкова сметка на търговеца, посочена във фактурата (чл.11, ал.3 и ал.4). В раздел V са посочените случаите, при които се прекратява договора, като в чл.12, т.5 е предвидена и хипотезата, посочена в чл.10, ал.5 от договора.