Решение № 34 от 25.03.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Дряново, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100042 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Ищцата И. А. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество Е. И., основава исковата си претенция на обстоятелството, че сключила договор за паричен заем № 100875232 с ответното дружество „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, по силата на който била предоставена в заем сумата 500 лв. при фиксиран лихвен процент по заема 38,75 % и годишен процент на разходите 46,42 % със срок за погасяване на заема от 6 месеца. Твърди, че ищцата усвоила изцяло заемния ресурс и изплатила от датата на усвояване на кредита до настоящия момент сумата 507 лв. Доколкото била заплатила сумата от 7 лв. без основание, то същата подлежала на връщане. Моли съда да осъди ответното дружество да възстанови на ищцата сумата 7 лв., заплатена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С допълнителна молба от 18.03.2025 г. сочи, че не може да посочи точна дата на сключване на договора, тъй като ответникът бил заключил профила на ищцата. По договора били дължими следните суми : главница – 500 лв., възнаградителна лихва от 74 лв. и възнаграждение за поръчителство – 450 лв.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответнотодружество „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, в който се прави уточнение, че съгласно 127, ал. 4 от ГПК „По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане". Това изискване за съдържанието на исковата молба не било спазено. Молят съда да укаже на ищеца да спази изискванията, посочени в разпоредбата. На следващо място от депозираната искова молба не ставало ясно на какво конкретно правно основание ищецът поддържа, че сумата 7 лева била заплатена без правно основание. Въпреки че в изложението си ищецът изрично сочи, че между страните било налице възникнало договорно правоотношение — а именно 1 сключен договор за потребителски кредит — не се посочвало по какъв начин тази сума била извън рамките на договорните уговорки или защо се приемало, че същата не се дължи съгласно клаузите на договора. Липсвало яснота дали ищецът твърди, че плащането било извършено вследствие на нищожна, недействителна или прекратена договорна клауза, или че сумата била удържана неправомерно от ответника без правно основание. Поради това изложението в исковата молба се явявало непълно и неясно относно фактическите и правните основания, на които се основавала претенцията за връщане на посочената сума. В случая ищецът се ограничил единствено до твърдение, че процесната сума била заплатена без правно основание. Така формулираната искова претенция била неясна, неконкретизирана и неотговаряща на законовите изисквания, поради което не можело да се определи нито предметът на спора, нито фактическата рамка на иска. Това от своя страна правело невъзможно за ответника да организира адекватна и ефективна зашита, тъй като не било ясно срещу какви твърдения и правни доводи следвало да се защитава. Поради което моли съда да приеме, че предявеният иск бил неоснователен и недоказан и същият да бъде отхвърлен. Молят се присъдят разноски в настоящото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, като считат, че същото било несъразмерно високо с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното :

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че на 10.10.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия – решение № 3-1-12051-323361, по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата кредитен лимит от 4000 лв. с размер на усвоена сума 500 лв. и срок от шест месеца. Общата сума, дължима от потребителя е 553,80 лв. От приложения договор се установява, че годишният лихвен процент е договорен в размер на 36 %, а годишният процент на разходите е определен на 43,56 % съобразно Приложение № 1 към договора.

В клаузата на чл. 1, ал. 4, т. 4 от договора, наречена „Обезпечение“ страните са уговорили, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество.

По делото е прието заключение на допуснатата счетоводна експертиза, видно от която кредиторът не е представил счетоводна справка за движението по кредита.

Данни за извършени плащания са установени от представени от ищцата разписки. По договора ищцата е извършила плащания в общ размер на 507 лв. или 259,22 евро.

Установява се, че от общо платените по договора 259,23 евро били погасени главница от 242,91 евро и договорна лихва от 16,32 евро. Надвнасяне по договора не се установява.

Съдът взе предвид, че по своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали 2 сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК. Процесният договор за кредит съдържа изискуемите от закона реквизити. Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, фиксиран лихвен процент, условията за прилагането му и годишният процент на разходите по кредита. Ищцата е информирана за правото да получи от кредитодателя информация за извършените предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено.

На следващо място договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвен процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В настоящия случай това е сторено, доколкото в случая е посочен годишен лихвен процент възлизащ на 36 %. Посочен е годишен процент на разходите съобразно получената сума и периодът на договора.

По отношение на предявеният иск съдът взе предвид, че неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл. 55, ал.

1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. В настоящия случай от представеният договор за кредит се установи основанието за получаване на паричната сума от кредитора. При извършената служебна проверка за нищожност на договора не се установиха основания, поради които да се приеме, че договорът е нищожен. Предвид изложените по-горе мотиви и доколкото договорът за паричен заем съдът намира за действителен по изложените по-горе съображения не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответната страна. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, сумата на разноските следва да бъде превалутирана от лева в евро, с оглед на което дължимите от ищцата разноски са в размер на 102,26 евро.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. А., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** № 23 срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ж. к. ***, ул. ***№ ***, вх. ***, ет.*** иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата 3,58 евро заплатена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК И. В. А., ЕГН **********, гр.

Дряново, ул. *** № 23 ДА ЗАПЛАТИ на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район *** ж. к. ***, ул. *** *** СУМАТА 102,26 евро (сто и две евро и 26 цента) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

4