Определение № 5197 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5197 гр. София, 13.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002102731 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Бр. С. и на Е. С. С., подадена чрез процесуален представител адв. Д. В. против решение № 367/28.03.2025г., постановено по в.гр.д. № 1829/2024г. по описа на Апелативен съд – София в различни части.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1918 от 02.04.2024г. постановено по гр.д. № 6256/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. С. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на повдигане и поддържане на обвинения в извършване на умишлени престъпления от общ характер по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК и по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 и т. 3, пр. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл.

20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по които е образувано наказателно производство /за периода от 07.10.2014г. до 08.06.2022г./, приключило с оправдателна присъда от 02.03.2020г., постановена по н.о.х.д. № 507/2015г. на Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 08.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 08.06.2022г. до окончателно плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева, както и е осъдена да заплати сумата от 61 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение по наказателното производство, понесени в причинна връзка с незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумата считано от 08.06.2022г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен 1 размер от 145 000 лева.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която предявените искове за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди е частично уважен, а Е. С. обжалва въззивното решение в частта, с която всеки от исковете е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

И в двете жалби се поддържат касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Прокуратурата на Република България поддържа съображения, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищцата, а по претенцията за имуществени вреди – съдът не е обсъдил доколко ищцата е положила дължимата грижа при осъществяване на защитата си по наказателното дело, с оглед вида и тежестта на обвинението.

В писмен отговор по касационната жалба на Прокуратурата на Република България, Е. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази обжалвана част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в частта, с която предявените искове са частично уважени е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

В касационната си жалба Е. С. поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото нови писмени доказателства установяващи диагностицирано едва през 2024г. автоимунно заболяване – фибромиалгия, както и рецидивиращи хронични дерматологични проблеми, както и не е изпълнил задължението си при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да вземе предвид всички обстоятелства, както и да изложи мотиви за значението им за размера на вредите, а приетите за доказани вреди – недооценил като тежест, обхват и интензитет на въздействие. По претенцията за обезщетение за имуществени вреди поддържа, че съдът неправилно е приел, че платените възнаграждения са неразумни без да обоснове наличието на съществено разминаване между платения от ищцата и разумния и обичаен размер на адвокатското възнаграждение, както и без да съобрази дължимото ДДС по § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г.

По жалбата подадена от Е. С., Прокуратурата на Република България не е депозирала писмен отговор.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделни части от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка от жалбите е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, включително и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, 2 е приел за установени следните факти: с Постановление за привличане на обвиняем от 07.10.2014г. ищцата Е. С. е била привлечена като обвиняема по ДП № 31/2012г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 450 по описа на СП за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.

2, т. 2 вр. ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че от м. януари 2012г. до 14.05.2012г. е участвала в организирана престъпна група, извършвала престъпления по чл. 255 от НК, ръководена от Г. Д. Г., като групата е създадена с користна цел, а през периода от 01.01.2012г. до 14.05.2012г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с изброени лица, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на „Литекс Комерс“ АД в особено големи размери – 711 580.56 лв., като не е издала фактури по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС и затаила истина в подадена пред ТД „ГДО“ НАП – София справки-декларации, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС, както и не е издала фактури по облагаеми доставки подробно описани в постановлението. Към този момент ищцата заемала длъжност финансов директор в „Литекс Комерс“ АД, а до 2012г. била член на УС и представляващ това дружество, същевременно и изпълнителен директор на едно от дружествата от групата „Литекс Тауър“ ЕАД. По внесен обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 1909/2014г. по описа на СпНС. С разпореждане от 28.01.2015г. СпНС е прекратил съдебното производство и върнал делото на СпП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите. На 20.04.2015г. с постановление на следовател от Следствен отдел при СпП по ДП № 31/2012 по описа на СО – СП, пр.пр. № 450 по описа на СП ищцата отново е била привлечена в процесуалното качество на обвиняема за двете престъпления по чл. 321 от НК и по чл. 255 от НК. На 29.04.2015г. била разпитана като обвиняема, а въз основа на внесен отново обвинителен акт от наблюдаващия прокурор в съда било образувано наказателно производство. С присъда от 02.03.2020г., постановена по н.о.х.д. № 507/2015г. от СпНС ищцата е била призната за невиновна по повдигнатите обвинения и оправдана. Присъдата е била протестирана и потвърдена с решение № 260000 от 25.01.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 373/2020г. от АСпНС. Прокурора протестирал това решение, поради което е образувано к.н.д. № 198/2022г. по описа на ВКС, който с решение от 08.06.2022г. е оставил в сила решението на въззивния съд и потвърдената с това решение първоинстанционна оправдателна присъда. За безспорно в отношенията между страните приел, че в периода от 28.05.2015г. до 02.03.2020г. в първата инстанция са били проведени 63 броя открити съдебни заседания пред наказателния съд, като ищцата поради извършването на открита хирургическа сърдечна операция не се е явила само на три заседания. Във въззивната инстанция били проведени три открити заседания, като цялата продължителност на наказателното производство е била близо 8 години и е било предмет на широко медийно огласяване.

Е. С. се е ползвала от правна защита и съдействие на всеки етап от наказателното производство, за които е заплатила адвокатски възнаграждения в общ размер на 145 000 лева, в който се включват възнаграждения: за защита и съдействие по досъдебното 3 производство – 1000 лева; по н.о.х.д. № 507/2015г. на СпНС, 12-ти състав – 72 000 лева; по в.н.о.х.д. № 373/2020г. на АСНС, I състав – 36 000 лева; по н.д. № 198/2022г. на ВКС, II н. о.

– 36 000 лева.

От приложената медицинска документация и заключението на приета СМЕ /л. 493/ приел за установено, че ищцата страда от следните заболявания със съответен период на поява:

Артериална хипертония – 04.2017г.; Исхемична болест на сърцето – стабилна стенокардия 3 ФК по CSS – 04.2017г.; Неспецифичен колит – 05.2015г.; Автоимунен тиреоидит – 01.2022г.;

Мастна дегенерация на черния дроб – 10.2020г.; Еритемо-ексудативен гастрит – 10.2020г.;

Меланоза на колона – 05.2015г.; Вътрешни хемороиди – 10.2020г.; Интерстициален цистит – 11.2015г.; Ш. спондилоза – 05.2020г.; Тревожно-депресивно разстройство – 2012г. От тях без динамика в периода от 07.10.2014г. насетне е единствено шийната спондилоза, мастната дегенерация на черния дроб е без активност, а автоимунният тиреоидит е в стабилизация.

Във връзка с исхемичната болест на сърцето през 05.2017г. е осъществена оперативна реваскуларизация АКБ х 5, а през 05.2023г. – перкутанна коронарна интервенция с имплантиране на излъчващ стент. Тревожно-депресивното разстройство предхожда образуваното наказателно производство, датира от 2012г. и се характеризира с много чести обостряния, протичащи с множество симптоми и хронично безсъние, за което се прилага постоянна терапия с антидепресанти. Артериалната хипертония продължава. Наказателното преследване е повлияло депресивното разстройство у ищцата, с проява на тревожно депресивен синдром. Стресът не е бил основен фактор за възникването, но е влияел върху развитието на исхемичната болест на сърцето и артериалната хипертония. Влошавал е състоянието на високо кръвно налягане и е задълбочавал симптоматиката на атеросклерозата на коронарните артерии.

От приети по делото медийни извадки от новинарски сайтове, приел, че информация по наказателното производство срещу ищцата е била публикувана в редица електронни и интернет медии, включително и на официалния сайт на Прокуратурата на Република България. А от показанията на свидетеля Г. Ч., колега и приятел на ищцата, приел за установено, че тя е разпозната като дългогодишно утвърден специалист във финансовата сфера. Преживявала е изключително тежко наказателното преследване и е развила психически проблеми. Често се разплаквала в офиса, притеснявала се за отношенията с контрагентите, не искала да контактува с колегите си, въпреки че преди била изключително контактна. Заради наказателното производство и лечението е отсъствала често от работното си място. Делото било широко отразено, а отношенията с контрагентите били затруднени за дълъг период от време, тъй като е изпълнявала длъжността изпълнителен директор на няколко дружества и към нея се гледало с други очи. Била е в тежка депресия и приемала медикаменти. След стабилизация на психическото й състояние се наложили тежки сърдечни операции. Споделяла е, че не среща разбиране от съдебния състав по отношение на здравословното й състояние след първата операция. До произнасянето на втора инстанция се притеснявала, че ще бъде лишена от свобода. Положението й в професионален план не се възстановило на нивото отпреди делото.

При тези факти, от правна страна апелативният съд направил извод, че при безспорност на 4 фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени доказателства, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Като спорен приел въпроса за това какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да определи същия, съобразил, че на ищцата било повдигнато обвинение за извършени повече от едно тежки умишлени престъпления от общ характер, за едно от които е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, а за второто от три до осем години, като съдът постановява конфискация на имуществото на виновния. Съобразил след това, че наказателното производство е започнало на 07.10.2014г., когато с постановление на следовател ищцата била привлечена в качеството на обвиняема, развило се е и в съдебна фаза и е продължило до 08.06.2022г., когато е постановено решението на ВКС /7 г. и 8 м./.