Решение № 964 от 10.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501102 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на Д. Т. А., чрез адв.И. Д. от САК, насочена против Решение № 375/19.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1021/2022 г. по описа на СГС, ГО с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Т. Н. И. от гр.*** иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 22.01.2018 г. за покупко продажба на поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес: гр. София район „Студентски“ ул. „***“ № 40, с площ 550 кв. метра, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), стар идентификатор няма, номер по предходен план 604 квартал 11, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

*** и ***, за продажна цена 70 000 лева.

Във въззивната жалбата се поддържа се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. поради неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост на акта на СГС.

Твърди се първоинстанционният съд изцяло да е игнорирал част от приобщените пред него доказателства /гласни и писмени/, като не е взел предвид установените от тях релевантни за предмета на спора факти /разписката от 22.02.2018 г. към предварителния договор, документите от Дом за стари хора „Дълголетие“, показанията на нотариус Б./, а друга част от тях е интерпретирал едностранчиво и превратно /изслушаните съдебномедицински експертизи/.

Тези процесуални нарушения препятствали СГС да установи точни релевантните за предмета на спора факти, а от там и да приложи точно относимия материален закон, като обоснове правилен извод за основателност на предявения иск.

1

По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по съществото на спора се постанови уважаване на предявения иск за обявяване на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна Т. И., чрез адв.С. Ц. от САК е оспорила наведените в нея доводи и поддържа правилност на първоинстанционното решение.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на доказателства.

Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен конститутивен иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД от Д. Т. А. срещу Т. Н. И., за обявяване за окончателен на предварителен договор от 22.01.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът Д. Т. А., като купувач, е сключил на 22.01.2018 г. в гр.София с ответницата Т. Н. И., като продавач, предварителен договор за продажба на следния недвижим имот, подробно индивидуализиран, представляващ ПИ с идентификатор *** с административен адрес: гр. София район „Студентски“ ул. „***“ № 40, с площ 550 кв. метра, за продажната цена от 70 000 лева.

Твърдяло се е ищецът-купувач да е заплатил сумата от 35 000 лв. при сключването на договора, както и че с последния страните постигнали съгласие да сключат окончателен договор пред нотариус В. Б. до 10 дни след снабдяване на необходимите документи от страна на продавача, но не повече от 6 месеца. Освен това страните на уговорили ответницата да изчисти имота, за да може ищецът да направи паркинг.

Поддържано е между страните да се е развило друго исково производство със същия предмет, инициирано от ответницата Т. И., която предявила срещу ищеца иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. По него било образувано гр.д. № 5769/2019 г. по описа на СГС, приключило с решение за обявяване на предварителния договор за окончателен. Ответницата подала молба до ВКС за отмяна на влязлото в сила решение, която била уважена от ВКС, като след отмяна на решението на СГС било образувано ново гр.д.№ 10227/2021 г. пред същия съд. То било прекратено, а исковата молба на ответницата - върната с разпореждане № 2963 от 03.09.2021 г.

Поддържано е междувременно по молба на ответницата да е образувано досъдебно производство № 3382 ЗМИП № 15140/2020 г., пр.пр. № 784/2020 г. на СРП във връзка с твърденията й, че не била подписвала предварителния договор. Досъдебното производство било прекратено. В хода на производството ищецът установил, че ответницата е сключвала разпоредителни сделки за същия имот и с други лица

По тези съображения и след прекратяване на гр.д.№ 10227/2021 г. по описа на СГС ищецът е счел, че за него съществува правен интерес да поиска от съда да постанови решение, с което да обяви обвързващия го с ответницата предварителен договор за окончателен.

В отговора си по исковата молба ответницата, чрез процесуалния й представител, е оспорила предявения иск по основание.

Оспорила е фактическите твърдения на ищеца да е сключвала с него предварителен договор за покупко-продажба на собствения й недвижим имот, както и да е получавала сумата от 35 000 лв. на основание на този договор.

Въвела е възражение за нищожност на същия договор, поради липса на валидно формирана воля (съгласие) от нейна страна, като твърди към момента на сключване на този договор да е била на 86 г., като поради напредналата си възраст и заболявания, вкл. със зрението и слуха, не е била в състояние да разбере смисъла и значението на подобен документ, нито някога е имала желание за сключи договор със соченото съдържание за единствения си жилищен имот, с продажбата на който да остане бездомна.

В условието на евентуалност е възражение за унищожаемост на договора, като 2 сключен от недееспособен и при грешка, пак с твърдения, че поради възрастта си и множеството си заболявания не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да се ориентира правилно в пазарните условия, не е била ориентирана за цените на недвижимите имоти, както и правилно ориентирана по отношение на документа, който подписва /ако подписът е неин/.

В условието на евентуалност е въвела и възражение за разваляне на договора поради неизпълнение от ищеца, който не е заплатил посочената като платена при сключване на договора сума от 35 000 лв.

Въвела е и възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на иска, с твърдения че е предявен далеч след уговорените в договора срокове за сключване на окончателен договор.

Софийският апелативен съд в решаващият състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение, с което предявеният от него иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – същото е постановено от местно и родово компетентния съд, по редовно предявен иск, в съответната форма и е подписано.

Разгледани по същество в по-голямата си част оплакванията за неговата неправилност са неоснователни, а основателните не променят крайния извод за правилност на първоинстанционното решение, по следните съображения:

Между страните по делото се е развило и приключило друго съдебно производство по предявен иск със същото правно основание - това по гр.д. № № 5769/2019 г. по описа на СГС, чието влязло в сила уважително решение е било отменено в производство по чл.303 ГПК от ВКС, а в последствие образувано под № 10227/2021 г. пред СГС, прекратено с влязло в сила разпореждане от 03.09.2021 г. за връщане на исковата молба на Т. И..

На 22.01.2018 г. в гр. София страните по делото - въззивникът, като купувач, а въззИ.емата, като продавач, са подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на продавача, срещу цена от 70 000 лв., при посочените в него права и задължения за всеки един от тях.

В чл.2.1.1 от договора е отразено, че при подписване на договора купувачът плаща в брой сумата от 35 000 лв., като задатък на осн.чл.93 ЗЗД.

За получаването на сумата е била изготвена и нарочна разписка от същата дата, според съдържанието на която купувача Т. И. е декларирала, че е получила сумата от 35 000 лв. в брой от купувача по предварителния договор Д. А..

Че подписите за „купувач“ и „продавач“ под договора, както и че подписът и името на автора му под разписката за получаване на сумата са били изпълнени от лицата, сочени за техни автори, съответно въззивникът А. и въззИ.емата И., е установено пред първоинстанционния съд от изслушаните графически експертизи - единична, изпълнена от вещото лице Л. Г., както и от тройната, изготвена от вещите лица Д. Г., И. А. и В. Ц. - всички специалисти в НКК при МВР.

При наличието на тези доказателства обоснован и правилен се явява изводът на първоинстанционният съд договорът да е автентичен документ - да е подписан от лицата, сочени за негови издатели.

По спорния въпрос относно това дали при положения лично от нея подпис в договора и разписката, удостоверяваща получаването на сумата от 35 000 лв. като задатък по същия, въззИ.емата Т. И. е изразила валидно съгласието си за сключването на сделката при сочените в нея права и задължения за всяка една от страните, вкл. е получила отразената за платена 3 като задатък сума.

Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза, която не е оспорена в нейната цялост от страните и следва да се кредитира, като безпристрастна и компетентно изготвена, е дала еднозначен отговор, към момента на подписване на обсъждания предварителен договор Т. И. не е страдала от психично разстройство /от такова не страда и към момента на освидетелстването й по време на процеса/, което по същество да нарушава способността й да осъзнава свойството и значението на извършваното от нея, както и да ръководи постъпките си.

Според вещото лице обаче състоянието й към 22.01.2018 г. е доминирано от затруднения в ежедневието при драстично увредено до отсъстващо зрение /наложило оперативна интервенция две години по-късно - 28.02.2020 г./ и приемане на предложения за грижа и подкрепа.

Това й състояние е определено от експерта като „на безпомощност“ /сензорна депрИ.ция/, при което прочитането на текстове от предварителен договор е било възпрепятствано напълно и е могла да стане лесен обект на манипулация при изчитане от други лица. Горният извод е обоснован и от установеното при освидетелстването на въззИ.емата, че тя никога не е желаела да напуска имота си, а е настоявала за подобрения в него и/или допълнителна грижа.

Аргументи за извода си в горната насока експертизата черпи и от данните за въззИ.емата, съдържащи се представените документи от дома за стари хора “Дълголетие“, където последната е пребИ.вала за периода от 22.10.2018 г. - 08.11.2019 г. /т.е. след подписване на процесния договор/ , според които Т. И. не се е адаптирала в дома и не се е вградила в новите условия там и по време на краткия й престой всеки ден е правела разходки до дома си, за са го наглежда. В представената оценка на индивидуалния план за въззИ.емата от дома, чрез социален работник Е. А. и директора в графа „необходимост от продължаване на услугата“ е отразено изрично, че освидетелстваната е силно привързана към имота си - разполага с дворно място и има овощни насаждения - малко стопанство, за което се грижи, и който посещавала ежедневно, независимо от престоя си в дома.