Решение № 5298 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5298 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110122426 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. В. В. и Р. В. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 48443/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу М. В. В. и Р. В. В., разделно, за по ½ част, от следните суми: 4524,30 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 20.08.2021г. до изплащане на вземането; 1047,19 лв. – мораторна лихва от 15.09.2018г. до 10.08.2021 г, 33,50 лв. – главница от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г. за извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 20.08.2021г. до изплащане на вземането; 8,50 лв. – мораторна лихва от 31.08.2018 г. до 10.08.2021 г., както и за разноски: държавна такса в размер на 112,27 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Срещу заповедта за изпълнение са депозирани възражения от длъжниците в законоустановения срок, като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за сумите по процесната заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за 1 дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Младост, . Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответниците подават съвместен отговор на искова молба, като по отношение на ответницата М. В. В. отговорът е депозиран извън срока по чл. 131 ГПК, а за ответника Р. В. В. отговорът е подаден в законоустановения срок. Оспорват предявения иск по основание и размер, както и като погасени по давност за всички суми, дължими преди 20.08.2018 г. Посочват, че сумите не стават дължими след изравнителна фактура, а един месец след изтичане на месеца, за който се дължи задължението и от тогава започва да тече давността за вземането. Признават, че на са заплащали сумите за процесния период, но твърдят, че това се дължи на обстоятелството, че в случай че заплатят дължимите суми, ищцовото дружество ще приеме, че то се отнася за задължения, погасени по давност и сочат, че нямат право да посочат кои суми погасяват с плащането. В проведеното открито съдебно заседание по делото на 23.03.2023 г. ответниците, чрез процесуалния им представител, молят исковете да бъдат отхвърлени за частта, посочена в приетата по делото съдебносчетоводна експертиза като погасена по давност. Претендират разноски.

Третото лице – помагач ангажира становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за 2 извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 23.11.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 23.03.2023 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот и период.

Тези факти се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно:

Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /отм./ от 01.06.1989 г., рег. № 66, том IX ответникът Р. В. В. придобива собствеността върху гр.

София, общ. Младост, ж.к. Младост 4, бл. 13, вх.А, ап.11. С писмо, изготвено от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ /л. 80/ се сочи, че бл.

№ 13 е старият номер на актуалния бл. № 476, съответстващ на процесния имот.

Прието по делото е и постановление за налагане на възбрана от 29.11.2012 г. върху ½ част от имота, за която е посочено, че е собственост на ответницата М. В. В.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

С оглед изразеното от ответниците становище, съдът намира, спорно по делото е единствено обстоятелството дали сумите са погасени поради изтекъл давностен срок и в какъв размер.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имал общо 7 броя отоплителни тела, като на всички бил поставен ИРРО, и 2 бр. водомери за топла вода. Дяловото разпределение през процесния период било извършвано на база реален отчет на разпределителите. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици били съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.

Топлата вода в процесния период също била начислявана на база реален отчет, като показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на 3 отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като същият съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

От експертното заключение се установява, че към момента на извършаване на проверката, не са налице данни за извършени плащания за процесния период.

Посочено е, че дължимата главница за незаплатена топлинна енергия в процесния период е в размер на 4524,30 лева, а за дялово разпределение – в размер на 33,50 лева.

Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за връщане от 531,97 лева за отчетен период м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. и сума за доплащане в размер на 85,37 лева за отчетен период от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 1044,73 лева върху непогасената топлинна енергия и 8,50 лева върху непогасената сума за дялово разпределение.

По допълнително поставения въпрос към експертизата, касаещ размера на вземанията, чиято изискуемост е настъпила в срок преди повече от три години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вещото лице е направило изчисления за задълженията с настъпила изискуемост след 20.08.2018 г.

Посочено е, че задължението с настъпила изискуемост след тази дата възлиза на сумите от: главница за ТЕ – сумата от 2319,58 лева, лихва върху главницата за ТЕ – сумата от 428,08 лева, главница за дялово разпределение – сумата от 33,50 лева и лихва върху главницата за дялово разпределение – сумата от 8,50 лева. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че при изчисляване на дължимата лихва е взело предвид периода на обявено в страната извънредно положение, в който лихва за забава не е начислявана.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Следва да се посочи, че въпреки, че отговорът на исковата молба от ответницата М. В. В. е подаден след изтичане на едномесечия срок за отговор, който срок е преклузивен по отношение на възражението за погасителна давност, то същото следва да се разгледа, тъй като е заявено още с депозираното възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 48443/2021 г. по описа на СРС, тоест, преди да е настъпил преклузивният срок по чл. 133 ГПК.