Решение № 399 от 05.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000501371 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 05.02.24г. /с участието на секретаря Ставрева/ въззивно гражданско дело № 1371/23г. и констатира следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1943/14.02.2023 г. на С. В. Н., Р. С. Н., С. С.

Н. и П. Д. С. против решение № 685 от 21.12.2022 г. по гр.д. № 481/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в чатта му, с която съдът е осъдил С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.

(Н.), живущи в гр.***, ул.“***“№ *, солидарно да заплатят на Р. С. С. и В. А. С., живущи в гр.***, ж.к.“***“,бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, следните суми: 27 720 лв., представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди от цялостното събаряне на двуетажна паянтова жилищна сграда от 72 кв.м. всеки етаж, ведно с мазе от 36кв.м., построена на уличното лице в УПИ Х-256,257, кв.27 по плана на с.***, общ.Кресна от 1992г; 400 лв., представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди от събарянето на външна чешма с бетонова мивка; 2 781 лв., представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди от унищожаването на 6 броя асми и 1 брой увредена наполовина, всички вреди причинени от деликта на 07.08.2017 г. в с.***, общ.Кресна, ведно със законните лихви върху горните суми, считано от дата на увреждането 07.08.17г до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковите имуществени претенции над уважените размери и останалите искове за имуществени вреди. Осъдил е С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.(Н.) солидарно да заплатят на Р. С. С. и В. А. С. по 2 000 лв. на всеки ищец, 1 представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди вследствие непозволеното увреждане от 07.08.17 г., ведно със законните лихви върху горните суми, считано от датата на увреждането 07.08.17г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковите претенции за неимуществени вреди над уважените размери. Страните са осъдени да си заплатят взаимно разноски по делото.

Решението в отхвърлителната му част като необжалвано е влязло в законна сила и не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните норми. Навеждат се оплаквания основно по въпроса за правото на собственост на ищците върху разрушения имот и вещи. Направено е искане въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част, като вместо него постанови друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. С. С. и В. А. С., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК - т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. С. С. и В. А. С.против С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Х.(Н.)с искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд са представени множество писмени доказателства, изслушани са заключения на вещите лица по съдебно-оценителна и съдебно-техническа експертиза, събрани са гласни доказателства чрез разпита на две групи свидетели, като същите са подробно описани в мотивите на първоинстанционното решение, поради което въззивният съд препраща към тази част на обжалваното решение.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по съдебнотехническа експертиза на инж. И. В.- Ч., като въззивната инстанция кредитира същото като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице установява, че п.ІІ-235,237, кв.27 по 2 плана от 1928г. е идентичен с п.ІХ-256,257, кв.27 по плана от 1992г, а п.ІV-233, кв.27 по плана от 1928г., предмет на НА No106/74г. и НА No133/81г., е идентичен с п.VІІІ-256, кв.27 по плана от 1992г. Експертът изрично сочи, че понастоящем деистващия регулационен и кадастрален план е одобрен 1992г. и в него, респ. в разписният лист към същия, липсва УПИ Х, пл.No256,257, кв.27. Доколко съществува УПИ Х, тои е новообразуван за им.пл.No139, кв.27 от 300кв.м., принадлежи на лице, различно от спорещите. В деистващия план съществува п.ІХ-256,257, кв.27, от 608 кв.м. при граници:улица; п.VІІІ-256 на С. Т. С. и п.І137,138 и 139 на С.В., Ж.Г., В.М.-П. и Е. С..Установено, че п.ІХ е образуван от им.пл.No256 от 144 кв.м. и от им.пл.No257 с площ от 464 кв.м. Дворищната регулация между п.ІХ256,257 и п.VІІІ-256, кв.27 на място не е материализирана.

Парцел VІІІ-256, кв.27 по деистващия КРП е със съседи: улица; п.ІХ на н-ци на А.Т.; п.ІІ и п.ІV и п.VІІ, съгласно отразяванията в разписният списък и понастоящем са отразени две съществуващи сгради – 2МЖ и 2ПЖ.

В п.ІХ-256, 257, кв.27 понастоящем в плана има отразени съществуващите на място:

1/2МЖ в северния краи на парцела и 2ПЖ, отбелязана с унищожителен знак, а на място личат основите на каменна и тухлена зидария.Докато в плана от 1928г има отразена само една едноетажна паянтова жилищна сграда.

Съседите на п.ІV-233, кв.27 са:улица, Т.Т. и С.Х., а според плана от 1928г са: п.ІІ235,237 н-ци на П.С.; п.ІІІ-230 Х.Н.; п.V- 232, Т. Т. и п.VІІ, отреден за Селсъвет.

В открито съдебно заседание вещото лице изрично е посочило, че разрушената сграда се намира в УПИ ІХ, пл.No257 и 256, кв.27 по плана от 1992г. В скицата към НА No153/17г. деиствително е посочен УПИ Х, но експертът допуска, че може да е в резултат на техническа грешка. Съседният им.пл.No256 според вещото лице установява, че принадлежи на ищеца.

В съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.И. А. събореното е оценено като следва: сграда е на общ стоиност 27 720 лв, чешмата – на 400 лв, металната врата на 250 лв, оградата – на 4 957,50 лв.

Според съдебно-оценителната експертиза на място са напълно унищожени 6 броя асми, тъи като били отрязани, а една – наполовина, които вещото лице изхождаики от техния сорт, възраст и пр. белези, оценява общо на 1 772 лв.Останалите движими вещи, описани в исковата молба, вещото лице не е установил на място, поради което и не е остоиностил.

При така установената фактическа обстановка, Апелативен съд – София достигна до следните правни изводи:

Спорът се свежда до това дали е налице деликт, както и до това дали разрушената двуетажна паянтова сграда заедно с описаните в исковата молба движими вещи са собственост на ищците по делото Р. С. С. и В. А. С..

Въззивната инстанция намира, че от представените писмени доказателства се установява правото на собственост по наследство на ищците върху парцел VІІІ-256, кв.27 по 3 деистващия регулационен и кадастрален план от 1992г., който е идентичен с п.ІV-233, кв.27 по плана от 1928г., предмет на НА No106/74 г. и НА No133/81 г. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че разрушената сграда се намира в друг УПИ ІХ, пл.No257 и 256, кв.27 по плана от 1992г., който е идентичен с п.ІІ-235,237, кв.27 по плана от 1928г. – собственост на наследниците на А. З.. Доколкото обаче в исковата молба са въведени твърдения за придобито право на собственост върху процесната паянтова жилищна сграда на основание давностно владение, то водещо и меродавно е именно оригинерното придобивно основание (ТР № 80/1965 г. на ОСГКВС и др.).

В този смисъл следва да се посочи, че от показанията на свидетелите, водени от ищците по делото, се установява, че именно последните са упражнявали владение върху процесната сграда поне от 1955 г. от техните наследодатели, а след тяхната смърт и лично до момента на разрушаване на сградата през 2017 г. Свидетелите Д. и свидетелят П. живеят в непосредствена близост с процесната сграда, която е разрушена понастоящем. От показанията им ясно и непротиворечиво се установява, че върху имота първоначално е упражнявано владение от Г. и от Т. (баба и дядо на ищеца Р. С.), като Т. е имал шивашко ателие в сградата. След смъртта им владението е упражнявано от сина им С. (баща на ищеца Р. С.), който е обособил бръснарница в постройката – на първия етаж и се влизало от улицата. След смъртта на С. ищецът Р. С. продължил да владее къщата, като гледал асмата в двора и произвеждал вино. Свидетелите не са виждали собствениците на съседния имот – А. и Я. да ползват процесната паянтова сграда и не са чували същите да имат собственически претенции към нея приживе. Посочили са, че са виждали Р. да съхранява в мазето поне четири броя бидони, в двора е имало маси и столове, както и е имало иззидана мивка.

Свидетелят Е. И. установява, че живее в с. *** от 1973 г. и е майка на ищцата В. С., съответно се явява тъща на ищеца Р. С.. Сочи, че към момента на разрушаване на постройката е присъствала, като е видяла ответниците да ръководят процеса по разрушаване, като същите заявили, че разполагат с разрешение от кмета на селото за събарянето й. Доколкото показанията на тази група свидетели са взаимно допълващи се и се подкрепят от останалия доказателствен материал, въззивният съд кредитира същите като достоверни.

От друга страна, свидетелите Е. Н. и К. С. пресъздават повърхностни представи за това, кой е упражнявал фактическата власт върху процесната постройка през процесния период, като показанията им следва да се ценят съобразно чл. 172 от ГПК, доколкото имат родствена връзка с ответниците по делото. Сочат, че кметът на община Кресна е възложил „старата къща“ да бъде премахната, защото била опасна. Свидетелят Е. Н. сочи, че неговите баба и дядо, които са собственици на съседния парцел – А. и Я., не са живеели в „старата къща“, а са отдавали същата на наследодателите на ищеца Р. С.. Н. не е виждал лично Т. и Г. да са заплащали наем, а е чувал от баба си, че парите, които му дава, са от „наема“. Твърди, че сестра му, брат му и баща му са съборили къщата, защото им било възложено от кмета на Кресна да го сторят. В тази насока са и показанията на К. С.. При преценката им съдът намира, че същите не се подкрепят по никакъв начин от останалия доказателствен материал 4 относно наличието на валидно наемно правоотношение между Т. и Г. от една страна и А. и Я. от друга страна за ползването на процесната постройка. Относно факта на разрушаване на последната следва да бъдат кредитирани, доколкото потвърждават осъщественото от ответниците разрушаване на сградата и движимите вещи, посочени в исковата молба.

С оглед на изложеното, следва да се приеме за доказано, че собствеността на съборената сграда е била собственост на ищците Р. и В. С. на основание давностно владение за период от поне петдесет години, както от наследодателите на Р. С., така и лично от него и съпругата му.

По въпроса за наличието на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на С. В. Н., Р. С. Н. и С. С. Н., настоящият съдебен състав намира, че фактическият състав на деликта е доказан. Това е така, доколкото от представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства последователно се установява, че именно те са възложили /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ разрушаването на движимите вещи и на паянтовата жилищна сграда /присъствали са на място при самото разрушаване; ръководили са този процес/. При положение, че правото на собственост е принадлежало на други лица, то се установява и противоправността на действията им, които са в пряка причинна връзка с претърпените от Р. и В. С. имуществени и неимуществени вреди.