Решение № 189 от 24.06.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали, 24.06.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Мариана

Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.дело №126/2022 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 95, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба от „Отим консулт“ ЕООД, *** с ЕИК ***, допълнена с молба вх.№981/21.04.2022 г.,чрез пълномощник, срещу Решение изх.№**********/17.01.2022 г., издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, за отказ да се издаде удостоверение А1 относно приложимото законодателство за лицето Н. М. И., потвърдено с Решение №41/10.02.2022 г. на директора на ТД на НАП, гр.Пловдив.

Жалбоподателят намира оспореното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения за несъответствието му с Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност /Основния Регламент/ и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност /Регламента за прилагане/. Твърди, че обжалваното решение не е съобразено и с решение от 25 октомври 2018 г., постановено по дело С-451/17 г. на СЕС, според което чл. 14 от Регламента за прилагане на Основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че лице, наето на работа с цел да бъде командировано в друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което непосредствено преди да започне работа вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател, по смисъла на чл.14, параграф 1 от Основния регламент. Счита, че по отношение на работника е налице хипотезата на чл. 12, § 1 от Регламент №

883/2004, а именно: да осъществява дейност като наето лице в държавата членка /Република България/; да осъществява дейност от името на работодателя, установен в тази държава членка /"Отим консулт" ЕООД е предприятие, което е регистрирано и обичайно извършва дейността си в Република България/; налице е и пряка връзка между работодателя и лицето като работник, който е нает на работа; налице са и връзки между работодателя и държавата-членка, в която лицето като работник е установен; лицето не е изпратено да замества друго лице, както и времетраенето на тази работа да не надвишава 24 месеца. Позовава се на чл. 14 от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от Основния регламент, според който "лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка" включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател.

Намира за неотносимо към спора, посоченото от ответника решение на СЕС от 03.06.2021 г., постановено по дело С-784/19 г. По горните съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на органа по приходите, като изпрати преписката на ответника, за издаване на искания документ. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът

– Главен инспектор по приходите при ТД на

НАП- Пловдив, офис Кърджали - М. Н. К., намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е започнало по искане с вх. №ИТ00-8355/15.12.2021г., подадено от „Отим консулт“ ЕООД за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство за заетото лице Н. М. И. с ЕГН **********, с работодател „Отим консулт“ ЕООД, установен на територията на страната. Към искането, дружеството е приложило Трудов договор №** от *** г., сключен между „Отим консулт“ ЕООД и Н. М. И.; Заповед за командировка за периода 05.01.2022 г. - 05.07.2023 г. и Допълнително споразумение към трудов договор №** от *** г., основано на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал.

1 от НУРКИРСРПУ.

На 29.12.2021 г. органът по приходите към ТД на НАП – Пловдив е отправил Искане с изх.№ИТ00ОБС-5630/29.12.2021г. за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, като от дружеството са изискани всички относими допълнителни документи.

В отговор на искането, на 14.01.2022 г., дружеството е представило следните допълнителни документи: 1. Писмено обяснение от управителя, че основната икономическа дейност на „Отим консулт“ ЕООД е извършването на довършителни строителни дейности;

Дружеството упражнява дейност на територията на България от 01.06.2021 г.; Единият обект, на който са работели наетите лица се намира в *** с обща площ на извършената строително-монтажна работа - 240 кв. м, а другият е в ***, в базата на „***“ ООД;

Регистрация в система *** ще се направи от предприятието в ***, на което са изпратени лицата, след като бъдат командировани; Осигурителните вноски и данъци са погасени; Държавата по пребиваване на ръководителите на дружеството е ***;

2. Представени са заверени копия на: Заповед за командировка в чужбина; Допълнителни споразумения към сключените ТД; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда и уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; Договор за строителство от 17.11.2021г. между Е. А. И. и „Отим консулт“ ЕООД; фактура № ***/*** г.; Договор за счетоводно- консултантско обслужване от 23.04.2021 г.; Договор за наем на недвижим имот от 21.09.2020 г.; Справка за облагаем оборот от 01.09.2020г.- 12.2021 г.; Справка на лицата, които полагат труда си на територията на България, както и справка за изплатени трудови възнаграждения от месец 06.2021 г. до месец 12.2021 г.

На 17.01.2022 г. с вх.№ ИТ00-ОБС-5630#2/17.01.2022 г., е представено допълнително обяснение, според което: Единият обект, на който са работили наетите лица, с обща площ на извършената строително-монтажна работа - 240 кв. м., се намира в ***, ***, а другият е в ***, ***, в базата на „***“

ООД. Към момента наетите в страната лица не работят, но се водят преговори за нов обект за извършване на СМР. Представени са: копия на договор за строителство от 01.09.2021 г. между „***“ ООД и „Отим консулт“ ЕООД; фактура № ***/*** г.; оборотна ведомост на „Отим консулт“ ЕООД от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.; отчет/извлечеине от банкова сметка; платежен документ са извършен превод за погасяване задължения по изпълнително дело в НАП.

С Решение изх.№**********/17.01.2022 г., издадено от главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, офис Кърджали, е отказано издаване на удостоверение А1 относно приложимото законодателство за лицето Н. М. И. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че за дружеството не е налице едно от изискванията за прилагане на чл.12, параграф 1 от Регламент 883/2004, а именно: командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка. Според органа по приходите, за да се приеме, че предприятието обичайно осъществява дейността си в изпращащата държава членка, то не следва да извършва предимно административно - управленски дейности на територията на тази държава, което от своя страна предполага, че предприятието реализира приходи от дейността си във въпросната държава. За да се счита, че предприятието осъществява съществени дейности на територията на Р България, то трябва да реализира приблизително 25 % от общия си оборот в изпращащата държава членка за предходните 12 месеца. След анализ на данните към подаденото искане, приложената справка за облагаемия оборот и данните от информационните масиви на НАП е прието, че дружеството няма реализиран оборот от 26.04.2021 г. до 31.12.2021 г. Подадените от дружеството месечни справки-декларации по ЗДДС за периода от месец 05.2021 г. до месец 12. 2021 г. са с нулеви стойности на дневник-покупки и дневник-продажби.

От подадените уведомления по чл.62, ал.5 от КТ е установено, че първите трудови договори, с които работодателят назначава лица по основната си дейност “други довършителни строителни дейности“, са сключени на 10.06.2021 г., а за периода от 10.06.2021 г. до 01.09.2021 г., не са представени доказателства за обектите, на които са работили заетите лица. По горните съображения е прието, че не са изпълнени условията, при които лицето може да остане подчинено на българското осигурително законодателство.

Горното решение е оспорено по административен ред, като с Решение №41/10.02.2022 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, оспореният акт е потвърден, по съображения, аналогични с изложените от органа по приходите. Посочено е също, че до датата на постановяване на оспорения отказ, работодателят не е представил доказателства, удостоверяващи реализиран оборот на територията на България за предходните 12-месеца, като представените от дружеството фактури не установяват оборот, преди периода на командироването.

При така установените факти, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна с правен интерес от оспорването, в рамките на срока, предвиден в чл.95, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за оспорване на отказа по административен ред.

Разгледана по същество жалба е неоснователна

При проверката за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че решението е валиден акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона писмена форма.

Съгласно чл. 88, ал. 2, вр. с чл.89, ал.1 от ДОПК, удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, се издават по реда на глава ХII от ДОПК, по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция.

По аргумент от чл.91а от ДОПК, компетентен да предостави атестация за приложимото законодателство - преносим документ А1 /Удостоверение А1/, установяващ, дали работникът или служителят попада в обхвата на специалната разпоредба на §12 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, е орган по приходите към съответната ТД на НАП по седалището на местното юридическо лице – работодател или териториалната дирекция по постоянния адрес на физическото лице /чл.8, ал.1 ДОПК/.

Съдът не констатира и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че административният орган е издал акта след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Видно е от извършената проверка от органа по приходите, че са изследвани всички относими документи, необходими за извършване на обективна преценка за приложението на чл. 12 § 1 от Основния регламент, в т.ч. и след преценка на тези, находящи се в базата данни на НАП.

В случая, лицето, по отношение на което е поискано издаването на удостоврение А1 е гражданин на държава членка на ЕС; страна по трудово правоотношение, възникнало в Р България; наето и командировано от работодателя в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, поради което, спрямо лицето е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.

Според общите правила, уредени в чл.11, §1 и §3, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка, като спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка.