Решение № 614 от 01.08.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. ***, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20233630100596 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 30 от ЗН – за възстановяване на запазена част.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Я. С. М. от гр. ***, срещу Г. М. Д. от гр. *** и К. М. М. от с. ***, общ. ***. В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на П.Г.П., бивш жител на гр. ***, починал на 14.05.2022 г. Наследници по закон били ищцата като негова съпруга и сестра му – Ц.Г.Н. (майка на ответниците). Ищцата твърди, че на основание чл. 29, ал. 3, изр. първо, предл. първо от ЗН запазената й част от наследството на наследодателя възлизала на ½ ид.ч. Твърди се още, че наследодателят притежавал ¾ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 14, с площ 826 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: УПИ VIII-504 в кв. 83, със съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с намиращите се в имота сгради с идентификатори: *** – ЗП 71 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; *** – ЗП 50 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; *** – ЗП 36 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: гараж;

*** – ЗП 49 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: гараж; *** – ЗП 19 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Останалата ¼ ид.ч. от този имот била собственост на сестрата на наследодателя. С дарение извършено чрез НА № 189, том II, рег. № 5735, нот. дело № 350 от 23.06.2003 г. на Нотариус К.М. с рег. № 222 на НотК и район на действие ШРС наследодателят е дарил на ответниците (със съгласието на своята съпруга на основание чл. 23, ал. 1 от СК) притежаваните от него ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот. Ищцата твърди, че към смъртта на наследодателя П.Г.П. имуществото му се състояло от: 1/ имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. ***, общ. ***, м.

1

„***“, с площ 4340 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета; 2/ имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. ***, общ. ***, м. „***“, с площ 2001 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: трета; 3/ лек автомобил „ВАЗ 2107“, рег. № ***, цвят бял, с ид. № XTA210700K0436236 и номер на двигател 557241; 4/ туристическо ремарке за лек автомобил с тъмносив цвят с рег. № *** и ид. № С5433. Ищцата твърди, че посоченото по-горе дарение накърнява запазената й част от имуществото на наследодателя и моли същото да бъде намалено така, че да се допълни запазената й част от ½ ид.ч. от наследството на П.Г.П..

В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител поддържат иска.

Счита, че от събраните по делото доказателства ясно се установява, че запазената част на ищцата е накърнена и същата следва да бъда допълнена чрез намаляване на процесното дарение.

В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил един общ писмен отговор от двамата ответници, чрез адв. И. Д. от ШАК, с който се оспорва иска по основание. Твърди се, че по делото няма доказателства, че описания в исковата молба недвижим имот е идентичен с този, който е предмет на НА за дарение. Оспорват това, че ищцата е спазила срока по чл. 30, ал. 2 от ЗН. Ответниците не спорят, че майка им притежава ¼ ид.ч. от процесния имот, нито, че запазената част на ищцата е ½ ид.ч. Считат, че останалото имущество на наследодателя е достатъчно, за да се запълни запазената част на ищцата като считат, че е възможно наследодателят да е имал и пасиви, както и влогове и други вземания, които да се отразят на размера на наследствената маса. Твърдят, че тъй като ищцата има учредено безвъзмездно право на ползване върху процесния имот, същото следва да бъде оценено и взето предвид при изчисляване на запазената й част.

В хода по същество процесуалният представител на ответниците излага аргументи, че искът е доказан като моли при възстановяване на запазената част съдът да определи идеална част от имота, с която да намали дарението.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че наследодателя П.Г.П. към 2002 г. притежавал ¾ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 14, с площ 826 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: УПИ VIII-504 в кв. 83, със съседи имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***, ведно с намиращите се в имота сгради с идентификатори: *** – ЗП 71 кв.м., бр. етажи:

1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; *** – ЗП 50 кв.м., бр. етажи:

1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; *** – ЗП 36 кв.м., бр. етажи:

1, предназначение: гараж; *** – ЗП 49 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: гараж;

*** – ЗП 19 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.

2

Останалата ¼ ид.ч. от към него момент била собственост на неговата сестра Ц.Г.Н.. При тези квоти имотът е допуснат до делба по гр.д. № 1523 от 2000 г. на ШРС. С решението по допускане на делбата по цитираното дело съдът е възложил на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) – идентичен с текста на сега действащия чл. 349, ал. 2 от ГПК – процесния имот на П.Г.П. като го е задължил да заплати на сестра си сумата от 6950 лв. за уравняване на дела й.

По делото се установи, че тази сума не е заплатена. По делото се установи, че вместо заплащане Ц.Г.Н. неформално се съгласила да приеме брат й П.Г.П. да дари на двете й дъщери – ответниците Г. М. Д. и К. М. М. – процесния имот. Това налага съдът да обсъди въпроса дали с това дарение по същество е изпълнено решението за делба в частта относно условието за заплащане на определена сума за уравняване на дела на Ц.Г.Н. от имота, който е възложен на брат й П.Г.П.. Съдът намира, че не може да се направи подобен извод. Няма значение какви са били уговорките на страните. Разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от ГПК (отм.) в редакцията и след изменението от 1999 г. до приемането на новия ГПК през 2008 г., която е идентична с текста на сега действащата разпоредба на чл. 349, ал. 6 от ГПК, изрично предвижда, че съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в 6-месечен срок от влизане на решението за вълагане определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Имотът може да не бъде изнесен на публична продан, ако се възложи на друг съделител, който отговаря на условията за това. Трайна е практиката на съдилищата, че плащането на всички суми за уравняване на дяловете, ведно с дължимата лихва, има характер на отлагателно условие за проявление конститутивното действие (вещноправния ефект) на влязлото в сила решение по възлагане. С изтичането на този срок решението за възлагане се счита за обезсилено по силата на закона и решението на съда, с което го обезсилва изрично има само констатиращо значение. В този смисъл т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК; Решение № 301 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева; Решение № 282 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев;

Решение № 39 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов. В конкретния случай решението за възлагане е влязло в законна сила на 31.08.2002 г. Предвид това съдът намира, че на 01.02.2003 г. решението за възлагане вече е било обезсилено по право. С нотариален акт за дарение № 189, т. II, рег. № 5735, дело № 350 от 23.06.2003 г. на Нотариус К.М. с рег. № 222 на НотК и район на действие ШРС наследодателят се прехвърлил на своите племеннички безвъзмездно ¾ ид.ч. от процесния имот. Това прехвърляне е извършено почти 5 месеца след обезсилване по силата на закона на решението за делба. Именно това е и причината предмет на сделката да бъдат само ¾ ид.ч. от процесния имот – другата ¼ ид.ч. поради обезсилване на решението за възлагане е била собственост на неговата сестра – Ц.Г.Н. (която е майка на надарените).

Със същия нотариален акт П.Г.П. и племенничките му се съгласили, че се учредява пожизнено право на ползване за П.Г.П. и Я. С. М.. Съпругата на наследодателя участвала по 3 сделката и дала своето съгласие на основание чл. 23 от СК (отм.) – идентичен с текста на сега действащия чл. 26 от СК, тъй като това било и семейното им жилище. Нейното съгласие било нужно и с оглед безвъзмездно учреденото в нейна полза пожизнено ограничено вещно право на ползване върху ¾ ид.ч. от процесния имот. По съществото си това представлява дарение на ограничено вещно право.

Видно от представените писмени доказателства П.Г.П. починал на 14.05.2022 г. и оставил за наследници Я. С. М. (съпруга) и Ц.Г.Н. (сестра). Тъй като бракът между наследодателя и съпругата му датира от 1997 г., на основание чл. 9, ал. 2, изр. първо, предл. последно от ЗН съпругата му Я. С. М. получава 2/3 ид.ч. от оставеното от наследодателя имущество, а сестра му Ц.Г.Н. получава другата 1/3 ид.ч.

При смъртта на П.Г.П. той е оставил следното имущество в своето наследство: поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива, находяща се в землището на с. ***, общ. ***, м. „***“, с площ 4.340 дка, 3 категория. Този имот е изцяло собственост на наследодателя въз основа на т. I от договор за доброволна делба, вписан под № 11, том 5, дв. вх. рег. № 1129 от 16.03.2001 г.; поземлен имот с идентификатор ***, представляващ ливада, находяща се в землището на с. ***, общ. ***, м. „***“, с площ 2.001 дка, 3 категория. Този имот е бил съсобствен между наследодателя и още три други лица въз основа на т. V от договор за доброволна делба, вписан под № 11, том 5, дв. вх. рег. № 1129 от 16.03.2001 г. Предвид това наследодателят е разполагал с ¼ ид.ч. от този имот; л.а. „ВАЗ 2107“ рег. № ***, бял на цвят, с номер на рамата XTA210700K0436236, номер на двигателя 557241. Лекият автомобил е бил придобит по време на брака на наследодателя с ищцата (на 14.03.2006 г. – видно от свидетелството се регистрация), поради което на основание чл. 21, ал. 3 от СК, тъй като липсват твърдения в обратен смисъл, то той е придобит в режим на СИО. Предвид това със смъртта на наследодателя ½ ид.ч. става лична собственост на ищцата, това е нейният дял от прекратената СИО, а другата ½ ид.ч. става част от наследството; туристическо ремарке с рег. № ***, сиво на цвят, с номер на рамата С5433. Ремаркето също е било придобито по време на брака на наследодателя с ищцата (на 14.03.2006 г.

– видно от свидетелството се регистрация), поради което на основание чл. 21, ал. 3 от СК, тъй като липсват твърдения в обратен смисъл, то той е придобит в режим на СИО.

Предвид това със смъртта на наследодателя ½ ид.ч. става лична собственост на ищцата, това е нейният дял от прекратената СИО, а другата ½ ид.ч. става част от наследството;

Ищцата твърди, че с посоченото по-горе дарение е накърнена запазената й част, съгласно чл. 30 от ЗН. С цитираната разпоредба законодателят е предвидил, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

Ищцата безспорно е наследник по закон на П.Г.П. с оглед разпоредбата на чл. 9 от 4