Решение № 2268 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2268 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 20.06.2025г., постановено по гр.д. № 16054/2025г. по описа на СРС, 172ри състав, е отхвърлен предявеният от „А1 България“ ЕАД срещу В. Д. М. установителен иск с по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1 710,00 лева, представляваща вземане по Договор за продажба на изплащане № 504486026 от 10.01.2018 г., представляващи неплатени суми за устройство Handset Apple iPhone X 64GB Space Grey МАТ 35 23м. за периода от 16.03.2018 г. до 15.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /07.12.2024г./ до окончателното изплащане на вземането. С така постановеното решение „А1 България“ ЕАД е осъден да заплати на адв. К.

Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението.

Жалбоподателят поддържа, че съгласно съдебната практика, вземанията по договор за продажба на изплащане се погасявали с петгодишна давност, течаща от датата на изтичане на срока на договора, а не от падежа на индивидуалните вноски по него. В случая процесният договор бил изтекъл на 09.12.2019г., от който момент до датата на подаване на заявлението не бил изтекъл период от пет години. Моли съда отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. М. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Сочи, че вземането за всяка погасителна вноска ставало изискуемо на нейния падеж, от който момент се начислявала и мораторна лихва върху него. Възможността за едностранно прекратяване на 1 договора при неплащане на две последователни вноски не променяли изискуемостта на вземанията. Счита, че вземанията били периодични, поради което се погасявали с изтичане на тригодишна давност. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност съобразно наведените в жалбата оплаквания, съдът намира следното.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор за продажба на изплащане на конкретна вещ, че вещта е предадена на ответника купувач, както и размера и изискуемостта на претендираните вноски за нейната продажна цена. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е и да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изплащане на вземането.

В конкретния случай не е налице спор между страните, а от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – договор за продажба на изплащане от 10.01.2018г., сключен между страните и приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 10.01.2018г. се установява, че ищецът е продал на ответника на изплащане процесната вещ – мобилен апарат Apple iPhone X 64GB Space Grey MAT 35 и я е предал на ответника купувач. Установява се също, че общият размер на продажната цена на устройството е 2052 лева, платима на 24 месечни вноски от по 85,50 лева.

Също така не е спорно и се установява, че за процесните месечни вноски са издадени общо 6 броя фактури на обща стойност, както следва: фактура от 19.04.2018г. на стойност 85,50 лева с краен срок на плащане 04.05.2018г.; фактура от 25.04.2018г. за сумата от 85,50 лева с краен срок на плащане 09.06.2018г.; фактура от 19.06.2018г. за сумата от 85,50 лева с краен срок на плащане 04.07.2018г.; фактура от 19.07.2018г. за сумата от 85,50 лева с краен срок на плащане 03.08.2018г.; фактура от 20.08.2018г. за сумата от 85,50 лева с краен срок на плащане 04.09.2018г. и фактура от 19.09.2018г. за сумата от 1282,50 лева с краен срок на плащане 04.10.2018г. Не се твърди и не се установява вземанията по тези фактури да са били платени.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за тези вземания. В тази насока съдът намира следното.

Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Периодичността предполага вземанията да са възникнали поради извършена от насрещната страна съответна престация през тези периоди, която съставлява основанието за възникване на вземането. Затова не са периодични вземанията, които са дължими за една единна насрещна престация, но по волята на страните плащането им е разсрочено на погасителни вноски. Уговорката за разсрочване на плащането не придава периодичен характер на вземането и не води до промяна на приложимия давностен срок. Вземането за продажна цена по договор за покупко-продажба на движима вещ се дължи за една единна насрещна престация /продадената вещ/ и се погасява с общата петгодишна давност.

2

Разсрочването на това вземане на вноски не му придава периодичен характер, нито променя приложимия към него давностен срок, чиято продължителност не може да бъде изменяна по уговорка между страните – чл. 113 ЗЗД /в този смисъл и решение № 38 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., II т. о., ТК, решение № 50173 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4674/2021 г., III г. о., ГК и други/.

Ето защо процесните вземания за неплатени вноски за продажна цена по договор за продажба на устройство на изплащане се погасяват с общата петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД.

Относно началния момент на давността, с Тълкувателно решение № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

Тези разрешения са приложими в пълна степен по отношение на договора за продажба на изплащане. В настоящата хипотеза ответникът е бил длъжен да плаща месечни вноски в размер на по 85,50 лева съгласно фактурите, издадени през периода от 19.04.2018г. до 20.08.2018г., а с фактурата от 19.09.2018г. остатъкът от вземането в размер на 1282,50 лева е направен предсрочно изискуем. Съобразно изложените по-горе указания, давностният срок за процесните вземания съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от падежа на всяка от така посочените фактури. Оплакванията на жалбоподателя, че давността следвало да тече от крайния срок за плащане по договора са неоснователни, още повече, че вземането е направено предсрочно изискуемо, поради което крайният срок на договора е ирелевантен.

Най-новото процесно вземане съгласно фактурата от 19.09.2018г. е с падеж 04.10.2018г., от който момент е започнала да тече петгодишната давност за него. Като се съобрази спирането на давността за период от 69 дни от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. поради извънредното положение в страната съгласно императивната норма на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, давностният срок изтича на 11.12.2023г. – преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2024г. След като погасителната давност е изтекла за най-новото от процесните вземания, то давността е изтекла и за всички останали, които са станали изискуеми преди него.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че предявеният иск подлежи на отхвърляне поради изтекла погасителна давност за претендираните вземания. Вследствие на това, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при изложените по-горе мотиви.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна. Същата не е сторила разноски, но е била защитавана безплатно от адв. К. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Съдът, като взе предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, липсата на проведено съдебно дирене пред въззивната инстанция и извършените от адв. Д. процесуални действия – подаване на отговор на въззивната жалба и молба за даване ход на делото в негово отсъствие, определи размера на адвокатското възнаграждение на 204,52 евро /400 лева/, която следва да бъде присъдена на адв. Д..

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 20.06.2025г., постановено по гр.д. № 16054/2025г. по описа на СРС, 172-ри състав.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на адв. К. Д. Д., САК, с адрес: гр.

3

София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на В. Д. М. във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4