Решение № 123 от 10.07.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20263000500261 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след определянето от ВКС с определение № 2885/02.06.26г. по ч. гр. д. № 2031/26г., ІІІ г. о. настоящия съд за компетентен да разгледа въззивната жалба на К. Г. Т., насочена против решение № 521/14.11.25г. по гр. д. № 284/25г. на ОС-Велико Търново, на осн. чл. 23, ал. 3 ГПК. С обжалваното решение е бил отхвърлен иска на Т. против РС-Габрово и Апелативен съд-Велико Търново с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 33 000 лв. като обезщетение за неимуществените му вреди, твърдени да са настъпили от разглеждането на гр. дело № 598 по описа на Габровски районен съд за 2024 година в неразумно дълъг срок; ищецът е осъден да заплати на Апелативен съд-Велико Търново сумата от 150 лв., юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Във въззивната жалба се излага, че решението е невалидно, недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и липсата на мотиви. В тази връзка е посочено, че поради липсата на изложени от съда правни и фактически доводи, решението не отразява действителното правно положение между страните, поради което обжалваният съдебен акт е нищожен и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, респ. да се уважи изцяло предявения иск. Поддържа се, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото и липсата 1 на мотиви е довела до нищожността на решението. Отделно от това се счита, че решението е недопустимо поради липсата на участие на прокурор по делото, което е било задължително съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.

Допуснатите процесуални нарушения се изразяват в липсата на доклад, респективно докладът е бил неточен или непълен, тъй като съдът е дал неправилни указания на страните, най-вече при разпределение на доказателствената тежест, както и не е била посочена вярната правна квалификация на всички претендирани права, възражения, реплики и дуплики. Вследствие на нарушението на съдопроизводствените правила се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон, съгласно стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ – че спазването на разумния срок се прилага за всички етапи от съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Поради това и съдът не е направил анализ на тези факти, за да приложи правилно критериите по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Позовавайки се на нормите на чл. 266, ал.

3 и чл. 162 от ГПК, въззивникът е отправил искане да се допусне провеждането на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и съдебно-психологическа експертиза за установяване на психичните процеси на ищеца и причините, довели до тези процеси, както и допускането до разпит на трима свидетели при условията на призоваване, чиито имена и адреси ще бъдат посочени допълнително.

В депозирания отговор на въззивната жалба от Апелативен съд-Велико Търново се поддържа становище за неоснователността й и се претендира потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Направен е анализ на извършените по всяко от образуваните пред съответните съдебни инстанции дела процесуални действия от съда, включително и по в. ч. гр. д. № 464/24г. на АпС-Велико Търново, за да се обоснове извода, че разглеждането и решаването на делото е извършено в разумен срок. Отделно от това се поддържа, че за ищеца не са настъпили никакви вреди от продължителността на съдебния процес, които да са в пряка причинна връзка с действията на този ответник. Оспорва се оплакването за допуснати от решаващия съд процесуални нарушения по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ (относно задължителното участие на прокурор) и при разпределението на доказателствената тежест. Противопоставя се на искането за разпит на свидетели като се споделя становището на първоинстанционния съд, че същите не са необходими с оглед предмета на делото и предприетата от ответниците линия на защита. Освен това въззивникът не е посочил и имената и адресите на свидетелите, както и конкретните обстоятелства във връзка с твърдените от него неимуществени вреди, които желае да доказва чрез гласните доказателства. Противопоставя се и на искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни и съдебно-психологическа експертиза за установяване на психичните процеси на ищеца, тъй като искането не се основава на новонастъпили или новооткрити факти по делото, нито е налице допуснато процесуално нарушение от съда. Налице е 2 преклузия, която не може да бъде преодоляна. Освен това с оглед предмета на делото не е необходимо привличането на експерти в посочените области, тъй като това не би допринесло за изясняване или допълване на фактите по делото. Претендира се присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Отговори на въззивната жалба не са подадени от РС-Габрово и от задължителния участник в производството в лицето на прокурор от съответната прокуратура.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд е докладвано постъпилото от Апелативен съд-Велико Търново писмено становище, с което се поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание прокурор от Апелативна прокуратураВарна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като липсват допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Сочи се, че по делото безспорно е установена липсата на първия основен елемент от състава на нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената до ОС-Габрово на 05.03.2025г. искова молба от К. Г. Т. (поради това първоначално образувана в гр. д. № 163/25г. на ОС-Габрово) с искане за осъждане на ответниците Апелативен съд-Велико Търново и Районен съдГаброво (производството, образувано и срещу ОС-Ловеч, ОС-Габрово и РСТрявна, е било прекратено поради оттегляне на исковете против тях с молба на ищеца от 11.03.25г., с определение № 660/05.05.25г. по гр. д. № 284/25г. на ОСВелико Търново, на когото делото е било изпратено въз основа на определение № 270/10.03.25г. по първоначално образуваното дело на осн. чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ), да му заплатят сумата от 33 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които твърди, че са последица от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на производството по гр. д. № 598/24г. на РС-Габрово, преобразувано на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК и приключило в производство по к. ч. гр. д. № 4344/24г. на ВКС, ІV г. о., ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял, че съобразно описаната фактология в представения към исковата молба констативен протокол изх. № РС-24-759/17.02.25г. на ИВСС, касаеща цялостното движение на производството по гр. д. № 598/24г. на РСГаброво, е претърпял и продължава да търпи нематериални вреди, вследствие на тази „закъсняла справедливост“, досежно неразумно бавните действия на ответниците, съчетана с изначална липса на „обективна безпристрастност“, на дирената с исковата молба претенция, което е било преобразувано в гр. д. № 125/24г. на РС-Трявна и е приключило окончателно с акта по ч. гр. д. № 4344/24г. на ВКС, ІV г. о. Сочи се, че ответниците чрез пролонгирани похвати са допринесли за несвоевременното развитие на производството, с което е 3 била засегната неимуществената сфера на ищеца като е било накърнено чувството му за справедливост, изпитвал е безсилен гняв от това противоправно поведение, обида от незачитане на правото му да бъде извършено бързо и адекватно разрешаване на делото. В резултат на продължителното генериране на негативни емоции е бил нарушен сънят на ищеца, изпитвал продължително време тревожност и раздразнителност, имал подтиснато настроение, имал хронично главоболие, което все още не е отзвучало. Допълва се още, че от ответниците се е изисквало извънредно старание, тъй като ищецът страда от неизлечима болест или е с намалена продължителност на живота, в който случай компетентните органи не са освободени от задължението си да организират ефективно провеждане на производството, включително и когато страната не проявява необходимата процесуална дисциплина. За конкретния случай най-общо е изразено становището, че при въведен единен режим за внасяне на такси и разноски, то е нямало основание да се диференцира правото на обжалване при отказ в единия или другия случай.

В отговора на исковата молба, подаден от АпС-Велико Търново, са оспорени наведените от ищеца твърдения по фактите, представляващи основанията на предявения иск. Посочено е било развитието на производството, образувано като гр. д. № 598/24г. на РС-Габрово, преминало и през АпС-Велико Търново като в. ч. гр. д. № 464/24г. – последното постъпило на 30.08.24г., образувано на същия ден и приключило с определение от 17.09.24г., въз основа на което на 20.09.24г. е било изпратено на ОС-Ловеч. Поради това и не е налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок и ищецът не е претърпял от действията на този ответник твърдените вреди. Оспорено е било по размер и претендираното обезщетение по подробно изложени аргументи.

Ответникът РС-Габрово не е подал отговор на исковата молба и не е изразил становище по делото.

В проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд е участвал прокурор от ОП-Велико Търново, който е поддържал становище за неоснователност на предявените искове.

По валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Оплакването на въззивника за нищожност на обжалваното решение е основано на твърдение, което не води до такъв порок на съдебния акт.

Евентуална непълнота на мотивите би довело до необоснованост на решението и евентуално до неговата неправилност. Както е посочено в ТР № № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нормативно установена дефиниция за нищожно съдебно решение няма, но в съдебната практика като нищожен се определя съдебният акт, който не е постановен от надлежен съдебен орган, не е постановен в рамките на правораздавателната власт на решилия спора орган, актът не е в изискуемата писмена форма (респективно сега и в електронна форма) не е подписан, или волята на съда, изразена в акта е абсолютно 4 неразбираема. Обжалваното решение не страда от тези пороци, поради което не е нищожно.

Видно от представеното с исковата молба копие на писмо, получено от ищеца от заместник-министър на правосъдието, че по подаденото от К. Т. заявление № РС-24-759/09.12.24г., е била извършена проверка и е бил съставен Констативен протокол от 17.02.25г., в който ИВСС е приел, че производството по гр. д. № 598/24г. на РС-Габрово, ч. гр. д. № 202/24г. на ОСГаброво, гр. д. № 125/24г. на РС-Трявна, ч. гр. д. № 252/24г. на ОС-Габрово, в. ч. гр. д. № 358/24г. на ОС-Габрово, ч. гр. д. № 464/24г. на АпС-Велико Търново, ч. гр. д. № 590/24г. на ОС-Ловеч и ч. гр. д. № 4344/24г. на ВКС, е продължило общо 7 месеца и 18 дни, считано от датата на подаване на исковата молба, до постановяване на окончателното определение на 26.11.24г.

Поради това и подаденото от Т. заявление е било отхвърлено като неоснователно, на осн. чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, с което процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ се счита за изчерпана. Поради горното настоящият състав на съда намира, че е изпълнена предпоставката на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ (изчерпана е административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение) и настоящият иск се явява допустим.