Определение № 239 от 01.11.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Бургас, 01.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600162 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба от Д. Н. Б., против Определение № 733 от 20.07.2023г. по ЧНД №812/2023г. на Окръжен съд-Бургас, с което е оставена без уважение молбата на осъдения П. М. П. за условно предсрочно освобождаване.

Към жалбата е подадено допълнение лично от лишения от свобода П.

М. П., в което същият твърди, че в затворническото досие са налице данни за неговото поправяне и превъзпитание да спазва законите и добрите нрави.

Счита, че може да спазва нормите и правилата както в затвора, така и на свобода. Изтъква, че от две години е на лек режим и многократно е награждаван с домашен отпуск. Моли за отмяна на първоинстанционното определение и уважаване на молбата му за УПО. Изразява готовност за изпълнение на евентуално наложени пробационни мерки.

С Определение № 163/03.08.2023г. Апелативен съд Бургас е оставил без разглеждане като недопустима, поради липса на процесуална легитимация, жалбата на Д. Н. Б. и е прекратил производството по ВЧНД № 162/2023г. по описа на съда.

С Определение № 466/23.10.2023г. по КЧД №929/23г. на второ наказателно отделение на ВКС, е оставено в сила определението на БАС и е върнал на въззивната инстанция жалбата на осъдения с вх. № 13291/27.07.2023г. по описа на ОС-Бургас, наименувана от П. „допълнение към жалба“ с указания за нейното разглеждане по същество.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение.

Прокурорът намира за правилни и основани на доказателствения материал доводите на ОС-Бургас, че не може да се направи извод за постигнато поправяне на осъдения, тъй като не са налице категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и 1 поведението му.

Допълнението, което по съществото си представлява жалба, е подадено лично от осъденото лице в срока за обжалване на Определение № 733 от 20.07.2023г. по ЧНД №812/2023г. на ОС-Бургас, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Фактите по делото не са предмет на спор. Оспорва се правната им оценка от първоинстанционния съд, която въззивната инстанция намира за обоснована на доказателствата, съобразена с материалния наказателен закон и като такава – за правилна.

Лишеният от свобода П. подава за втори път молба за условно предсрочно освобождаване. Предходното му искане е било отхвърлено като неоснователно с Определение № 1052 от 27.10.2022г., постановено по ЧНД № 1144/2022г. на ОС-Бургас, което е било потвърдено с Определение № 228 от 01.12.2022г. по ВЧНД № 242/2022г. на БАС. Съдът е преценил, че не е изпълнена втората от кумулативно предвидените предпоставки – деецът да е дал убедителни доказателства за своето поправяне.

Разглежданата в настоящото производство втора по ред молба за условно предсрочно освобождаване е подадена 6 месеца след влизане в сила на съдебните актове по предходната молба.

Видно от затворническото досие и данните по делото, П. П. е търпял общо наказание лишаване от свобода в размер на 16 години и 6 месеца по две отделни присъди.

С присъда по НОХД№931/11г . на ОС-Бургас е бил осъден на 16 години лишаване от свобода за извършено в условията на продължавано престъпление в периода от лятото на 2008г. до средата на месец април 2011г. деяние, изразяващо се в многократно, по няколко пъти всяка седмица съвкупление с ненавършилата 14 години/на 10 години/ дъщеря А. П.а, като я принуждавал към това със заплашване, квалифицирано по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 и чл.26, ал.1 от НК. Със същата присъда е осъден на четири години лишаване от свобода и за съвкупяване с малолетната си дъщеря на 01.05.11г. – престъпление по чл.151, ал.1, от НК. Определено е едно общо наказание в размер на най-тежкото от 16 години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила с потвърждаването й от касационната инстанция с решение №132/16.05.12г. по н.д.№311/12г.

С присъда по НОХД№5030/15г. на РС-Бургас П. е бил осъден за извършени в периода януари-2013г. –август 2015г. две отделни престъпления по чл.183, ал.1 от НК, състоящи се в неплащане на дължима издръжка за всяко от двете си деца - М. П. и А. П.а, в размер на по 3840лв. за всяко поотделно. Определени са отделни наказания за всяко от тях и на П. е наложено едно общо в размер на най-тежкото от 8 месеца лишаване от свобода.

Бил е задържан под стража на 02.05.2011г. и е бил в ареста до влизане в 2 сила на присъда по НОХД№931/11г . на ОС-Бургас и привеждането й в изпълнение на 16.05.2012г. Част от наказанието, наложено с присъда по НОХД№5030/15г. на РС-Бургас в размер на 6 месеца е присъединена с определението на БРС по ЧНД№5321/16г. и от 06.12.2016г. е започнало изтърпяване на общото наказание от 16 години и 6 месеца в затвора, при първоначален строг режим.

До датата на съдебното заседание пред ОС-Бургас – 20.07.2023г. фактически изтърпяното наказание е с продължителност 12 години, 2 месеца и 18 дни. А от работа са изтърпени 3 години, 5 месеца и 26 дни. Всичко П. е изтърпял 15 години, 8 месеца и 14 дни, поради което от наложеното му общо наказание остават още 9 месеца и 16 дни. От изложеното следва, че е изпълнена първата формална предпоставка на чл.70 ал.1 т.1 НК за условно предсрочно освобождаване.

Осъденият П. е за първи път в затвора. Първоначално определения от съда строг режим е заменен с общ през 2018г., а през 2021г. с лек. От 04.08.20г. е преместен в ЗООТ „Житарово“, където се намира и по настоящем.

През по-голямата част от периода на изпълнение на наказанието е полагал труд. През 2017г. има две допуснати нарушения на затворническите правила, за което е санкциониран, но наказанията са заличени. Награждаван е многократно, включително с домашен отпуск. През 2014г. е участвал в шестмесечна програма за сексуални правонарушители.

Първоначалната оценка на риска при постъпването на П. в затвора е била в средни стойности – 59 точки. Констатираните проблемни зони са били отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене. При последвалите периодични оценки на риска от рецидив за обществото, администрацията на затвора е констатирала понижение съответно на 41 точки, 33 точки, 30 точки, 29 точки. Във връзка с предходната молба за УПО е отчетена стойност 22 точки, като е констатирано подобрение в зоните отношение към правонарушението, жилищно устройване, взаимоотношения и емоционални проблеми. А при текущата атестация е установено понижение с 1 точка в зоната отношение към правонарушението.

Правилно ОС-Бургас е приел, че описаните обстоятелства не са достатъчни, за да се направи извод за наличие на втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Безспорни са обстоятелствата, които сочат за настъпила положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, осъществяваната трудова дейност, участието в шестмесечна обучителна програма през 2014 година, както и безпроблемната работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата. Но настоящият съд изразява съгласие с ОС-Бургас, че тази промяна не е съзнателна, трайна и необратима.

Видно от становището на началника на Затвора Бургас, първоначален и 3 допълнителен доклад на инспектор СДВР, както и от доклада за пробационен надзор, лишеният от свобода П. има добро поведение в затвора. Към затворническата администрация се отнася съобразно правилата, като демонстрира респект и уважение. Към останалите лишени от свобода е добронамерен, без дискриминационни нагласи. Избягва конфликтите, не проявява агресия. Мотивиран е да спазва правилата и да изтърпява безпроблемно наказанието си. Сочи се, че П. не се поддава на криминалното обкръжение, поради което е отчетено, че у него липсват криминални нагласи.

Отчетено е значителното намаление на стойностите на риска от вреди за обществото, което се дължи на работата с него по констатираните проблемни зони. Твърди се, че лишеният от свобода напълно е променил в положителна посока мисленето си и начина, по който възприема извършеното престъпление. Докато при постъпването си в затвора не е приемал отговорността за собственото си поведение и размера на присъдата, не е осъзнавал мотивите за извършеното престъпление и не е изпитвал съжаление към жертвата, то към момента на последната атестация се наблюдава пълно приемане на отговорността за извършеното деяние и на размера на наказанието, пълно осъзнаване на причинените вреди на жертвата и готовност да бъде част от обществото. Изложеното е мотивирало началника на затвора и инспектора СДВР да направят извод за успешната бъдеща интеграция на П. в обществото.

В първоначалния доклад, инспекторът СДВР е посочил, че впечатленията му са лични, на базата на наблюдения, проведено интервю и оценка на осъдения. Използваните методи при работа с лишения от свобода П. са включвали: наблюдение, индивидуални консултации, участие в препоръчаните в плана на присъдата форми на въздействие. Становището, изходящо от началника на Затвор Бургас, е изготвено от същия инспектор СДВР, поради което по съществото си преповтаря неговия доклад, а пробационният доклад е основан на затворническото досие на П., в което се съдържат докладите и оценките именно на инспектора СДВР, както и от интервю с лишения от свобода, което обаче цели да установи приспособимостта му към живота извън затворническата институция.

Предвид изложеното, може да се направи извод, че посочените документи по делото се основават на субективното мнение на едно лице от затворническата администрация, което обяснява и тяхната еднопосочност.

Същевременно не може да не бъде отчетена и правилно е взета предвид от ОС-Бургас експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на П.. Тя е изготвена от психолог и съдържащите се в нея данни създават обосновано съмнение в обективността на становището, дадено от инспектора СДВР относно липсата на зони с необходимост от корекционно въздействие.

Психологът е констатирал пълно отхвърляне от стана на П. на възможността да разговаря на темата за престъплението. В експертната му оценка е посочено, че лишеният от свобода изпитва страх и притеснение да 4 бъде докоснат този емоционален епизод от живота му. Като допълва, че по време на изтърпяване на присъдата П. никога не е давал информация и никога не се е съгласявал да бъде обсъждана темата. Психологът отчита защитни реакции на лишения от свобода по отношение на въпроси, касаещи престъплението с редуцирани емпатийни преживявания. В тази връзка особено недоумение буди констатираното подобрение в зоната отношение към правонарушението, която от първоначално отчетените 12 точки към настоящия момент е на стойност 2 точки. Как при пълен отказ от страна на П. да говори за престъплението и емоционалните му задръжки по темата, инспекторът СДВР е установил, че е налице позитивна промяна, че лишеният от свобода е осъзнал в дълбочина факторите, допринесли за проявяване на криминалното му поведение, както и причинените на жертвата вреди. Тези констатации предполагат проява на съчувствие и загриженост за пострадалата, каквито не кореспондират с намалената емпатия. А наличието на защитни механизми е показател, че П. не е осъзнал напълно вината си и е склонен да оправдава противоправното си поведение с външни за него фактори.

В документите, представени от затворническата администрация изрично се подчертава, че П. се дистанцира от криминогенната среда в затвора и категорично е заявена липса на криминални нагласи, както и е отчетен нисък риск за деца. Настоящият съд счита, че при изготвянето на доклада на служител СДВР и на становището на началника на Затвор Бургас са заложени общи положения, които не отчитат характерните особености на извършеното от П. престъпление. Лишеният от свобода и преди осъждането му не е имал други криминални прояви, освен грубото нарушаване на телесната неприкосновеност на малолетната си дъщеря. Конкретно по този въпрос обаче в документацията на затворническата администрация не се казва нищо. Липсата на криминални нагласи се извежда от доброто му поведение, насочено към спазване на правилата и липса на конфликти със затворническата администрация и останалите лишени от свобода, без да се държи сметка, че от посоченото не може да се направи извод за евентуалното му поведение спрямо деца, след като излезе на свобода и отпаднат ограниченията в затвора.