Решение № 441 от 14.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500580 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение 11 от 14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1146/2025 г. по описа на РС-Ихтиман, е признато за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, ЕИК ............., с адрес град София, п.к.1606, бул. Македония“ № 3, че дължи на дължи на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД ЕИК ............., адрес на управление: гр.

София, пл. „Позитано“ сумата от 291,13 евро (569,40 лева), представляваща регресна претенция по щета № .................., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – София сумата от 449,94 евро (880,00 лева) - разноски в заповедното и исковото производство.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Твърди, че не е доказан покрит застрахователен риск. Представените 1

Общи условия по застраховка „Каско“ не съдържат подпис на страните и дата, а публикуваните в интернет общи условия са изменяни многократно, поради което не е ясно кои от тях е кредитирал първоинстанционният съд. Счита, че решението е немотивирано по въпроса за валидността и приложимостта на общите условия, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Сочи, че в полицата като основно покритие е посочено само „Пълно каско“, а като допълнително покритие – „Щети без документ“ и „Доверен сервиз“. Рискът „гуми“ не е изрично договорен, поради което описаната щета не попада в покритите рискове.

Въззивникът поддържа още, че по делото липсва протокол за ПТП, съставен от компетентен държавен орган. Водачът не е уведомил органите на МВР, а КАТ – Пътна полиция не е посетила мястото, в нарушение на Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. и на общите условия на застрахователя. Оспорва доказателствената сила на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и на декларацията за настъпване на застрахователно събитие.

Счита ги за частни свидетелстващи документи, изготвени от служители на ищеца, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и не съдържат неизгодни за издателя си факти. Сочи, че приложените снимки не са годно доказателство, тъй като са датирани от 22.07.2024 г., а процесното ПТП е настъпило на 18.07.2024 г.

Според въззивника не са установени мястото, причината и механизмът на ПТП, а между показанията на свидетеля и съдържанието на частните документи имало съществени противоречия. Заключението на САТЕ било изготвено въз основа на хипотеза, а описаните щети можели да се получат и при удар в бордюр, навлизане в банкета или попадане в отводнителна шахта.

Ако препятствието имало твърдените характеристики, предвид клиренса на автомобила, по него биха се получили и други увреждания, например по предния спойлер, предпазната кора и ходовата част. Въззивникът поддържа също, че застрахователят не е извършил задължителната проверка по чл. 403, ал. 4 КЗ за наличие на изключени рискове. Водачът не е тестван за алкохол и не е изключено движение извън пътя, груба небрежност, умисъл или износване, а описът-заключение по претенцията не съдържа подпис.

На следващо място въззивникът твърди, че водачът е нарушил чл. 20, ал.

2 ЗДвП, като не е съобразил скоростта си със състоянието на пътя и не е могъл да спре пред предвидимо препятствие. Поради това прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Счита, че не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Не било установено задължението му за поддръжка на конкретния участък, нито причинната връзка между бездействието и вредите. Сочи и че към датата на ПТП в ОПУ – София не са постъпвали писмени предупреждения или сигнали за процесния 2 участък. Намира претенцията за недоказана и по размер, а уважаването пълен размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. в

Въззивникът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност моли съдът да се произнесе по възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ чрез адв. К. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, постановено съобразно закона и събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на регресния иск: валидно застрахователно правоотношение, настъпила вреда и изплатено застрахователно обезщетение.

Механизмът на ПТП е изяснен от показанията на разпитания свидетел и от приетата САТЕ. От тях се установява, че на пътното платно е имало големи, необезопасени и необозначени дупки. В една от тях е попаднал управляваният от свидетеля автомобил, в резултат на което са се спукали двете му десни гуми. Произшествието е станало на републикански път I-8 с. Нови хан – с.

Вакарел, на 1 км преди разклона за с. Вакарел. Въззиваемият счита оплакванията в жалбата за неоснователни и бланкетни. Позовава се на чл. 19 и чл. 30 от Закона за пътищата, съгласно които ответникът управлява републиканските пътища, осъществява дейностите по тяхното изграждане, ремонт и поддържане и носи отговорност към третите лица за причинените им вреди. Позовава се и на § 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата, според който поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Поддържа, че ответникът не е изпълнил това задължение и отговаря на основание чл. 49 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд Ихтиман решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, намира следното:

РС-Ихтиман е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 291,13 евро (569,40 лева), представляваща регресна претенция по щета № .................., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно е от застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ............/............г., че същата има за обект лек автомобил марка “Мерцедес”, с ДК№ ............., като застрахован бил В.Х. Ш., а застраховател – ищецът в производство. Срокът на застрахователното покритие е от 06.12.2023 г. до 05.12.2024 г.

Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора, клаузата „Пълно Каско“ покрива всички рискове от щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № .................., от които е видно, че са били изготвени опис и оценка на щетите.

Видно от платежно нареждане от 05.08.2024 г., ищцовото дружество е изплатило на В.Х. Ш. сумата от 291,13 евро /569, 40 лева/.

Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 569, 40 лева.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 18.07.2024 г., на Път I-8 в участъка между с. Нови хан и с. Вакарел, Община Ихтиман, обл.

Софийска, на около 1 км. преди разклона за с. Вакарел, е настъпило ПТП, при което е било увредено ППС – л.а. „Мерцедес“ с ДК № .............. Автомобилът е управляван от В.Х. Ш.. Причина за настъпване на ПТП е преминаване на дясната страна на автомобила през несигнализирана и необезопасена дупка в асфалтовото покритие с остри ръбове. В резултат на това са увредени предна дясна и задна дясна гума на лекия автомобил. Уврежданията по автомобила се 4 намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на увредата, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 607,46 лева.

В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан водача на увредения автомобил В.Х. Ш.. Свидетелят заявява, че на 18.07.2024 г., при светла част на денонощието и хубаво време, е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ в посока от с. Нови хан към с. Вакарел, точно преди отбивката от главния път за магистралата и за с. Вакарел, като в автомобила е пътувал и зет му. Посочва, че в дясната лента на самото платно е имало големи дупки, с ширина 50–60 см. и дълбочина поне 10–15 см., които не са били обозначени и обезопасени, а насрещно движещ се автомобил не му е позволил да ги заобиколи. Движел се е със скорост около 40 км/ч, максимум 50 км/ч. В резултат на преминаването през дупките са се спукали двете десни гуми, които са били нови, на няколко месеца, и при последвалото придвижване до с. Вакарел са се срязали напълно. Свидетелят сочи още, че е заснел дупките и е изпратил снимките на застрахователя, че не е уведомил полицията, а е закупил две гуми от гумаджийница в с. Вакарел, за да може да се прибере.

Въззивният съд се доверява на заключението по СТЕ, т. к. същото е изготвено при обективна и професионална преценка на фактите, обосновано е логически, а и не е оспорено от страните. Кредитират се и показанията на разпитания свидетел по делото, които кореспондират със заключението и събраните писмени доказателства.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 49 ЗЗД. За основателността му ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между него и собственика на увредения автомобил, настъпването на покрито застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие, изплащането на застрахователното обезщетение, както и наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД спрямо ответника. Последните включват противоправно действие или бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа, настъпила вреда и причинна връзка между тях.

В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, 5 да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 он ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1, т.