Протокол № 19 от 23.01.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 19 гр. Смолян, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500511 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Р. Ю. С., редовно призован, се явява лично и с адв.

Н. М., адв. Р. Ч. и адв. В. Т., редовно упълномощени.

Въззиваемият ОУ „Н. Й. В.“, редовно призован, се представлява от адв. Д. К., редовно упълномощен.

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.

Адв. Т. – Да се даде ход на делото.

Адв. К. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма пречки да се даде ход на делото. Поради изложеното

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Докладва се делото, съобразно проекта на доклад, изложен в Определение № 466/13.12.2023 г. и допълнен с Определение № 34/19.01.2024 г.

Адв. М. – На първо място заявявам, че поддържаме въззивната жалба.

По отношение на проекта за доклад в Определение № 466/13.12.2023 г. и 1

Определение № 34/19.01.2024 г., имаме възражения, в частта му, в която се отказва приемане на писмени доказателства, особено на съдебнопсихиатрична експертиза. В това отношения соча, че искането за съдебнопсихиатрична експертиза не сме направили пред Маданския районен съд, защото сме считали, че показанията на разпитаните свидетели са абсолютно достатъчни, за да установят неадекватното състояние, в което се е намирал нашият доверител и по специално това, че във връзка с това състояние той не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Маданският районен съд обаче на стр. 7 от решението, сочи че: „релевантно е конкретното психическо състояние на ищеца към момента на отправяне на оспореното волеизявление“, обаче казва:

„не се установява неинсулинозависим захарен диабет да е водел до психическа негодност да разбира и ръководи действията си“, и по-нататък: „Липсват доказателства, които категорично и несъмнено да налагат извода, че психическото състояние на ищеца към релевантния момент е довело до опорочаване на неговото волеизявление“ , като казва, че за това са необходими специални знания. И в тази връзка аз считам и правим искането си, във връзка с тези изводи на районния съд, като и практиката на Върховния съд е категорична, че дори тогава, когато въззивният съд установи, че се налага назначаване на експертиза, той е длъжен служебно да я назначи. Именно поради тази причина, аз Ви моля да отмените определението си в тази част и да уважите искането за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, със задачите, които сме поставили във въззивната жалба и в допълнително представеното от нас становище.

Адв. Ч. – Уважаеми окръжни съдии, аз подкрепям становището на колежката М.. То също считам, че следва и моля в този смисъл да бъде уважено искането ни да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза, именно в този етап от съдебния процес, защото ако по-рано, на първа инстанция, тази експертиза беше поискана и допусната, то вещото лице нямаше да има достатъчно данни да направи такова заключение, обективно, по отношение на това какво е било състоянието на Р. след излизане му от ареста и при депозиране на молбата за прекратяване. Защото към онзи момент е нямало акт на компетентен орган, с който да се установява дали наистина е имало такива действия от негова страна, за които той е бил арестуван и съответно обвинен, в някаква степен. Затова, сега вече, след 2 представяне на постановлението на Прокуратурата за прекратяване на ДП, където се установява по категоричен начин, че не са извършени такива деяния от негова страна, т.е. вече имаме установена невиновност от страна на Р. С., то сега, в тази променена фактическа обстановка, вещото лице вече може да даде заключение какво е било неговото състояние и дали Р., към онзи момент, е можел да сформира воля, която да е осъзната и която да обективира неговото желание за прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл моля определението да бъде изменено.

Адв. Т. – Поддържам изцяло становищата на колегите, още повече, че имам преки впечатления от емоционалното и психическо състояние на Р., непосредствено след задържането му в РПУ – М.. Тъй като той потърси моето съдействие и аз съм следял наказателното производство, имам преки впечатления за неговото емоционалното и психическо състояние в този период. Недопускането на тази експертиза за мен би оставило делото неизяснено относно действителността на неговата воля за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Адв. К. – Уважаеми окръжни съдии, от наша страна оспорваме въззивната жалба и поддържаме, подадения писмения отговор. По отношение на съобщения проект на доклад, нямам възражение по него. По отношение на така направеното днес доказателствено искане, същото за трети път е преклудирано. Окръжният съд вече имаше възможност да се произнесе с две свои определения защо това искане е недопустимо във въззивното производство. Аз днес отново не чувам какви са процесуалните основания това искане да бъде допуснато във въззивното производство. Във въззивната жалба не се твърди допуснато процусуално нарушение на първоинстанционния съд да допусне тази експертиза. Не е искана пред първата инстанция и не считам, че има каквато и да е причина, въззивната инстанция да реализира за трети път своята преценка по отношение на допустимостта на доказателствата.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

След проведеното съвещание, заседанието продължи в присъствието на всички страни по делото.

СЪДЪТ намира, че няма основание да промени становището си по въпроса за необходимостта и допустимостта на направеното доказателствено 3 искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, с мотивите, изложени в изготвения проекто доклад по делото, включително и в постановеното Определение от 19.01.2024 г.

С оглед гореизложеното следва да се обяви за окончателен проекта на доклад по делото.

Поради изложеното

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта на доклад, изложен в

Определение № 466/13.12.2023 г. и допълнен с Определение № 34/19.01.2024 г. по ВГД № 511/2023 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.

Адв. М. – Нямаме други доказателствени искания. Представям договор за правна помощ.

Адв. К. – Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Поради изложеното

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА фазата на съдебното дирене.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

Адв. М. – Уважаеми съдии, моля Ви да постановите решение, с което уважите въззивната ни жалба, отмените решението на РС – Мадан и постановите ново по съществото на спора, с което уважите иска на доверителя ни, присъдите му обезщетение за времето, през което е останал без работа, както и възстановите го на заеманата от него работа, преди прекратяване на трудовото правоотношение и му присъдите, направените разноски по водене на делото. Действително сме изложили много подробни съображения, както във въззивната си жалба, така и в допълнително представеното становище, но искам да обърна внимание Ви само на няколко момента, които считам, че са особено важни. Моля Ви да видите внимателно тъй нареченото заявление за прекратяване на трудовото правоотношение. На първо място, то е направено на една готова бланка. На второ място, нашият доверител саморъчно е написал „желая да бъде прекратено трудовото ми правоотношение, считано от 05.06.“. Взаимно съгласие в това заявление въобще липсва. Не е посочил „желая да бъде прекратено по взаимно 4 съгласие“. При посоченото би следвало да се счита, че се касае не до хипотезата на чл. 325 от КТ, а по предизвестие по чл. 326 от КТ, в каквато насока е и съдебната практика. От друга страна, моля да приемете, че той действително не е могъл да ръководи постъпките си, не е имал ясното съзнание и осъзната воля да се прекрати трудовото му правоотношение, и това е така, защото първо, срещата е била за много кратко време. Написана е молбата под диктовка на директора и основното, у нашия доверител е имало един основателен страх, който е влиял на волята му, че ако той не си подаде молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, той ще бъде уволнен дисциплинарно. И това е така, защото директорката му е казала: „Каквото ще те правим, Р. Звънят ми от РИО, от Общината и тъй нататък. По-добре е да си намериш друга работа“. С това „По-добре е да си намериш друга работа, ако не си подадеш молбата за напускане, тъй като си извършил блудствени действия и ние ще те уволним дисциплинарно, защото представляваш срам за нашето училище“. Това Ви моля да обърнете внимание. Значи, липсва осъзната воля, липсва негово действително желание за прекратяване на трудовото правоотношение и накрая, у него има страх.

Страх от това, че ако не си подаде молбата, ще бъде дисциплинарно уволнен.

А затова, че той не е бил в състояние да ръководи постъпките си, са категорични показанията на двете свидетелките – Л. и К., които го описват на следващия ден, след излизане от следствения арест, в какво състояние е бил.

По тези съображения, като ми дадете и възможност да представя и писмена защита, Ви моля да уважите жалбата.

Адв. Ч. – Уважаеми окръжни съдии, съвсем накратко ще маркирам какви са ни възраженията срещу решението на Районен съд – Мадан, но преди това искам да Ви поясня защо съм тук. Тук съм като адвокат, не защото Р. има нужда от допълнителна защита, а защото той е мой личен, дългогодишен приятел и по този повод искам да го защитя във връзка с тази долна, и дори гнусна, бих казала, ситуация и клевета, която му беше преписаната и с която беше опетнено името му, безвъзвратно, въпреки последващото установяване, че това не е вярно. Защо ви казвам всичко това? Защото при постановяване на Вашия съдебен акт, искам да Ви помоля да се абстрахирате, дори от личното си предубеждение, относно тези долни твърдения, че Р. е извършил подобни деяния. Не, уважаеми окръжни съдии, Р. не е извършил подобно нещо и няма да извърши. Аз лично го познавам, от много време. Познавам неговото 5 поведение, познавам му характера, познавам маниерите му, познавам и неговата така отдаденост към педагогическата професия и дейност. С оглед на това, моля да постановите един обективен съдебен акт, като се съобразите единствено и само с материалния закон и с категоричната практика на ВКС, която съобразявайки настоящия случай, е такава, че депозираната молба от Р. за прекратяване на трудово му правоотношение, никъде в съдържанието си не съдържа изявлението си „по взаимно съгласие“. ВКС е категоричен, че след като тази формулировка не се съдържа в молбата, то тази молба не е за прекратяване по взаимно съгласие. Тук не сме в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т.

1. Тази молба следва да се приема като предизвестие за прекратяване на това трудово правоотношение, защото не съдържа тази формулировка „по взаимно съгласие“, и след като тази молба е предизвести, то основанието за прекратяване в заповедта следва да е друга, което е прави незаконосъобразна в настоящия случай. Моля внимателно да разгледате всичко, което сме представили. Другото важно основание, което ние твърдим и считаме, че е доказано, че е така, е че при депозиране на тази молба, Р. наистина е бил с опорочена воля. Чисто житейски, съвсем логично е човек, поставен в тази абсурдна ситуация, и то на тази крехка възраст, Р. е бил едва на 24 години, сега в момента е на 25 години, поставен в тази абсурдна ситуация той да е неадекватен, излизайки от ареста и отивайки при работодателя си, който го грабва веднага, предлага му нещо, което Р. няма време дори да прецени какви са последиците от това нещо, и съответно подписва молба, която му е предложена от работодателя и която молба той, под натиск, всъщност е подписал и съставил. По подробно Ви моля да ми дадете възможност да представя защитната си теза в писмени бележки.

Адв. Т. – Поддържам всичко изложено във въззивната жалба от колегите и в становището. Аз по същия повод съм тук, не че Р. има нужда от трима адвокати. Аз съм първият човек, който има впечатление от неговото състояние, непосредствено след освобождаването му. Той се намираше в един невероятен шок, в едно стресово състояние и съм убеден, че волята, която е изразена в тази молба за прекратяване на трудовото травоотношение не е реална и това не е неговата вола. На следващия ден след освобождаването му, той не беше в състояние да обясни какво се е случило и да разбира какво е извършил. Обвинението, за което беше задържан и обвинението, което му беше повдигнато, престъплението е много тежко и аморално. Р. е един честен, 6 искрен човек, добър специалист, педагог със специално отношение спрямо децата. Това обвинение, допълнително за него, представлявало огромна депресия и предвид това, че отношението спрямо него от хората, от родители, от колегите, би се променило. Ето защо ръководството се е възползвало от това негово състояние и това не е неговата воля, предвид което моля да отмените решението да уважите исковете.