Решение № 1448 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20231100509775 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Б. Р. /с предишно фамилно име С./ срещу решението на СРС, 151 състав под № 6961 от 04.05.2023г. , постановено по гр. дело № 20211110153097/2021г., в частта, с която е признато за установено по исковете, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р.

Б. Р. /с предишно фамилно име С./ по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, че Р. Б. Р. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД , вр. с чл.150 от ЗЕ - сумата от 1 179,05лв. - главница, представляваща неизплатена цена на топлинна енергия за периода м.12.2017г.м.04.2019г., доставена за имот – апартамент № 56, находящ се в гр.София, ж.к.****, ведно със законната лихва от 19.01.2021г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 13,15лв.- цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода м.12.2018г.- м.04.2019г. , ведно със законната лихва от 19.01.2021г.- до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 171,53лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, натрупана за периода от 15.09.2018г.- 22.12.2020г. и сумата от 2, 17лв.- лихва върху главницата-цена на услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 31.01.2018г.- 22.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2800/2021г. по описа на СРС, 151 състав. Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателят е осъден да 1 заплати на „Топлофикация София” ЕАД, направените разноски за исковото производство в размер на 533,54лв. и за заповедното производство в размер на 64,00лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивникът, Р. Б. Р. /с предишно фамилно име С./, заявява искане за отмяна на атакуваното решение, като се позовава на отменителните основания - нарушение на материалния закон и неправилност по доводи, подробно развити във въззивната жалба. Възразява, че по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца. Поддържа, че неправилен е изводът на първата инстанция, с който е прието, че има качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за процесния имот.

Възразява, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в полза на трето неучастващо в процеса лице е учредено вещно право на ползване, поради което счита, че именно то е страна по договора с ищеца , на основание чл.57 от ЗС и съответно- това трето лице дължи на ищеца и претендираните суми. Възивницата-ответник възразява, че подадената от нейна страна молба-декларация за откриване на партида до ищцовото дружество не е може да обоснове извод, че именно тя е станала страна по договорното правоотношение с ищеца, след като липсва изрично постигнато между нея и вещния ползувател съгласие тя като „гол собственик“ да е страна по договора с ищеца. Намира ,че в нарушение на процесуалните правила от първата инстанция не е обсъдено заявеното от нея възражение за нищожност на сключеното между ищеца и вещния ползувател – като неин пълномощник, споразумение за разсрочване на задълженията й, като сключено от пълномощника в нейна вреда, на основание чл.40 от ЗЗД. С изложените доводи въззивницата-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата като неоснователна с депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК , като поддържа, че обжалваното решение е постановено при спазването на закона и съобразно константната практика по този тип правни спорове. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД – не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция , с които е обоснована основателността на предявения иск за главницата в рамките на уважения размер, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

Съдът намира за неоснователно заявеното от ответницата възражение с жалбата за липса на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца. Съдът приема, че ответницата има качеството на битов клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на легалните дефиниции на приложимия към исковия период от време параграф 2“а“ от ДР на ЗЕ и чл.153,ал.1 от ЗЕ.

По делото е представено писмено доказателства, от което се установява, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот - нот.акт № 52, том І по нот.дело № 50/2011г. за дарение, с който ответницата е придобила собствеността върху процесния недвижим имот. По делото е представена и молба-декларация от 22.08.2012г. /л.14 от делото на СРС/, с която ответницата именно в качеството й на собственик и потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот е заявила пред ищцовото дружество искане за откриване на партида на негово име. Представена е и декларация от 30.07.2012г., изходяща от ответницата /л.17 от първоинстанционното дело/, с която от нея е декларирано пред ищеца, че ще ползва процесния недвижим имот за жилищни нужди. При така представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, с оглед изрично заявената от ответницата воля като собственик на имота с молбата- декларация тя да встъпи в облигационното правоотношение с ищеца, че именно тя е обвързана от облигационната връзка, а не титулярите на вещното право на ползване /Б.Г.С. и Л.А. С./, учредено с горепосочения нот.акт от № 52/2011г. Като по отношение на единия от вещните ползуватели- Л. С. следва да се посочи, че вещното право на ползване е погасено поради смъртта й, настъпила на 14.04.2012г., на основание чл.59,ал.1 от ЗС. По правило при систематично тълкуване на нормите на чл.150,ал.1 от ЗЕ, чл.153 от ЗЕ и пар.2“а“ от ДР на ЗЕ , във връзка и с разпоредбата на чл.57 от ЗС, потребител на топлинна енергия за битови нужди явява собственикът на процесния топлоснабден имот, освен по изключение в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване. При последната хипотеза, потребител на топлинната енергия, който е страна и по облигационното правоотношение с топлопреносното 3 предприятие, е титулярът на ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.153 и пар.2“а“ от ЗЕ, който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна енергия, като разход, съгласно изричното разпореждане на чл.57 от ЗС. Няма правна пречка и ограничение, обаче, в хипотезата, при която върху собствения на едно лице имот е учредено вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля именно той, а не титулярът на вещното право на ползване, да встъпи в облигационното правоотношение с ищцовото дружество- доставчик на топлинна енергия.

Именно тази хипотеза се установява по настоящото дело, предвид представената и обсъдена по-горе молба-декларация, изходяща от собственика на процесния топлоснабден имот-ответницата по делото, с която от нея изрично е заявена воля именно тя да е страна по облигационното правоотношение с ищеца, а не титулярът на вещното право на ползване Б.С..

С оглед изложените мотиви съдът приема, че ответницата като собственик на процесния имот, има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди в рамките на исковия период по смисъла на приложимите към този период норми на пар.2“а“ от ЗЕ и чл.153,ал.1 от ЗЕ, както законосъобразно и правилно е прието и с обжалваното решение. В този смисъл са и мотивите по т.1 от ТР № 2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Що се отнася до вътрешните правоотношения между ответницата като „гол собственик“ и вещния ползувател, включително и тези, произтичащи от това кой фактически ползва процесния имот /с оглед приложението между тях на разпоредбата на чл.57 от ЗС/ - те са релевантни само между тях и са непротивопоставими на ищеца в рамките на настоящото правоотношение, съществуващо между него и ответницата. На последно място, действително от първата инстанция е допуснато соченото от ответницата процесуално нарушение, свързано с необсъждането на заявеното от нея възражение за нищожност на писменото споразумение от 13.11.2018г., сключено между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – от една страна и ответницата Р. Р. , чрез пълномощника й Б.С. – от друга. Със споразумението от ответницата, действаща чрез пълномощника й Б.С. е призната дължимостта на сумите –цена на ТЕ , посочени в споразумението, включващи и цената на ТЕ за частта от исковия период по настоящото дело до 30.09.2018г. и е постигнато съгласие за разсрочване на задълженията на ответницата за заплащане на тази задължения в посочените срокове. Така допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение, обаче, по никакъв начин не се отразява за правилността на извода на съда, с който е прието, че правоотношението , попадащо в приложното поле на чл.150, ал.1 от ЗЕ, обвързва ищеца и ответницата. Правната последица от необсъждането на това писмено доказателство е свързана с пропуска на първата инстанция да съобрази правно-релевантния факт, че за частта от задълженията на ответницата, за които с обжалваното решение е прието, че са погасени по давност, всъщност е налице прекъсване на давността, поради признанието на тези задължения, на основание чл.116,б.“а“ от ЗЗД и те са били дължими. Но тъй като в случая въззивният съд е сезиран с жалба само от страна на ответницата и доколкото горепосоченият извод е в нейна вреда, в съответствие със забраната на чл.271,ал.1, изр.2 от ГПК настоящата инстанция 4 приема ,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено за по-малко признатия за дължим от ответницата размер на цената на ТЕ в сравнение с действителния такъв. Що се отнася до твърдението на ответницата за нищожност на горепосоченото споразумение, основано на нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗЗД , настоящият състав приема, че то не е налице.

Към споразумението е представено писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на ответницата с рег.№ 3845/ 09.11.2018г., с което ответницата изрично е упълномощила Б.Г.С. да я представлява пред ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, като извършва всички фактически и правни действия, като за целта : съставя, попълва, подава, изисква и получава документи, справки, формуляри, както и с правото да подписва всякакви документи, да изпълнява всички нейни задължения, да води преговори, да сключва договори за разсрочване на задълженията каквито намери за добре и при цени и условия каквито договори. Видно от съдържанието на представеното пълномощно, неоспорено от ответницата, при сключване на споразумението с ищеца пълномощникът й е действал изцяло в рамките на представителната власт, с която е бил овластен от ответницата.