Решение № 488 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20241000501681 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 261185 от 03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 9457/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-16 състав, на основание чл. 74 от ЗЧСИ вр. с чл. 45 от ЗЗД, В. В. А., ЕГН ********** и А. В. А., ЕГН **********, действащи със съгласието на своята майка К. В. В., ЕГН **********, (в качеството им на наследници по закон на първоначалния ответник ЧСИ В. А.) и двете с адрес: ***, са осъдени да заплатят сума в размер на по 35 117,04 лв. всяка една от тях (общо 70 234,08 лв.), на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК 831663282, гр. София, район „Триадица”, бул. „България” № 85, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неправомерното бездействие на първоначалния ответник В. А. А., в качеството му на ЧСИ по изпълнително дело № 201282770400711. В. В. А. и А. В. А., действащи със съгласието на своята майка К. В. В. (в качеството им на наследници по закон на първоначалния ответник ЧСИ В. А.), са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ИНВЕСТБАНК” АД, разноски за производството - 5 758,70 лв. за заплатена държавна такса; 800 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за възнаграждение за юрисконсулт. Решението е постановено при участието на „ДЗИ — Общо застраховане” АД, ЕИК 121718407, трето лице помагач на страната на ответника.

С Решение № 260196 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 9457/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-16 състав, е допълнено по реда на чл. 250 ГПК Решение № 261185 от 03.10.2023 г., постановено по гр.д. № 9457/2018 г., по описа на СГС, I ГО, 16 с-в, като В. В. А. и А. В. А., действащи със съгласието на своята майка К. В. В. (в качеството им на наследници по закон 1 на първоначалния ответник ЧСИ В. А.), са осъдени да заплатят на „ИНВЕСТБАНК” АД законна лихва върху присъдената главница в размер на по 35 117,04 лв. всяка една от тях (общо 70 234,08 лв.), считано от 12.07.2018 г. до окончателното плащане на главницата. Решението е постановено при участието на „ДЗИ - Общо застраховане” АД, ЕИК 121718407, трето лице помагач на страната на ответника.

Срещу Решение № 261185 от 03.10.2023 г . в неговата осъдителна част, е депозирана въззивна жалба вх. № на СГС 288749/25.10.2023 г. подадена от А. В. А. чрез майка си и законния си представител К. В. В.- А. и от В. В. А., действаща лично и със съгласието на своята майка К. В. В., и двете в качеството им на наследници на В. А. А., представлявани от адв. И. Х.

К.. В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, като се излагат подробни съображения по отделните оплаквания. Считат, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на ответници, които не следва да бъдат страна в производството, а и не следва да отговарят по така предявения срещу тях иск. След като и двете деца на починалия първоначален ответник са приели наследството по опис, те не следва да бъдат страна - ответници и същото е следвало да бъде прекратено спрямо тях. Тъй като и двете въззивници към датата на смъртта на наследодателя са били малолетни, не са могли да направят отказ от наследството, останало от техния наследодател. Приемайки наследството по опис, не следва да бъдат и страна - ответници по него. Исковата претенция се основава на твърдения за бездействие на наследодателя на въззивниците, който е действал в строго специфично професионално качество - частен съдебен изпълнител. С оглед на това, те не могат да отговарят за действията или бездействията на своя наследодател, чиято отговорност се търси именно в това специфично процесуално качество. Лична и ненаследима е и деликтната отговорност на наследодателя, която се цели да бъде ангажирана по настоящото дело. Към момента на смъртта на наследодателя на жалбоподателките, процесът не е приключил с влязло в законна сила решение и не се намира във фаза на прилагане на правните последици на решение, установяващо наличието на дълг на наследодателя, поради което не е налице хипотеза на наследяване на правните последици на съдебния акт. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, освен на изложените в отговора на исковата молба съображения и поради това, че е налице извънсъдебно изявление на ищеца, че е удовлетворен по този иск в рамките на производството по търг. д. № 637/2018 г. по описа на СГС и няма други претенции във връзка с него. Ако се приеме, че въпреки постигнатата по цитираното дело спогодба, е налице самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на наследодателя жалбоподателките за допълнителни суми, извън тези, предмет на спогодбата, за тях отговорност следва да носи застрахователя - трето лице-помагач, по силата на договора за „Професионална отговорност“, независимо от постигнатата с ищеца спогодба по другото дело, като отговорност спрямо наследодателя, поне до размера на неусвоената по договора за застраховка сума - около 15 000 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК 831663282, чрез юрисконсулт Р.

2

Б., с който я оспорва. Излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Наследниците на частния съдебен изпълнител отговарят за имуществените му задължения, независимо дали те са възникнали при и по повод упражняване на служебната му дейност. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗНасл., наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Без правно значение за имуществената отговорност на наследниците е, че не наследяват дейността и архива на ЧСИ, тъй като правоприемството е по отношение на имуществото му като физическо лице - отговорността за обезщетение при деликт, извършен в качеството му на ЧСИ възниква в личната му имуществена сфера. Безспорно е, че смъртта на деликвента В. А. е настъпила след извършване на деликта, като задължението му за обезвреда вече е било възникнало (от момента на извършване на деликта) и самите вреди са настъпили и са определени преди смъртта на деликвента. От събраните по делото доказателства са установени деянието на починалия - виновно неизпълнение на професионалните задължения на ЧСИ В. А., от което е настъпила вреда за „Инвестбанк“ АД (правоприемник на „Търговска Банка „В.” ЕАД) в размер на претендираната, дължима по сметка за разпределение, но неплатена сума в размер на 143 967,42 лева, така и неговата противоправност, включително вината, която се и предполага по силата на законоустановената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, необорена от ответниците в производството. Претенцията на банката по т.д. № 637/2018 г., Т.О., VI - 12-ти състав на СГС, никога не е могла да бъде за пълния размер на претърпените от банката вреди - 143 967,42 лева, а само до размера на застрахователното обезщетение по застраховката „Професионална отговорност“ на ЧСИ В. А. за 90 000 лева. В утвърдената от съда съдебна спогодба е посочено, че страните уреждат окончателно и изцяло всички финансови и други взаимоотношения си във връзка с възникналия между тях търговски спор по повод дейността на ЧСИ В. А. по изпълнително дело №20128270400711 и в бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг по отношение на същия. Т.е., уреждат се отношенията между „ИНВЕСТБАНК“ АД и застрахователя по повод възникналия спор относно заплащане на застрахователното обезщетение по застраховката

„Професионална отговорност“ на ЧСИ В. А., но не и за останалите задължения. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 12171840, не е депозирало становище по въззивната жалба.

Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. № на СГС

267810/01.04.2024 г., подадена от ответниците А. В. А. чрез майка си и законния си представител К. В. В.- А. и от В. В. А., действаща лично и със съгласието на своята майка К. В. В., срещу Решение № 260196 от 22.03.2024 г., с което на основание чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 261185 от 03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 9457/2018 г. по описа на СГС, ГО, 16 състав. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението.

Иска се при отмяна на Решение № 261185/03.10.2023г., с което е присъдено задължението за главница, да бъде отменено и Решение № 260196/22.03.2024 г. на СГС по гр.д. № 9457/2018 г., с което е допълнено Решение № 261185/03.10.2023 г. по същото дело и с което ответниците са осъдени да 3 заплатят на „ИНВЕСТБАНК“ АД законна лихва върху присъдената главница, считано от 12.07.2018 г. до окончателното плащане на главницата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК 831663282, чрез юрисконсулт Р.

Третото лице – помагач – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 12171840, не е депозирало становище по въззивната жалба на ответниците.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ във вр. чл. 45 ЗЗД, от „ИНВЕСТБАНК” АД (конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец „Търговска Банка „В.” ЕАД), срещу В. А. А., ЕГН ********** (бивш ЧСИ № *** на КЧСИ, с район на действие Пловдивски ОС) за заплащане на сумата 143 967.42 лв. – обезщетение за нанесени вреди на ТБ „В.“ ЕАД, представляващи бездействие – неплащане на дължима по влязло в сила Постановление за разпределение от 09.07.2015 г. по изпълнително дело.

В исковата молба се твърди, че „ИНВЕСТБАНК” АД (конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец „Търговска Банка „В.” ЕАД) има качеството на присъединен по право взискател по изпълнително дело № 20128270400711 по описа на ЧСИ В. А., рег. *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд — Пловдив. По изпълнителното дело са извършени продажби на недвижими имоти, ипотекирани в полза на Търговска Банка „В.” ЕАД, собственост на дружество „Любимец 13” ЕООД.

Въз основа на Постановление за разпределение от 09.07.2015 г. на ЧСИ, влязло в сила на 03.10.2016 г., полагащата се и разпределена на банката сума в размер на 294 695,18 лв. е следвало да й бъде изплатена в седемдневен срок от представяне на изпълнителен лист, съгласно чл. 459 ГПК и чл. 455, ал. 2 ГПК.

Поддържа се, че с молба с вх. № 17973 от 14.12.2016 г. до ЧСИ А. А., тъй като към този момент ЧСИ В. А. е с отнети права, банката е представила четири изпълнителни листа срещу длъжника. След възстановяване на правата на ЧСИ В. А., същият е превел на ищеца общо сума в размер на 150 727,76 лв., като остава неплатена сума в размер на 143 967,42 лв. С писмо изх. № 94897 от 10.10.2017 г. на ЧСИ К. П. (поел архива на ЧСИ В. А. след отнемане на правоспособността му с решение № 115/31.05.2017 г. на ВКС), ищецът е уведомен, че поради недостатъчна наличност на парични средства и до приключване на проверка на всички изпълнителни дела, няма да му бъдат превеждани суми, които са дължими съгласно постановлението за разпределение от 09.07.2015 г. Ищецът сочи, че не е получил остатъка от дължимата сума, поради виновно неизпълнение на професионалните задължения на съдебния изпълнител. В тази връзка банката поддържа, че е предявила иск по чл. 432 КЗ, вр. чл. 25 ЗЧСИ срещу застрахователя на ответника по застрахователна полица „Професионална отговорност“.

В отговора по чл. 131 ГПК първоначалният ответник В. А. А. поддържа, че ЧСИ е бил в обективна невъзможност да изпълни искането към момента на представяне на изпълнителния лист - 14.12.2016 г., като към този момент искането е към ЧСИ А. А.. Твърдял е, че искът е недопустим, тъй като 4 е предявен срещу лице, което не може да отговаря по претенцията. Считано от 23.05.2017 г. не е съдебен изпълнител. Правата са му възстановени на 01.12.2016 г., но реално е можел да започне работа едва след 02.02.2017 г.