Решение № 262307 от 04.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 262307 гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 7701 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против Община Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответната община да заплати сумата от 331 лв., представляващо застрахователно обезщетение от 316 лв., ведно с ликвидационни разноски от 15 лв., по щета № *** за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***, управляван от К.П.Д., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г. в гр. П., ул. „***“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовото дружество твърди, че на *** г. при движение в гр. П., ул. „***“, „БМВ 730 Д“ с рег. № ***, управляван от К.П.Д., преминава през необезопасена и необезопасена дупка на платното за движение. Твърди, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, на застрахованото по застраховка „Каско +" със застрахователна полица № *** със срок на валидност от 20.05.2018 г. до 19.05.2019 г., моторно превозно средство са нанесени материални вреди, за което е образувана щета № ***. Твърди, че са увредени следните части на лекия автомобил: джанта лята – предна лява, гума – предна лява, джанта лята – задна лява и гума – задна лява. Сочи, че застрахованият е представил доказателства за извършени разходи в размер на 400 лв., като застраховката, поради износването на гумите е призната частично до сумата от 316 лв. Твърди, че определеното застрахователно обезщетение е приспаднато от дължимата от страна на застрахования застрахователна премия от 1 347, 93 лв. Поддържа, че за пътно-транспортното произшествие е съставен Протокол за ПТП с № ***от *** г. от длъжностно лице в *** при Община П.. Твърди, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу О. П.. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната неоснователност.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че видно от съставения Протокол за пътно-транспортно произшествие е, че последното е настъпило в гр. П., на бул. „***“, в близост до базата на ***. Оспорва на посочената дата и на посоченото място е съществувала необезопасена и необозначена дупка. Оспорва мястото на настъпване на произшествието да попада в рамките на Община П., като твърди, че соченият от ищеца участък представлява землищна граница между Община *** и Община ***, в който смисъл твърди, че не е легитимиран да отговаря по предявения иск. Твърди, че представеният по делото Протокол за ПТП не установява механизма на ПТП и наличието на причинно – следствена връзка между претендираните от ищеца щети и механизма на настъпване на произшествието. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, който се е движил с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като твърди, че по време на настъпване на произшествието видимостта е била намалена, каквато представлява здрач, мъгла, валеж и запрашеност. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, респ. за намаляване на присъденото застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община ***, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Общината като признато от правото юридическо лице

(чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

В производството по делото е спорно обстоятелството дали ответната община е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск, доколкото е налице спор дали пътният участък, на който се твърди да е настъпило процесното произшествие се намира в рамките на Община Пловдив.

По делото е представен Протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от младши инспектор към „Пътна полиция“ – П.. От така приложения протокол за ПТП се установява, че след посещение на местопроизшествието от административен орган по контрол на движението, последният е установил, че управляваният от К.П.Д., посочен като участник № *, лек автомобил „БМВ 730 Д“, с посочен номер на рама, собственост на Д. К. Й., е попаднал в необезопасена и необозначена дупка с образувани остри ръбове на пътното платно в гр. П., ул. „***“ до автопарк ***. В протокола е обективирана схема на ПТП, в която е посочено местонахождението на дупката на пътното платно. Длъжностното лице е установило, че на лекия автомобил е причинена увреда в следните части – спукана предна и задна леви гуми. В протокола е вписано, че последният е съставен в гр. П., ул.

„***“ до автопарк „***“.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от

24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

Трайна е практиката на Върховния касационен съд

(така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д.

№ 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение.

Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”;

В случая длъжностното лице е установило наличието на дупка на пътното платно на ул. „***“ до автопарк „***“ в гр. П., която е необезопасена, както и увреден лек автомобил, чиито щети се изразяват в увреждане на предна лява и задна лява гума. Тези обстоятелства са пряко установени от длъжностното лице, като в протокола са обективирани личните му възприятия за наличието на неравност на пътя, представляваща дупка, която е необезопасена, както и за наличие на материални щети по лекия автомобил.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b62908ef-f529-4e95-b2c6-104e67f181c1