Решение № 315 от 16.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000491 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, чрез ю.к.А. Г. срещу решение, постановено по т.дело №178/2023г. по описа на ВОС, с което съдът е уважил предявения от М. И. К. от гр.Варна срещу застрахователя иск за заплащане на сумата от 52 900 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по собствения му товарен автомобил Субару Форестър с рег.№В 2864 ВТ в резултат на настъпило ПТП на 16.09.2021г., при движение по ул.Първи май, в посока Аспарухово – Галата, виновно предизвикано от водача на л.а.Нисан Нирвана, рег.№В 1846 СА, застрахован при ответното дружество по договор за застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 КЗ.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че сторените от съда правни изводи не кореспондират на установените фактически обстоятелства. Твърди се, че не е установен безспорно механизмът на настъпване на произшествието и в този смисъл вината на застрахования водач Х. И.. Съдът необосновано не бил 1 кредитирал части от приетата САТЕ, съгласно която останките от автомобила могат да бъдат продадени за сумата от 4 000 лева. Вместо това е възприел оспорената част от заключението, че процесното МПС може да бъде продадено за скрап за сумата от 330 лева. Въззивникът счита този фактически и правен извод за неправилен – несъобразен със състоянието на процесното МПС. Твърди, че е невъзможно автомобил производен през 2018г., с този пробег и в това състояние да бъде продаден само за сумата от 330 лева.

Претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска ведно с присъждане на разноските за производството.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна тройна САТЕ, която да отговори на въпросите от отговора на исковата молба, депозиран пред ВРС, тъй като страната твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна – както по отношение на вината, така и по отношение размера на вредите и запазените части от автомобила.

В срока за отговор е постъпило становище по жалбата на насрещната страна М. И. К. чрез адв.Й. А., за неоснователност и необоснованост. Излагат се подробно аргументи по всички правнорелевантни факти както и конкретно по отношение оплакванията в жалбата. Счита искането за допускане на повторна експертиза за неоснователно като преклудирано. Претендира отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на сторените разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание не се явяват страните и техните процесуални представители, но са депозирани молби и от двете страни, с които се поддържат въззивната жалба и отговорът по нея. Претендират се сторените в производството разноски.

За да се произнесе по предмета на въззивното производство настоящият състав констатира, че производството е било образувано по искова молба на М. И. К., ЕГН **********, гр.В., срещу “Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, с искане за осъждане на ответното дружество, на основание чл.432 КЗ, да заплати на ищеца сумата от 52 900 лв. /след увеличение размера на иска в о.с.з. от 15.03.2023 год./, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, нанесени на собствения му товарен автомобил „Субару Форестер”, рег.№В2864ВТ в резултат на настъпило на 16.09.2021г. ПТП при движението му по ул.„Първи май”, в посока кв.„Аспарухово” – кв.„Галата”, виновно предизвикано от водача на л.а.„Нисан Навара”, рег.№В 1846 СА, застрахован от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на застрахователно покритие от 18.07.2021г. до 17.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на товарен автомобил с марка „Субару Форестер”, рег.№В 2864 ВТ. Твърди се, че на 2

16.09.2021г., около 19.30ч. настъпило ПТП с челен удар между двата посочени по-горе автомобила, в гр.Варна, по ул.„Първи май” като единият автомобил се движел в посока кв.„Аспарухово” – кв.„Галата”/този, на ищеца/, а другият, управляван от Х. И., в обратна посока. Твърди се, че виновен за произшествието е водачът на л.а.Нисан Навара, който бил застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица с покритие към датата на ПТП 16.09.2021г. Настъпилите увреждания били установени от застрахователя на виновния водач, който след извършен оглед отказал да изплати обезщетение.

Претендира се размер на обезщетение, съвпадащ с действителната стойност на вещта, от 52 900 лева, след извършено и допуснато в съдебно заседание увеличеване размера на иска съгласно чл.214 ГПК. Претендирани са и лихвите от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се виновността и отговорността на застрахования както и механизмът на настъпване на произшествието. В условие на евентуалност при доказване на основанието, се поддържа възражение срещу сочената „тотална щета“, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на увредения автомобил като застрахователят твърди, че следва да бъдат отчетени и запазените части след произшествието. Настоява се за отхвърляне на осъдителната претенция. В открито заседание ответното дружество, чрез своя пълномощник, излага становище за доказаност на исковата претенция по основание, но оспорва същата по размер.

Въз основа на твърденията и доводите на страните, оплакванията във въззивната жалба, в пределите на въззивното обжалване, настоящият състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител на застрахователното дружество, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

С жалбата не се правят обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения; не са налице основания за служебно допускане на доказателства или указване на страните да направят допустими доказателствени искания. Въззивният съд е оставил без уважение искането за повторна автотехническа експертиза поради констатация за преклузията й и 3 на основание чл.266, ал.3 ГПК.

Предмет на обжалване е постановеното от първата инстанция решение изцяло. Независимо от това, предметът, по който следва да се произнесе въззивния съд е по-ограничен с оглед наличието на правнорелевантни факти, относно които страните не спорят. Така, не се спори относно настъпването на произшествието и понесените от него вреди по автомобила на ищеца, описани в опис-заключение по щета при ответното дружество, подаването на застрахователна претенция от ищеца и отказа за изплащане на обезщетение.

Не се спори относно наличието на валидна застрахователна полица към датата на ПТП - 16.09.2021г. за виновния за същото водач. Въззивникът прави оплакване по отношение механизма на възникване на ПТП както и по отношение размера на обезщетението, обосновано от неправилните съждения на съда за наличието и стойността на запазени части на увредения автомобил.

Съдът приема за безспорни останалите факти, съставляващи подлежащ на установяване от ищеца фактически състав на чл.432 КЗ. Тъй като приетата по делото автотехническа експертиза /на л.78 и сл./ не е оспорена своевременно от ответника, съдът я кредитира като обективна и професионално дадена, поради което възприема и даденото в т.1 от същата заключение за механизма на настъпване на произшествието. След изслушване на заключението същото е било оспорено единствено по отношение стойността на запазените части, не и относно описания механизъм на ПТП.

Съгласно експертизата, виновен за произшествието е водачът на л.а.Нисан Навара – Х. С. И., който променил траекторията си на движение и навлязъл в насрещна пътна лента, в която по същото време се движил в противоположна посока товарен автомобил Субару Форестър, управляван от ищеца М. К..

Ударът е реализиран в лентата за движение на товарния автомобил като липсват данни да е обусловен от друго, освен от поведението на водача Х. И..

Механизмът на ПТП вещото лице посочва като съответен на посочената схема на произшествието в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

С оглед установената по делото деликтна отговорност на застрахования при ответното дружество по риска Гражданска отговорност, са налице основания за ангажиране отговорността на последния по прекия иск с правно основание чл.432 КЗ. Съгласно чл.429 КЗ, с договора на застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от събитието. /така и чл.477, чл.493, т.2 КЗ/ Искът е допустимо предявен след иницииране на рекламационно прозводство, видно от датата на завеждане на щетата съгласно чл.498 вр.чл.380 КЗ /вж.опис –заключение по щета №0003-5000-21-452189/ Настъпилото застрахователно събитие представлява застрахован риск, за който застрахователят отговаря по силата на сключената полица ГО и приложимите към договора ОУ.

За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата на чл.386, ал.2 КЗ. Същата предвижда, че обезщетението 4 трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество съгл.чл.400 КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.400, ал. 2 от КЗ /.

От изслушаната експертиза се установява, че увреждането на процесния автомобил Субару Форестър представлява тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт, изчислени в размер на 65 520.76 лева, надвишава 70 на сто от действителната му стойност, установена към датата на ПТП в размер на 56 900 лева.

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания срещу така определените стойности от САТЕ, поради което предвид кредитиране на заключението, същите се възприемат и от въззивния състав. Оплакването на въззивника касае приспадане от съда на стойността от 330.28 лева от посочената действителна стойност на увреденото имущество в размер на 56 900 лева до размера на 56 569.72 лева вместо стойността за останките от автомобила в размер на 4 000 лева, посочени в заключението. Приспаднатите от действителната стойност от първата инстанция 330.28 лева представляват сумата, срещу която процесният автомобил може да бъде продаден за скрап, т.е. като агломерат/съвкупност/ от черни и цветни метали и сплави, съобразно теглото им. Същевременно, пак от заключението е очевидно, че са налице запазени части, тъй като автомобилът е бил увреден основно в предната си част поради реализирания челен удар. Запазените части следва да бъдат съобразени като вид и стойност от съда, за да се избегне допускане на неоснователно обогатяване с присъждане на повече от стойността по чл.386 КЗ. Съгласно заключението, отделните запазени части не могат да бъдат описани и посочени като вид и стойност, тъй като не е извършван оглед на автомобила, а посочената стойност от 3 834 лева е изчислена по метода на изключване на описаните в опис-заключението по щетата. Вещото лице посочва, че не може да се ангажира с твърдение, че всички неописани в заключението части и детайли от автомобила са годни за повторна употреба, като резервни части на вторичен пазар. Много обективни и субективни фактори също влияят върху цената на употребяваните резервни части. Поради това, посочената от вещото лице стойност 3 834 лева е изцяло хипотетична и не почива на точна експертиза. Същевременно, в заключението вещото лице е посочило сумата от 4 000 лева, платима за останките от автомобила в центрове за изкупуване и разкомплектоване на превозни средства, в каквито принципно подлежи на предаване излезлият от употреба автомобил с 5 прекратена регистрация. Настоящият състав, намира че тази сума отразява по-адекватно стойност, която включва и тази на запазените части, без да се ангажира с посочването им по вид, количество и стойност, каквото е невъзможно да се извърши. /подробни аргументи са дадени в заключението/ Тази стойност е по-адекватна с оглед наличието на запазени части от автомобила /съобразно механизма на ПТП/ както и на задължението на собственика да предаде увредения автомобил в центрове за разкомплектоване.