Определение № 3060 от 07.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3060 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502754 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Обжалвано е определение № 9888/12.08.2024г. постановено по гр. д. № 717/24г. на Пловдивския районен съд, ХV- т и гр. с., с което се оставя без уважение молба от 15.07.2024г. от ответното дружество, чрез своя процесуален представител адв. М. за изменение на постановеното по делото Решение № 2819/20.6.2024г. на основание чл. 248 ГПК в частта му за разноските.

Частният жалбоподател „Сити Кеш“ ООД ЕИК 202531869 със седалище в гр. София моли съда да намали размера на определеното адвокатско възнаграждение.

Другата страна адв. Е.А. счета частната жалба за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да определи адвокатско възнаграждение в размер от 960лв. районният съд е взел предвид размерите на възнагражденията, уредени в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и обстоятелството, че предявените искове са два на брой и за всеки един се полага отделно възнаграждение.

Общият размер на цената и на двата иска възлиза на 530.38лв.

Следователно общо определеното възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от 1

ЗАдв. надхвърля интереса от водене на делото. Като се има предвид това обстоятелство, както и постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, понеже тя противоречи на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5, както и чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

При така направения извод следва да се съпостави цената на иска с размера на претендираното възнаграждение.

Превишението на претенидраното възнаграждение, дори и да отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги не е основание да се приложи националната правна уредба, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 от ЗФЕС, във връзка с т.3 от диспозитива на решението на СЕС.

Ето защо, като съобрази обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а също така и това, че относно предмета на спора има трайна съдебна практика налага извода, че адвокатското възнаграждение следва да се определи на 350лв., в който смисъл следва да се измени обжалваното определение.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9888/12.08.2024г. постановено по гр. д. № 717/24г. на Пловдивския районен съд, ХV-ти гр. с. в частта, с която се оставя без уважение молба от 15.07.2024г. от ответното дружество, чрез своя процесуален представител адв. М. за изменение на постановеното по делото Решение № 2819/20.6.2024г. на основание чл. 248 ГПК в частта му за разноските за разликата от 350.01 (триста и петдесет лева и една стотинка) до пълния присъден размер от 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

2

ПОТВРЪЖДАВА определение № 9888/12.08.2024г. постановено по гр. д. № 717/24г. на Пловдивския районен съд, ХV-ти гр. с., с което се оставя без уважение молба от 15.07.2024г. от ответното дружество, чрез своя процесуален представител адв. М. за изменение на постановеното по делото Решение № 2819/20.6.2024г. на основание чл. 248 ГПК в частта му за разноските до размера от 350 (триста и петдесет) лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3