Решение № 853 от 26.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110201190 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Тодор Димов“№ 36 срещу електронен фиш Серия К № 8648343 издаден от ОД на МВР-Варна за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на С. И. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В жалбата се счита, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилно издаден. Оспорва се приетото за извършено нарушение. Иска се отмяна на ЕФ. В съдебно заседание въззивникът не се явява и представлява се от проц. представител.Претендира разноски по делото.

Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В допълнително становище изразява позиция за законосъобразност на ЕФ.

Претендира и възлагане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 25.09.2022 г. в 20:38 часа, в гр.Варна /населено място/, по бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Княз Борис І“, срещу бл.60-62 на ж.к.“Чайка“, бил управляван л.а. „БМВ 118 И” с рег. № В 6480 ТА. Автомобила се движел със скорост на движение над максимално 1 допустимата от 50 км/ч. В този район било монтирано и функционирало АТСС /ARH CAM S1-120c511/. Автомобила преминал покрай функциониращото техническо средство и техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 96 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 96 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш. След преглед на заснетите клипове и по рег. номер на МПСто било установено, че то е собственост на Адвокатско дружество „С. и С.“. За нарушението бил издаден ЕФ Серия К № 6412856 на законния представител на дружеството Е. Х. С.. На 08.02.2024 год., същият ден когато бил връчен електронния фиш на Е. С., същата подала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в която посочило, че на 25.09.2022 год. в 20.38 часа МПС-то е било управлявано от въззивницата С. И. С.. С оглед на постъпилата декларация ЕФ серия К № 6412856 бил анулиран и на 09.02.2024г. бил съставен процесният електронен фиш, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.189, ал.4 вр. чл.182 ал.1, т.5 от ЗДвП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, протокол от проверка, протокол за използване на АТС и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От приложените по 2 административно-наказателната преписка доказателства, досежно техническото средство, с което е установено нарушението е видно, че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган. При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното: В жалбата се счита, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилно издаден, при изтекли процесуални срокове.

Съдът не споделя подобно възражение, предвид всичко изложено по-горе относно проверката за законосъобразност на атакуваният ЕФ. Що се касае до обстоятелството, че за същото нарушение вече е бил издаден ЕФ, то се подкрепя от събраните по делото доказателства, но в случая не е налице каквото и да било нарушение на закона доколкото този ЕФ е бил анулиран по правилата посочени в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДП от една страна, а от друга този ЕФ не е бил издаден срещу въззивника, за да се приеме, че е била нарушена нормата на чл. 17 от ЗАНН.

След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.

При този изход на делото (ЕФ следва да бъде потвърден) искането на въззивника се явява неоснователно и като такова се отхвърля от съда.

По искането на въззиваемата страна:

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати такова на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК , вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в 3 наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не се е явил в съдебното заседание по делото като единствено е депозирал писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на Областна Дирекция на МВР-Варна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 8648343 издаден от ОД на МВР-Варна за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.

189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на С. И. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Тодор Димов“№ 36 е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Тодор Димов“№ 36 да заплати на ОД МВР -Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4