Решение № 185 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Невена Грозева

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200066 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Б. в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Д. П. Б. срещу въззивно решение № 401/25.11.2024 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав по в.н.о.х.д. № 1131/24 г.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или за намаляване на наложеното наказание. В подкрепа на релевираните касационни основания се твърдят, съответно по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - доказателствена необезпеченост на фактическите изводи на въззивния съд за причината за настъпване на смъртта на пострадалия, която защитата определя като болестна, а не травматична, предвид противоречивите медицински експертизи, които не дават еднозначен отговор на този въпрос; основаване на решението на предположения по въпроса за предотвратимостта на удара с пострадалия при неправилно установени изходни данни за скоростта на движение на подсъдимия и опасната зона за спиране на автомобила, както и на точното място на удара.

Посочени са липса на причинна връзка между нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДП и 1 прекомерна тежест на наложените основно и допълнително наказание, несъобразени с целите по чл. 36 от НК, като доводи в подкрепа на останалите касационни основания.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. се представлява от упълномощения защитник адв. Б., която поддържа касационната жалба по изложените съображения и с направените алтернативни искания. Акцентира върху липсата на обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на отказа на решаващите съдилища да удовлетворят доказателствените искания на подсъдимия.

Подсъдимият Б. в последната си дума пред ВКС моли съда да бъде оправдан, тъй като се чувства невинен.

Пред ВКС частните обвинители редовно призовани не се явяват. Представляват се от упълномощения повереник адв. А., който намира въззивното решение за правилно и законосъобразно, /с подробни и задълбочени мотиви и при обсъждане на всички искания на защитата/ и моли да се остави в сила, като се отхвърли касационната жалба на защитата на подсъдимия като неоснователна.

Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция застъпва становището, че жалбата срещу въззивното решение е неоснователна, същото е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Намира, че въззивният съд основателно е кредитирал тройната медицинска експертиза относно причината за настъпилата смърт, съгласно която е налице причинна връзка между вредоносния резултат и допуснатото нарушение от подсъдимия по ЗДвП, както и че заключението на д-р Т. в обратен смисъл е изолирано и недостатъчно аргументирано, поради което правилно е отхвърлено като необективно. Счита, че изводите на контролираните съдилища са доказателствено обезпечени в необходимата степен и наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като при неговата индивидуализация е отдаден превес на смекчаващите обстоятелства, но поради липса на предпоставките по чл. 55 от НК наказанието / основно и допълнително/ е определено по реда на чл. 54 от НК при съобразяване с всички релевантни факти за наказателната отговорност на дееца.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 17/01.04.2024 г. на Софийски Окръжен съд, 8-ми състав постановена по н.о.х.д. № 310/2023 г. по описа на същия съд подсъдимият Д. П. Б. е признат за виновен в това, че на 23.11.2021 г. около 18.15 ч. в /населено място/ при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с рег. № /рег. номер/ в нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.2. т.1, чл.20, ал.2, изр.2-ро от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по непредпазливост причинил смъртта на К. В. С., която настъпила на 24.11.2021 г. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343,ал.1, б. „в“, 2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн.чл. 343г от НК подсъдимият Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

С присъдата на окръжния съд направените по делото разноски от досъдебното и съдебно производство по делото са възложени в тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

С въззивно решение № 401/25.11.2024 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав по в.н.о.х.д. № 1131/24 г. присъдата на окръжния съд е изменена в частта относно допуснатите нарушения по ЗДвП като подсъдимият е оправдан за нарушението по чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП и в останалата част е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на защитата на подсъдимия Б. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:

Изложените аргументи от касационната жалба на защитата в подкрепа на това оплакване са отнесени до доказателствената дейност на въззивния съд по оценка на наличните по делото доказателства за механизма на настъпване на пътното произшествие и последиците от същото за живота на пострадалия, като се оспорва тяхната правилност; както и до използваните от съда специални знания от медицински специалисти, които са кредитирани избирателно въпреки противоречията между тях.

Прочитът на въззивното решение не установи пороци в доказателствената дейност на въззивния съд и при формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението.

Апелативната инстанция е изпълнила изключително стриктно задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като е извършила самостоятелен пълен анализ на доказателствената съвкупност и на съдържанието на изготвените по делото експертни заключения относно механизма на произшествието и връзката му с настъпването на смъртта на пострадалото лице.

Контролираните съдилища са подходили внимателно при изясняване на обстоятелствата от значение за настъпилия удар между автомобила на подсъдимия и пострадалия пешеходец, предвид липсата на запазено място на пътния инцидент, поради напускането му от подсъдимия с цел оказване помощ на пострадалия чрез превозването му до болнично заведение. Тази доказателствена непълнота е била успешно преодоляна чрез съвкупна оценка на показанията на свидетелите очевидци на извършване на деянието, които са придобили непосредствени впечатления от инициалния удар с пешеходеца; на показанията на полицейските служители, които са посетили мястото на произшествието непосредствено след настъпването му и са получили възприятия за пътната обстановка в района на инцидента; от протокола от извършения оглед на мястото на произшествието, независимо, 3 че не е било запазено, от който са събрани точни данни за конкретния пътен участък, в който е настъпилия удар; както и чрез заключенията на автотехническата, комплексната медицинска и автотехническа, и допълнителната авто-технически експертизи, които са основани на обективните данни за пътния инцидент, събрани в хода на наказателното производство.

Първоинстанционният съд е удовлетворил исканията на защитата и е допуснал допълнителна авто-техническа експертиза, с помощта на която в пълнота са били изяснени всички въпроси относно видимостта за подсъдимия спрямо пострадалия пешеходец и времето му за реакция в конкретната пътна ситуация – неосветен пътен участък с лека мъгла и мокра пътна настилка; насрещно движещи се автомобили на къси светлини; тъмните дрехи, с които е бил облечен пешеходецът. При тези данни изводите за механизма на деянието са изведени чрез съвкупен анализ на всички посочени фактори от значение за настъпването на пътния инцидент и при вярната им оценка. Изводите за скоростта на подсъдимия и отстоянието на автомобила от пешеходеца при попадане във видимата за него зона от пътния участък, по който се е движел с управлявания от него автомобил, респективно дължината на опасната му зона за спиране и в тази връзка преценката за предотвратимостта на удара са резултат от законосъобразен доказателствен подход и комплексен анализ на всички релевантни доказателства, който е довел до правилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия въззивен съд по фактите на обвинението, поради което не се установи решението да страда от посочените от защитата процесуални пороци.

В заключението на комплексната експертиза, / която авто-техническа част правилно е кредитирана от решаващите съдилища/ както и в устните разяснения на експертите се съдържат подробни мотивирани отговори на всички въпроси на защитата за това предотвратим ли е бил ударът за подсъдимия по причина на намалената видимост и липсата на улично осветление, както и поради наличието на насрещно движещи се автомобили в процесния пътен участък, които са го заслепявали със светлините на фаровете си. В експертизата се съдържа ясен отговор, че при правилно регулирани фарове/по делото не се съдържат данни в обратна насока/ светлините на насрещните автомобили не затрудняват, а подобряват видимостта на водача по причина на повишената осветеност на пресичащия пешеходец; че при мъгла видимостта се намалява на разстояние по-голямо от 500 метра, а в случая отстоянието от автомобила до пострадалия е било около 72 м.; че видимостта от предния фар на автомобила, с която е работено в заключението е на долната граница от 40 м., поради мокрия асфалт и пречупването на светлината, както и че времето за реакция на водача при поява на пешеходец в тези условия следва да се увеличи до 1 секунда, докато в експертизата е използвано време за реакция от 1,2 секунди, което е в полза на подсъдимия.

На последно място доводите за неправилно установени факти относно скоростта на движение на автомобила, която според защитата е определена изолирано на базата на свидетелски показания представлява довод за необоснованост на въззивното решение, което както е известно не е касационно основание и остава извън пределите на касационната 4 проверка. Касационната инстанция проверява само юридическата правилност на изводите на решаващите съдилища по оценката на доказателствата, на които са основани изводите им по фактите, а не и приетите факти по същество. Апелативният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на доказателствата и средствата за тяхното установяване, на които е основал изводите си по фактите и е изложил ясни аргументи в подкрепа на доказателствената обезпеченост на изводите си за механизма на настъпване на инициалния удар с пострадалия, които се споделят изцяло от настоящият състав и не е необходимо да се преповтарят. В това число и за приетата скорост на движение на автомобила преди и по време на удара и за мястото, на което е настъпил, като съдът е отчел свидетелските показания на очевидците, които правилно е оценил със съответстващата им доказателствена тежест. Изводите на съда по оценката на посочените гласни доказателствени средства са напълно правилни, тъй като се касае за водачи на автомобили, които са се движели насрещно на подсъдимия в същия пътен участък и са възприели пострадалия още при навлизането му на пътното платно, съобразили са движението си с неговата поява и впоследствие са наблюдавали настъпването на произшествието и действията на подсъдимия по оказване на помощ, поради което показанията им за скоростта на движение на подсъдимия и мястото на удара основателно са кредитирани изцяло. Тези параметри от значение за механизма на произшествието са възприети и посредством данните за деформациите по автомобила на подсъдимия и получените от пострадалия телесни увреждания при съобразяване с изводите от комплексната и автотехнически експертизи, поради което доводите, че се основават на предположения не се намериха за основателни.

Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b62735cf-42bf-4226-8637-ceed9e0ce475