Решение № 260640 от 20.10.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№ /20.10.2020г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Лазар ВАСИЛЕВ – мл.с. при секретаря Галина

Славова, като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №1388/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №927/24.02.2020г., постановено по гр. дело №6085/2017г., ВРС е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В.Ц.Н., ЕГН: ********** срещу С.Й. Ан., ЕГН: **********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ***, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак на два етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от С.Й. Ан., ЕГН: ********** срещу В.Ц.Н., ЕГН: ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е изключителен собственик на 37.37 % ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, *** ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № *** – югозападен близнак на два етажа на основание чл. 23, ал. 1 СК.

Срещу решението, с която е отхвърлен искът му с правно осн. чл. 23, ал.1 СК е постъпила жалба вх. №23490/27.02.2020г от В.Ц.Н. и

„Допълнение към въззивна жалба“ вх.№ 28188/20г срещу решение №927/24.02.2020г. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно в тази част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В допълнението към жалбата оспорва извода на съда относно произхода на средствата, вложени в придобиването на имота, находящ се на адрес: ул. Разлог, както и извода, че всяка от страните е получила от своите родители помощ от по 5000лв., без да се установи по какъв точно начин тази сума е била разходвана. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания достатъчно задълбочено и обективно предвид което е извел и неправилни изводи досежно произхода на вложените в закупуването на процесния имот средства. Счита, че от събраните по делото доказателства може са се приеме, че той е вложил в придобиването на имота на ул. Разлог най-малко сумата от 5000лв, дарени от майка му, равняващи се на 364 268, вложени в закупуването на процесния имот, както и 300 000лв. дарени от баща му, или е вложил лични средства в общ размер на 664 268 лв., равняващи се на 41,05 %., като след прекратяване а СИО е придобил още 29.25 % и по такъв начин се легитимира като собственик на 70.75 ид. части. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен за 75% от процесния имот. С уточняваща молба вх.

№262955/30.07.2020г., ищецът посочва, че процесният имот, представляващ 1/2 идеална част от ПИ *** по КККР на гр. Варна, ведно с изградената в него жилищна сграда близнак с идентификатор № *** - югозападен близнак на два етажа, е придобит срещу продажна цена в размер на 1 600 000 неден. лева. Първоначално страните са договорили продажна цена в размер на 1 000 000 неденоминирани лева, като в последствие с анекс от 08.12.1994 г., сключен единствено с продавача Л.С.продажната цена е завишена на 1 600 000 неден.лева.

Продажната цена е била заплатена на части и в брой, както следва: - 150 000 неден. лева - в деня на сключване на предварителния договор с продавачите Л.С.и А.С. - 07.12.1994 г. ; -1 350 000 неден.лева - са платени в деня на сключване на окончателния договор - 16.01.1995г. и - 100 000 неден.лева - са платени след сключване на окончателния договор до кроя на месец февруари, както това е било договорено с анекс от 08.12.1994г. Ищецът претендира да бъде признат за изключителен собственик на 75 % идеални части от процесиите имоти, като твърди, че вложените в покупката на имотите парични средства са лична негова собственост със следния произход:- 1

300 000 неден. лева имат за произход получена продажна цена от недвижим имот / 23.12.1994 г./, придобит по време на брака на страните, но изцяло със средства на ищеца. Касае се за жилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Разлог“, който е придобит срещу цена от 17 844 лева, изплатени както следва: 5000 лева- лични средства на ищеца, получени от него по дарение от майка му чрез прехвърляне на жилищно спестовен влог на 24.08.1984 г. в общ размер от 10 000 лева; получил ги от майка си през 1990г. и с тях е заплатил първоначалната вноска за закупуване на жилището; банков заем от 02.11.1990 г. от банка ДСК в размер на 12 840 лева, от които са били опростени по силата на Постановление на МС 5 000 лева, а остатъкът от 7840 лева е бил погасяван чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца до края на 1992 г., както и с 600 щатски долара, получени от бащата на ищеца по дарение лично за него; - 300 000 неденоминирани лева са получени от ищеца по дарение от неговите родители чрез предаване на сумата на 16.01.1995г. целево за погасяване на продажната цена на имотите с дарствено намерение. В същия ден на ищеца са били дарени и други 200 000 лева за целите на нотариалното производство /такси и др./, ремонт и дообзавеждане на жилището. Суми по представения от ответницата предварителен договор за покупко продажба със страни родителите на ищеца, от една страна и страните по делото, от друга страна, не са били предавани. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила и жалба от С.Й. Ан.. Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено при недостатъчно обсъждане на гласните и писмени доказателства, при пренебрегването на твърдения от гласните доказателства, събрани от свидетелите на Св.Ан., които са довели и до необоснованост на възприетото със съдебното решение. Твърди се, че не става ясно защо ако показанията на св.Ан., М. и П. са кредитирани, като последователни, непротиворечиви, отразяващи преки и непосредствени впечатления и се приема за установено даването на сумата от 5000 лева с цел покупка на имот, както и че средствата са дадени на Св.Ан. и майката Ан. не е поискала разписка, „защото ги дава на детето си" за жилището на ул. Разлог, съдът не е уважил искането за преобразуване на лично имущество. Излага се, че като е възприел наличието на съвместен принос при заплащането на вноската от 5000 лева, съдът е изградил една своя собствена хипотеза, която не е свързана с твърдения на нито една от страните, нито кореспондира с доказателства, включително и писмени такива по делото - представената спестовна книжка на бащата на С.Ан. от ДСК, от която е видно, че два дни преди пътуването на майката до Варна и предаването на сумата от 5000 лева, бащата е изтеглил сума в размер на 3000 лева и тази сума, допълнена със средства от продажбата на тютюн, който родителите са отглеждали в Странджа Сакар, е била предадена на С.Ан., като отговор на молбата й да й дарят пари, с които да бъде закупено жилище, тъй като е изгодно, а семейството не разполага със средствата. Отделно от това се твърди, че семейството на В. Н. не е разполагало с каквито и да било средства, които да може да даде през 1990 година, както и през 1995 година в съответствие с показанията на всички разпитани свидетели, и най-вече на св. ив. и св. Н..

Счита, че изложеното обосновава изводите, че никакви лични средства на В.Н. не са били вложени при придобиването на апартамента на ул. Разлог в гр. Варна през 1990 година и всичко изложено не представлява истина по фактите, а стъкмистика на дати и цифри, различаващи се с шест, седем години, спрямо датата на придобиване на имота. Аналогично могат да бъдат направени и изводите за липса на каквито и да било дарени средства през 1995 година. Има само 100 000 лева, които са платени като капаро за закупуване на партерен етаж от родителите на ищеца и за тях е съставен предварителен договор, представен като доказателство по делото. Моли се за отмяна на решението като недопустимо, респективно- като незаконосъобразно, необосновано и неправилно в частта, с моято е овхърлен искът ѝ за че тя е изключителен собственик на 37.37 % ид. части от имота, и с решение по същество да бъде уважен насрещния иск. В о.с.з. са доразвити съображения, че решението е недопустимо тъй като първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е допуснал изменение на предявения иск.

Чрез депозирания писмени отговор, В.Н. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Варненският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбите, по които е образувано настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството е инициирано по иск на В.Ц.Н.,

ЕГН: **********, предявен срещу С.Й. Ан., ЕГН: ********** за приемане за установено между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, *** ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № ***. 1 – югозападен близнак на два етажа, състоящ се от: първи етаж – входно антре, дневна, спални, баня и тоалет; изба – входно избено антре, складово избено помещение, гараж и тоалет; таван – входно антре две тавански помещения, баня и тоалет. Според изложеното в исковата молба, страните са бивши съпрузи, като бракът им сключен на 27.05.1984 год., е прекратен с влязло в сила на 05.04.2016 год. решение по гр. д. № 4628/15 по описа на ВРС. Процесният недвижим имот, ведно с изградената жилищна сграда, са придобити по време на брака, по силата на договор за покупко – продажба от 16.01.1995 год., обективиран в НА № 94/1995 год., срещу цена от 1 600 000 лева, като част от сумата – 1 300 000 лева била от продаден личен имот, придобит от ищеца по време на брака, но с негови лични средства, а другите 300 000 били дарение от неговия баща. С уточняваща молба вх. 262955/30.07.2020г., ищецът посочва, че продажната цена е била заплатена на части и в брой, както следва: -150 000 неден. лева - в деня на сключване на предварителния договор с продавачите Л.С.и А.С. - 07.12.1994 г. ; -1 350 000 неден.лева - са платени в деня на сключване на окончателния договор - 16.01.1995г. и 100 000 неден. лева - са платени след сключване на окончателния договор до края на месец февруари, както това е било договорено с анекс от 08.12.1994г.

Ищецът претендира да бъде признат за изключителен собственик на 75 % идеални части от процесните имоти, като твърди, че вложените в покупката на имотите парични средства са лична негова собственост. Сумата от 1 300 000 неден. лева има за произход получена продажна цена от недвижим имот /продаден 23.12.1994 г./, находящ се в гр. Варна, ул. „Разлог“, който е придобит срещу цена от 17 844 лева, изплатени само и лично от ищеца както следва: 5000 лева, лични средства на ищеца, получени от него по дарение от майка му чрез прехвърляне на жилищно спестовен влог на 24.08.1984 г. в общ размер от 10 000 лева; получил ги от майка си през 1990г. и с тях е заплатил първоначалната вноска за закупуване на жилището; банков заем от 02.11.1990 г. от банка ДСК в размер на 12 840 лева, от които са били опростени по силата на Постановление на МС 5 000 лева, а остатъкът от 7840 лева е бил погасяван чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца до края на 1992 г., както и с 600 щатски долара, получени от бащата на ищеца по дарение лично за него; - 300 000 неденоминирани лева са получени от ищеца по дарение от неговите родители чрез предаване на сумата на 16.01.1995г. целево за погасяване на продажната цена на имотите с дарствено намерение. В същия ден на ищеца са били дарени и други 200 000 лева за целите на нотариалното производство /такси и др./, ремонт и дообзавеждане на жилището. Суми по представения от ответницата предварителен договор за покупко- продажба със страни родителите на ищеца, от една страна и страните по делото, от друга страна, не са били предавани. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен за 75% от процесния имот.