Решение № 271 от 02.03.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Велико Търново , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20204110101670 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - град София срещу И. Т. С.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 16.06.2018 година между "Вива Кредит" ООД и ответницата е сключен Договор за паричен заем № 5447810, съгласно който дружеството й е отпуснало заем в размер на 600.00 лева, който се усвоява в търговските обекти на "Изипей" АД, като с подписването на договора И.С. е удостоверила, че е получила дадената в заем сума. Сочи, че ответницата е поела задължение да върне сумата в размер на 705.15 лева, представляваща отпуснатата в заем сума, ведно с уговорената договорна лихва и такса за експресно разглеждане на 9 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 105.15 лева. Твърди, че ответницата е извършила плащания по договора в общ размер на 141.35 лева. Посочва, че начислената договорна лихва е в размер на 85.01 лева, за периода от 16.07.2018 година до 13.03.2019 година - датата на последната погасителна вноска. Твърди, че на ответника е начислена и лихва за забава в размер на 31.60 лева за периода от 14.03.2019 година до датата на подаване на заявлението в съда - 28.01.2020 година.

Посочва, че на 01.07.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., по силата на което, заемодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента прилага към исковата молба уведомление до 1 ответницата в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Твърди, че за вземанията си се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 414/2020г. на ВТРС, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С Определение № 93 от 15.01.2021 година, на основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на претенциите за сумата в размер на 252.00 лева - представляваща неустойка по Договор за паричен заем № 5447810 от 16.06.2018 година; за сумата в размер на 252.00 лева такса за експресно разглеждане на документи и за сумата в размер на 245.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на И. Т. С. , че дължи на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - град София сумата в размер на 541.79 лева - главница по Договор за паричен заем № 5447810 от 16.06.2018 година; сумата в размер на 85.01 лева договорна лихва за периода от 16.07.2018 година до 13.3.2019 година, както и сумата в размер на 31.60 лева - лихва за забава за периода от 14.03.2019 година до 28.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.01.2020 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 124 за изпълнение на парично задължение от 12.02.2020 година по Ч.гр.д. № 414/2020 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно - лично на ответника по делото, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем "Вивакредит план" № 5447810 от 16.06.2018 година /л. 6-8/ се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е предоставило на ответника кредит в размер на 600.00 лв., като последният се задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документите в общ размер на 988.65 лева с на 9 месечни вноски - първата с падеж на 16.07.2018 година, а последната - на 13.03.2019 година, всяка в размер на 109.85 лева. Видно от чл. 1, ал. 3 от договора страните са уговорили такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 283.50 лева, т. е. уговорената между страните договорна лихва е в размер на 105.15 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора страните са уговорили, че в тридневен срок от усвояване на сумата заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, като в случай на неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 283.50 лева.

В този случай размерът на погасителните вноски става 141.35 лева, а общото задължение по договора става в размер на 1 272.15 лева. Уговореният между страните 2

Годишният процент на разходите е 49.45 % . В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя уговорената сума, както и че договорът има сила на разписка за предадената, съответно - получената сума. В подадената по делото искова молба ищецът признава, че ответникът е извършил плащане за погасяване на задълженията по кредита в размер на 141.35 лева.

По делото е приложено и заверено копие на Тарифа на "Вива Кредит" ООД, приложима към договор за паричен заем "Вивакредит план" /л. 9-11/.

От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 година /л. 12-15/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - град Софи свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем, които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора.

С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 19/ цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 от 01.07.2019 година вземания са прехвърлени на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 21/.

От представеното по делото заверено копие от извлечение от Приложение № 1 от 01.07.2019г. /л. 16-18/ се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е цедирало на ищеца вземането си към ответника по процесния договор за заем, като са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя, датата ма договора, главницата и др. По делото е приложено и Уведомление до ответника, с което ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента и по договора за цесия /л. 20/ го уведомява за извършеното прехвърляне на задълженията му по процесния договор за заем, което е връчено на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 414 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.02.2020 година е издадена Заповед № 124 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. Т. С. за сумата в общ размер на 658.40 лева, от които главница: 541.79 лева, договорна лихва:

85.01 лева за периода от 16.07.2018г. до 13.03.2019г., законна лихва за забава върху непогасената главница 31.60 лева, за периода от 14.03.2019 г. до 28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата и договорните лихви, от момента на подаване на заявлението – 05.02.2020г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и за сумата в размер на 61.50 лева - разноски, от която 11.50 лева - държавна такса, съразмерно на уважената част от заявлението и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е 3 указано, че може да предяви иск за вземането си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца с договора за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.

В случая по делото кредитодателят по договора за паричен заем с ответника е прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по нега на ищцовото дружество въз основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 година и Приложение № 1 от 01.07.2019г. към него, в което цедираното вземане е индивидуализирано по обем и обхват. За да породи действие договорът за цесия, е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл.

99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложеното по делото пълномощно безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от "Вива Кредит" ООД - град София да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното 4 вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди образуване на делото, но към исковата молба е приложено уведомителение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и заверен препис от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по договора за паричен заем, сключен с И. Т. С..

От събраните по делото доказателства безспорно се установява съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата в размер на 600.00 лв., което обстоятелство последният е потвърдил с подписването на самия договор. Това от своя страна е породило задължението му да върне заетата сума, заедно с уговорената договорна възнаградителна лихва в размер на 105.15 лева или общо сумата в размер на 705.15 лв. на 9 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 78.35 лева. С исковата молба ищецът е признал, че ответникът е платил по кредита сумата в размер на 141.35 лева.