Решение № 684 от 11.04.2012, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е гр. Русе, 11.04.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Ш.С., в присъствието на прокурора Л*Д*, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 9715 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ от Г.Т.Т. против Българската държава чрез Прокуратурата на Република България и ОД МВР- Русе.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Бил привлечен като обвиняем, а впоследствие, след като прокуратурата внесла обвинителен акт в съда- и като подсъдим. Наказателното производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда, което породило правния интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че в периода от 20.07.2010 год. до 17.03.2011 год. по отношение на него се прилагала мярка за неотклонение „подписка”, а в периода от 20.07.2010 год. до 04.08.2011 год. без основание било водено наказателно производство. Твърди, че доброто му име в обществото било злепоставено, тъй като не само упражнява професия лекар, но и извършва активна обществена дейност в областта на здравеопазването. Фактът, че е обвиняем, а впоследствие и подсъдим, го поставил в изолация от близките и познатите му, обстановката в дома му се променила, всички станали изнервени. Оценява причинените му неимуществени вреди на 10 000.00 лева. Моли двамата ответници да бъдат осъдени да му ги заплатят солидарно, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2010 год. до окончателно изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ответниците са дали писмени отговори и са обосновали възраженията си. Считат предявения иск за неоснователен и молят да бъде отхвърлен, а алтернативно- да бъде присъдено обезщетение в по- нисък размер.Навеждат, че публикациите в печата и интернет не са инициирани от никого от тях, не е излизала информация от разследващите органи, свързана с воденото разследване. Ответниците молят искът да бъде отхвърлен, алтернативно- да бъде присъдено обезщетение в намален размер.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от приложените към делото НОХД № 3098/2011 год. по описа на РРС, VІІІ наказателен състав, че на 20.07.2010 год. с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, С* Й*- старши разследващ полицай при ОД на МВР-Русе по ДП № 2320/2010 година по описа на ОД МВР-Русе (ДП №626/2010 год. по описа на РРП), е привлякла ищеца в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. З, във вр. с ал.

1 от НИ, като е взета мярка за неотклонение подписка. Постановлението е докладвано по реда на чл. 219, ал.1 от НПК на наблюдаващия прокурор В* Д* от РРП.

След приключване на досъдебното производство, на основание чл. 235 от НПК, разследващият орган е изпратил делото на прокурора с мнение за предаване на съд. С обвинителен акт РРП е повдигнала обвинение по реда на чл. 246 от НПК пред РРС за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. З, вр. ал.1 от НК. Въз основа на внесения в съда обвинителен акт е образувано НОХД № 1841/2010 год. по описа на РРС. С присъда от 01.10.2010 год. Г.Т. е признат за виновен и осъден за това, че на 02.07.2010 год. извършил престъпление по чл. 325, ал.1 от НИ. На основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Със същата присъда ищецът е оправдан по първоначалното обвинение. С Решение № 264/15.12.2010 год. по ВНОХД № 757/2010 по описа на РОС е отменена присъдата на РРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 3098/2010 год. по описа на РРС. С присъда № 34 от 27.01.2011 год., Г.Т. е признат за виновен за това, че е извършил престъпление по чл. 325, ал.1 от НИ. На основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. Т. е оправдан по първоначалното обвинение. По подадена от него въззивна жалба е образувано ВНОХД № 135/2011 год. по описа на РОС. С постановена нова присъда от 10.03.2011 год. ищецът е признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325, ал.

1 от НК. Окръжна прокуратура Русе депозира касационен протест срещу присъда № 17/10.03.2011 год. и е образувано КНОХД № 1527/2011 год. по описа на ВКС. С влязло в сила решение № 302 от 04.08.2011 год. ВКС е потвърдил оправдателната присъда на РОС. Наказателното производство срещу Г.Т. в двете му фази е продължило от 20.07.2010 год. до 04.08.2011 год. През този период от време по делото са извършени действия по разследване в хода на досъдебното производство, както и делото се е разгледало в съдебна фаза два пъти на първа инстанция, два пъти на втора инстанция и пред ВКС, където производство е образувано въз основа на подаден от РОП касационен протест. През същия период ищецът е бил с мярка за неотклонение подписка.

Предвид това, предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ е основателен.

Относно размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено на Г.Т., същото се определя от съда по справедливост.

По делото са разпитани по искане на ищцовия процесуален представител свидетелите Х.К.Б., Д.Н.Н., Д.И.П., Г.П.Т. и Т.Г.Т..

От техните показания се установява, че ищецът е бил притеснена след повдигане на обвинението, бил обект на коментари от колеги и приятели.

Свидетелят Х.Б.- п* в К* о* ц*- Ш*, заяви, че воденото наказателно производство е дало отражение на отношението от страна на нейни колеги в страната към ищеца. Той бил квалифициран в лекарските среди като побойник и скандалджия. Ищецът се ползвал с добро име сред колегите си, но воденото срещу него наказателно производство довело до уронване доброто име, честта и достойнството му. Според Б.Г.Т., след започване на разследването преустановил контактите си както с нея, така и с други нейни колеги, прекратил обществената си дейност, нямал желание през този период от време да участва активно в обществения живот, бил притеснен и потиснат.

Видно от показанията на Д.Н.- ж* във вестник К*, доброто име на ищеца в обществото е било злепоставено, не само в качеството му на практикуващ лекар, но и като гражданин, извършващ активна обществена дейност в областта на здравеопазването като представител на Ц* за з* п* в з* и на Българския пациентски форум.

Свидетелят заяви, че до образуване на наказателното производство срещу ищеца, последният е ползван като консултант за вестник К* по повод незаконни практики на МЗ, работил е за сайта на Гражданска инициатива С*, З* н*, М*п*. След образуване на наказателното производство доверието към ищеца било свалено, като наред с това бил квалифициран от колеги като побойник и скандалджия, довело до временно преустановяване на обществената и консултантска дейност, развивана от него преди това.

Свидетелят

Д.П., работеща като *************** в дружеството на ищеца установи, че настъпила промяна у Т. в професионален план. Преди образуване на наказателното производство той бил ведър и забавен човек, отдаден пълноценно на работата си. След започване на производството имал болнав вид, бил потиснат, мрачен, притеснен. Комуникациите с него били много трудни. Наложило се в пряката работа да се използва помощта на друг лекар - д-р Ф*.

Установи се от показанията на свидетелите Г.Т.- съпруга на ищеца и Т.Г.Т.- негов баща, че близките и познатите на му се отдръпнали от него. Не желаели техните имена да се свързват с неговото име в обществения живот, докато е траел процесът. Обстановката в дома на ищеца се променила, всички били изнервени, разговорите били ориентирани преимуществено около делото и неговия изход, напълно били преустановени социалните контакти, защото ищецът се е срамувал от това, което се случва.Провокираното от воденото наказателно производство напрежение и стрес у ищеца, довело до неколкодневно преустановяване на съвместното съжителство със съпругата му, която напуснала семейното жилище. Според свидетеля Т. синът му се чувствал унизен, притеснен и омерзен от водения срещу него процес. Това състояние на ищеца наложило свидетелят Т. ***, за да разговаря със сина си, тъй като поведението му било притеснително за всички близки.

По отношение на свидетелските показания на разпитаните свидетели, посочени от ищеца, и като съобрази факта, че Т.Т. (баща на ищеца) и Г.Т.

(съпруга на ищеца) са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца, и че техните показания за изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са подкрепени от други доказателства- показанията на другите трима свидетели и приложените писмени доказателства, съдът приема, че същите са вътрешно непротиворечиви и не противоречат на останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира напълно.

По въпроса за отражението на публикациите в пресата върху състоянието на ищеца, съдът счита следното: на първо място липсват доказателства ответниците да са изнесли информация за случилото се в пресата и да са съпричастни към разгласяването й по какъвто и да било начин. Такива твърдения липсват в исковата молба. Повечето публикации се базират на давани от ищеца интервюта и изявления на ГИ Справедливост, адвокат И*

Г*- п* на Гражданско сдружение С* и а* на Центъра за защита на правата в здравеопазването, в дадени от тях пресконференции. Свидетелите Х.Б.Д.Н. и Д.П. заявиха, че информацията за образуването и хода на наказателното производство им е предоставяна лично от ищеца при техните разговори. На местоизвършването на деянието са присъствали представители на пресата и те са изнесли първоначално информацията в средствата за масово осведомяване, а след това са отразявали хода на делото. Приложените към делото публикации отразяват хода на досъдебното производство и съдебното такова. Те коментират повдигнатото обвинение и следователно отговарят на истината, а не че е извършено престъпление от ищеца, в който случай те не биха отговаряли на истината (Решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК).

Досъдебното производство не е водено в неразумно дълъг период. Дознание № 626/10 по описа на РРП (Дознание № 2320/10 по описа на ОДМВР-Русе) е било образувано на основание чл. 356, ал. 3 от НПК на 02.07.2010 год. За започване на производството е уведомен дежурният прокурор, който с постановление от същата дата разпоредил извършването на действия по разследването. Всички процесуални действия по дознанието са осъществени под надзора на РРП и в сроковете, предвидени в НПК. Спрямо ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение-подписка. На 20.07.2010 год. Т. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК, а разследващият полицай изготвил заключителното обвинително постановление. Разследването е приключило в рамките на 20 дни. На 21.07.2010 год. е съставен и протокол за предявяване на полицейско производство и протокол за разпит на обвиняем. На 22.07.2010 год. е съставен друг протокол за предявяване на полицейско производство и е постановен отказ от РРП по отношение на исканията на обвиняемия за извършване на процесуално- следствени действия. На 27.07.2010 год. РРП внесла обвинителния акт в РРС и било образувано НОХД № 1841/10. След внасяне на обвинителния акт в РРС, образуваното НОХД № 1841/10 по описа на РРС, ВНОХД 757/10 по описа на РОС, НОХД № 3098/2010 год. по описа на РРС, както и ВНОХД № 135/11/2010 год. по описа на на РОС, и КНОХД № 1527/2011 год. по описа на ВКС, са приключили също в законовоопределените срокове.

На 04.08.2011 год. е постановено решението на ВКС по КНОХД № 1527/2011 год., което представлява окончателният съдебен акт. Наказателното производство срещу ищеца е приключило в рамките на една година и два дни, и този период е в съответствие с процесуалните правила, уредени в НПК, поради което съдът приема, че срокът не е бил неразумно дълъг.