Решение № 34 от 20.04.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Търговище, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно гражданско дело № 20223500500034 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по в.гр.д. № 34/2022г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрк. Р. И. против Решение № 534/17.11.2021 г. постановено по гр.д. № 20203530101014 по описа на Районен съд Търговище, в частта с която е отхвърлен предявеният установителен иск за съществуване на вземания за следните суми: за сумата надхвърляща 1887,87 лева до 3209,97 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 300370008508 от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 1459,91 лева – договорно възнаграждение за периода от 15.10.2019 г. до 04.11.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 311/05.05.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 619/2021 г. на Районен съд – Търговище. С доводи за неправилност въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск. Претендира и разноски за първоинстанционното производство.

В срока по 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д.Р..

Постъпила е и въззивна жалба от ответника Д.Р. против първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено 1 съществуването на право на вземане на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Д.Р. за сумата от 1887,87 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 300370008508 от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане и за сумата от 92,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.11.2020 г. до 28.04.2021 г., включително, които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 619/2021 г. по описа на РС-Търговище, ведно със законната лихва от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. С доводи за неправилност, нарушения на материалния и процесуалния закон, въззиваемата моли за отмяна на решението и за отхвърляне в цялост на предявения установителен иск. Претендира и разноски.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззивникът „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрк. Р. И. оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Счита претендираното адвокатско възнаграждение въззиваемата страна за прекомерно и прави възражение то да бъде намалено до предвидения минимум.

С молба от 25.03.2022 г. процесуалният представител на въззивника юрк. Р. И. поддържа подадената от нея въззивна жалба. Моли същата да бъде уважена, а подадената от насрещната страна въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и присъждането на сторените разноски в настоящото производство.

Съдът, след като констатира, че въззивните жалби са подадени в срок и са допустими, провери изложените в тях оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .

Предявеният иск по чл. 422 от ГПК, за сумите от: 3538,02 лева – претендирана главница по Договор за потребителски кредит № 300370008508 от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 1459,91 лева – договорно възнаграждение;

344,22 – лихви за забава, дължими от 16.08.2019 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 04.11.2020 г. – дата на предсрочната изискуемост и 421,96 лева – законна лихва, дължима от 04.11.2020 г. – датата на предсрочан изискуемост до 28.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда – 29.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 311/05.05.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 619/2021 г. на Районен съд – Търговище, е обоснован с неизпълнение на договора от кредитополучателя. Предявен е също и осъдителен иск за сумата от 3558,69 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по същия договор за потребителски кредит.

Ответникът оспорва исковете с възражения за недействителност на 2 договора за кредит, поради противоречието на клаузите му с добрите нрави.

Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази аргументите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит № 30037008508/21.05.2019г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и Д.Р., ведно с приложените към него Общи условия, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 3750 лв., със срок на кредита: 38 месеца; размер на вноската: 176 ,58 лв.; годишен процент на разводите /ГПР/: 46,36 %; годишен лихвен процент: 39 ,10 %; лихвен процент на ден: 0 ,11 %; общо задължение по кредита: 6356,35 лв. В раздел 5 “Допълнителни възможности за клиента“ в договора за потребителски кредит е договорено от сумата по кредита от 3750 лв. да се използва част от нея в размер на 1004,34 лв. за рефинансиране на друг кредит в полза на Д.Р..

Безспорно се установява от извлечение за транзакции от 22.05.2019 г., че кредиторът е изпълнил задължението си по договора и е превел на клиента сумата от 2745,66 лв. /разликата от 3750 лв. и 1004,34 лв./, като посоченото основание за плащане е номера на договора за потребителски кредит:

30037008508.

По делото е представено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от дата 21.05.2019г., с което страните по него /въззивника и въззиваемата/, са се съгласили срещу предоставянето на услуги от ищеца посочени от т. 1 до т. 5. Възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е 3884.76 лв., а размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 107.91 лв.

От приложения по делото погасителен план към процесния договор се установява, че общото задължение на въззиваемата по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 10241.11 лв. Общият размер на вноската е 284.49 лв., с дата на погасяване - 15-ти ден от месеца.

С Анекс № 1 от 01.10.2019 г. към ДПК за отлагане на вноска страните по договора са се съгласили вноска № 4 да се отложи, за което се издава нов погасителен план, като клиентът се задължава да заплати отложената погасителна вноска в края на погасителния план. Със сключването на анекса ГПР се променя от 46,36 % на 42,77 % при запазен годишен лихвен процент от 39,10 %. В новия Погасителен план към анекс № 1 вноските са посочени от 4 до 37, като датата на плащане, главница, лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ размер на вноската, са същите както в първоначалния погасителен план към ДПК.

От приложеното уведомително писмо и обратни разписки се установява, че на ответника е изпращано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит, но същото не е получено.

3

Към исковата молба е приложено също и е прието като доказателство по делото извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 30037008508, от който се установява, че Д.Р. е платила към 06.07.2021 г. сумата от 857,79 лева на ищеца по този кредит.

От приложеното ч.гр.д. № 619/2021 г. по описа на Търговищки районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Д.Р. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 311/05.05.2021г. за следните суми: сумата от 3538.02лв. , представляваща главница, сумата от 1 459,91лв. - договорна лихва за периода от 15.10.2019 г. до 04.11.2020 г.; сумата от 344,22лв. - мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 04.11.2020 г.; сумата от 421,96лв. обезщетение за забава за периода от 04.11.2020 г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Заявлението по чл. 410 от ГПК за сумата от 3558.69лв. и за сумата от 30лв. непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода 30.08.2019г. до 04.11.2020г., както и за част от разноските е отхвърлено като неоснователно с Разпореждане № 997/05.05.2021 г.

Д.Р. е подала възражение в срока по чл. 414 от ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил установителен и осъдителен иск за всички вземания по ДПК.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

По въззивната жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД:

Въззивникът „Профи кредит България“ ЕООД счита за неправилно и неоснователно заключението на районния съд, че е останал недоказан размера на отпуснатата сума от 1004,34 лева, с който Д.Р. изрично е пожелала да бъде рефинансирано старо нейно задължение по Договор за потребителски кредит № 30036816642. Това възражение е неоснователно. С определението си по чл.

140 ГПК (л. 55 от първоинстанционното дело) първоинстанционният съд е задължил ищеца „Профи кредит България“ ЕООД да представи в оригинал Договор за потребителски кредит № 30036816642, който е сключен между същите страни и който се рефинансира с настоящия договор № 30037008508/21.05.2019 г. Този договор не е представен от ищеца. Съдът правилно е приел като недоказано твърдението за рефинансиране на предишен кредит с част от главницата по настоящия. Ищецът в случая не е изпълнил задължението си за представяне на документ. Съобразно чл. 190, ал.

2 и чл. 161 ГПК фактът, който ищецът се домогва да докаже с този документ правилно е приет като недоказан.

На следващо място, въззивникът оспорва приетото от първоинстанционния съд, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 и 23, във вр. с чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК. Сочи също, че 4 уговорения между страните ГПР не е по-нисък от действителния му размер.

Жалбоподателят твърди също, че съдът неоснователно е направил прихващане между цялата платена сума по погасителен план и неизплатената главница по договора, без да бъде приета отпуснатата като рефинансирана сума. Тези възражения също са неоснователни.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В конкретния случай е сключен договор за кредит в размер на 3750 лева (реално се установи отпускането на кредит само за сумата от 2745,66 лева) при посочен ГПР в размер на 46,36%, но този ГПР е формиран без да се вземат предвид разходите, които кредитополучателят следва да поема за заплащането на така наречения допълнителен пакет за услуги. Реално, съобразно клаузите на договора, ГПР е значително по-висок и е над прага, посочен в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.