Решение № 12144 от 22.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12144 гр. София, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело № 20241110155721 по описа за 2024 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М. В. М. за признаване на установено, че ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2068,88 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 280,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 04.04.2024 г., сумата в размер н а 61,80 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 29038/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 28, ет. 1, ап. 27, аб. № 177036, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Техем сървисис“ ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата 1 цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този смисъл твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В депозираното в заповедното производство възражение длъжникът е оспорил дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 29038/2024 год. по описа на СРС, 65 състав, по аргумент, че същите са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва качеството си потребител на топлинна енергия, доколкото не било доказано да притежава вещно право върху процесния имот. Оспорва количеството на реално потребена топлинна енергия за процесния период, доколкото не били ангажирани доказателства за изправността на измервателните уреди.

Оспорва и претенциите за лихви, по аргумент че липсвали доказателства за публикуване на дължимите суми в сайта на ищцовото дружество, поради което не се установявало изпадането на ответника в забава. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца , „Техем Сървисис“ЕООДне е изразило становище по предявените искове, представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 16.05.2024год., „Топлофикация София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против М. В. М., за вземания за цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва .

Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 16251/31.05.2024год. по ч. гр. д. № 29038/2024 год. по описа на СРС, 65 състав срещу длъжника ,която му е редовно връчена на 19.06.2024год. като в срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение.

На основание чл.415,ал.1 от ГПК на заявителя са дадени указания,че може да предяви иск за установяване на вземанията си ,като той е получил разпореждането на съда на 23.08.2024год. и в едномесечния срок на 19.09.2024год. е изпълнил указанията ,като е предявена искова молба ,въз основа на която е образувано настоящото производство.

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Установява се от Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище / по чл.55г от ЗПИНМ ,че на 20.03.1974год. М. В. М. е придобил правото на собственост на апартамент № 27 в чл.28 ,ет.1 в ж.к.“Червена звезда“ ,като съгласно Удостоверение от СО,район „Изгрев“ от 18.03.2011год. ж.к.“Червена звезда“ е преименуван на ж.к.“Дианабад“.

Съгласно Протокол от ОС и Договор № 912/5.10.2001год., Етажната собственост с адрес в гр.София,ж.к.“Дианабад“ ,бл.28 е възложила на „Техем Сървисис“ЕООД услугата дялово разпределение ,за срок от три години.

Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2021год. до 2

30.04.2023год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот е именно ответникът М. В. М. ,т.е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като същия е собственик на недвижим имот в сграда – етажна собственост ,който е топлоснабден.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната 3 енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР протокол от ОС от 2001год. ,с приложен списък на етажните съсобственици.

От представената по делото индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. и 01.05.2022год. – 30.04.2023год., както и от главен отчет проверка от 05.05.2022год. и от 10.05.2023год. ,подписани от клиент, което не се оспорва от ответника, се установява ,че е разпределена топлинна енергия от третото лице помагач ,след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода От представените по делото съобщения към фактури, индивидуални справки за отопление и топла вода, заключението на допуснатата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че в имота са монтирани 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода, по които е извършвано дяловото разпределение през исковия период в съответствие с изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. Съобразно същата е определена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация . Установява се, че дяловото разпределение е извършвано съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.

Експертизата констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице е отчело броя на извършените проверки, датите на провеждането им и извършилите ги лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на ищеца.

Съобразно изводите на вещото лице топлотехник стойността на реално потребената през исковия период ТЕ възлиза на 2082,53лв.,от които 361,99лв. ,ТЕ за сградна инсталация ;