Решение № 603 от 15.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Бургас, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120201271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8504524717, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш.

Поддържа се твърдението, че има издадена валидна маршрутна карта, която поради грешка в сайта е със зададена начална точка София и крайна точка Бургас, като камионът не е пътувал по този маршрут, а обратно. С тези доводи моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Михалева оспорва жалбата и излага твърдение за наличие на основание за прекратяване на настоящото производство поради заплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя. Алтернативно поддържа електронният фиш да бъде потвърден. Представя писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На 19.04.2021 г., в 11:06 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ влекач Скания Р 410, с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 357+949.

От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството-жалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш. На 16.03.2023 г. жалбоподателят е платил предвидената в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата компенсаторна такса в размер на 750 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на АНО, че предвид плащането на компенсаторна такса от жалбоподателя, електронният фиш се счита за анулиран и подадената срещу него жалба е недопустима. В действителност в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е предвидено заплащане на компенсаторна такса в случай, че не е била заплатена дължимата тол такса за съответното ППС, като по този начин нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност. Това освобождаване според съда обаче, не е равносилно на анулиране на издадения електронен фиш. Както е отбелязано в съдържанието на самия електронен фиш при заплащане на компенсаторна такса не се дължи имуществена санкция. В развилото се административнонаказателно производство липсва изричен акт на АНО, с който да е бил анулиран издаденият електронен фиш. Такова анулиране не произтича и от закона, тъй като липсва разпоредба, която изрично да предписва автоматично анулиране, без изявление на орган, при платена компенсаторна такса по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Ето защо според съда подадената жалба 2 срещу процесния електронен фиш не е недопустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.

Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, приета на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата. Съгласно посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък (чл. 8, ал. 2 Наредбата).

Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят.

Нарушението е установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на 3 пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описания влекач, тъй като за него няма получена тол декларация или валидна маршрутна карта. От представено становище от Отдел Управление на информационната система и инфраструктура на Национално тол управление /л. 32/ се установява, че за датата и часа на нарушението има получена валидна маршрутна карта № 21041936040418 за процесното ППС, но в тази маршрутна карта няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката за датата и часа на нарушението.

Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда на Наредбата. Тол таксата може да бъде определена посредством бордово устройство, което предава декларираните тол данни на доставчика на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние или чрез предварително закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя на пътя, да измине предварително заявено разстояние по определен маршрут с превозно средство, регистрационния номер, на което се декларира от собственика или ползвателя на същото. В случая както се установи по-горе в изложението, жалбоподателят е имал валидна маршрутна карта, но за процесния сегмент на рамката през, който е преминало ППС (участък) не е имало платена такса. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че поради грешка в сайта на АНО неправилно е бил отбелязан маршрутът на процесното ППС, за който е имало платена тол такса. Тези твърдения остават недоказани по делото.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния 4 вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия по делото, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лв., която следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8504524717, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „Н.“ ЕООД, ЕИК ****, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

О С Ъ Ж Д А „Н.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________