Решение № 297 от 28.05.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Ямбол, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330100786 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от М. В. А. с ЕГН ********** лично и в качеството й на майка и законен представител на Е. М. А., ЕГН ********** и двете от гр. Я., ул. „***, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие от страна на лице, което е баща на първата молителка и дядо на втората молителка – В. К. А., ЕГН **********, от с. П., общ. Т., обл. Я..

В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителкат М. А. твърди, че ответника е нейн баща и дядо на детето й. На 14.03.2024 г. молителките прибирайки се в домът си в гр. Я. около 22.30 ч. установили, че в него се намирал и ответника. Същия бил в мокрото помещение до всекидневната да ремонтира. След като молителките влезли в апартамента, ответника започвал да им крещи видимо ядосан, като отправил множество обиди към дъщеря си молителката М. А.. При протеклия скандал ответника се опитал да вземе детето на молителката Е. А. и да я отведе в с. П., под предтекст, че детето желаело това. Молителките се противопоставили на това желание на ответника и тогава той хванал молителката М. А. за дясната ръка в областта на китката и започнал да я извива и да се опитва да я счупи, като ограничавал достъпа на детето до майка му. След продължително и болезнено извИ.е на китката на ръката, молителката М. А. изкрещяла силно и се опитвала да се отскубне от него с всички сили. В този момент детето ударило ответника, като същото допускала и другата молителката в 1 опита си да се защити. Веднага след като ответника я пуснал молителката се обадила чрез тел. 112 на органите на полицията, като помолила за незабавна помощ. След като затворила телефона ответника държал детето и не я пускал при майка й, като в същото време продължавал да посяга, като изглеждал много опасен и непредвидим. Затова молителката отново се обадила на тел.112 и помолила да остане на телефона докато пристигнат органите на полицията.

След като полицаите пристигнали попълнили няколко документа, подписали сведение и детето Е. била освободена с тяхна помощ и се прибрало в детската стая.

Молителката твърди, че такива скандали се случвали често през последните години, като ответника пристигал и започвал да провокира скандали и да защитавал детето Е., като посочвал, че обстановката не била подходяща за нея. Дори след молби, покани и множество крясъци от страна и на двете молителки, същия не си тръгвал докато не му било позволено да отведе детето със себе си, като се заяждал с М. и с другите членове на семейството им.

Прилагат писмени доказателства, включително и декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание молителката лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответника се представлява от пълномощник адвокат, сочат доказателства и претендират молбата да бъде оставена без уважение.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН и същата е допустима.

Страните не споря, а и от представената справка по Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че ответника е баща на молителката и дядо на малолетното дете.

От изисканите и представени справки за съдимост се установява, че никой от страните не е осъждан за престъпление от общ характер с влезли в сила присъди.

От представената преписка от РУ- Я. се установява, че полицейските служители на 14.03.2023 г. са посетили сигнал, подаден от молителката чрез тел. 112. До началника на полицейското управление е изготвен доклад за посетен сигнал за домашно насилие, въпросник по случаи на домашно насилие попълнен от молителката 2

М. А., попълнен е протокол- процедура за предоставена информация на пострадало лице от домашно насилие и оказано съдействие, снети са сведение от М. В. А., В. К. А., съставен е протокол за предупреждение от 14.03.2024 г. на В. К. А., който на основание чл.65 ЗМВР е предупреден да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо М. А., като същия е предупреден за отговорността по чл.5, ал.1,т.1 ЗЗДН.

От представената медицинска справка от Началник отделение по психиатрия при МБАЛ“***“ АД гр. Я. се установява, че лицата М. В. А. и В. К. А. не се водят на отчет към психиатричен кабинет.

От изготвения и приложен социален доклад за детето Е. М. А. и от извършеното социално проучване, се установява, че М. В. А. осигурява жизнените потребности на детето и полага необходимите грижи за него в семейна среда. Майката показала емоционална привързаност към дъщеря си, демонстрирала интерес и загриженост към проблемите в нейното развитие. Заявила желание и в бъдеще да се грижи за детето си и да му оказва нужната помощ и емоционална подкрепа. В жилището, в което живеели не били констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето Е.. В негов интерес било да се отглежда в стабилна семейна среда. В хода на проведените разговори М. А. заявила, че притежава необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценно грижите за детето си и да му осигури всичко необходимо за неговото развитие.

В хода на делото от страна на пълномощника на ответника бяха представени съдебно- психиатрично становище № 38/2022 г. изготвено от д-р И. Георгиев Ников, от което се установява, че освидетелстваната М. В. А. страда от параноидна шизофриния.

Пристъпно протичане тип, код по МКБ10:F 20.0. Освидетелстваната по време на прегледа не разбирала в достатъчна степен свойството и значението на постъпките си и не можела да ръководи напълно действията си. Състоянието било обратимо, но понастощем продължавала да се нуждае от висока степен от грижи и подкрепа.

От представеното психологично изследване на М. В. А. извършено в УМБАЛ „***“, психиатрична клиника се обобщава, че данните от тестовата оценка и наблюдение регистрирали блокирани екзекутивни функции с изразени затруднения при инициативата, удържане на импулсивността и проблеми в изграждането на дългосрочна стратегияв повече от 4 хода. Много затруднено ползване на обратна връзка за корекция на поведението. Нисък фрустрационен толеранс и при фрустрация затруднения да се придържа към ограничения. Мисловния процес бил затруднен, недостатъчно продуктивен, с тенденция към разноплановост, нарушен капацитет за извършване на абстракции и задържане на базисен принцип в процеса на работа ( редуване на конкретни или абстрактни избори). Представени са и медицински 3 документи касаещи заболяването на молителката М. А. с диагноза- психично разстройство и критерии при провеждане на лечение.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпитите на свидетелите Е. Р.

Я., И. Ж. Д., А. С. Ц. и А. С. А..

Свидетелите Е. Р. Я. и И. Ж. Д. ( без родство със страните) са полицейските служители посетили адреса на молителката, след подаден от нейна страна сигнал. При тяхното пристигане скандал нямало, като им било обяснено, че като се прибрали в дома си между нея и баща й възникнал спор за теч в мокрото помещение, а след това и за начина на отглеждане на детето. Молителката им разказала, че спорът прераснал във физическо насилие, като баща й извил ръката й, при което детето се намесило, той я пуснал и всичко приключило. Бащата отрекъл да има упражнено физическо насилие, като на лицата били снети сведения, а на бащата изготвен протокол за предупреждение по ЗМВР. Последния се прибрал в с. П., като полицейските служители оформили преписката и изготвили докладна записка. И двамата полицейски служители споделят, че като са пристигнали на място детето било опряло главата си на краката на дядо си и го било прегърнало, като спрямо него е нямало никакво насилие.

Свидетелката А. С. Ц. ( без родство със страните) посочва, че работи в детска градина „***“ като детска учителка. При тях било детето Е. още от малко, като отсъствало от детската градина без предупреждение. С бабата и дядото на детето се запознали, когато забелязали, че те водили детето на градина и започнали по сериозно да общуват с тях. Когато те водили детето в детската градина, то я посещавало редовно, като отсъствало само когато имало здравословен проблем, но това било рядко. Описва ги като търпеливи хора и забелязали детето да се усмихва. Посочва, че когато детето постъпило при тях било изключително плахо, не общувало с никого, предпочитало да си играе само, като се притеснявало да общува с другите деца.

Казвала им, че предпочита да бъде сама, но това се променило когато за детето се грижели дядото и бабата. Детето започнало да търси другите деца, до общува с тях, като желаело да се включва в мероприятията на групата и се усмихвало, което правило и самите учители щастливи. В началото на тази година няколко пъти майката внезапно идвала да вземе детето от детската градина, като не била ги предупредила затова.

Забелязали, че детето се стягало и като хипнотизирано тръгвало с нея, като нямало емоция. Не били усетили дядото да бил указвал насилие или натиск върху детето, като такова нещо изобщо нямало. Между детето , бабата и дядото имало изградена силна емоционална връзка, като водили детето на круиз и то било безкрайно щастливо. След връщането донесло подаръци за децата, рисувало картички за дядо си и баба си, за любимата си братовчедка, но за майка си не. С майката трудно се общувало, като според нея същата нямала реална представа за детето и когато последното я видело тръгвало към нея като хипнотизирано. Посочва, че не била лекар, не познавала лично 4

М. и не можела да даде оценка за психичното й състояние, но за нея поведението и било неадекватно. В последно време детето посетило само веднъж детската градина, като го завела в 10.00 ч. и го взела в 12.30 ч. , като казала, че детето имало здравословен проблем и занесла документи, като детето го боляло коремчето. В тази връзка били взели мерки, медицинската сестра постоянно го наблюдавала, като храни които не желаело детето да приема, не и ги давали, като затова предупредили и бабата и дядото. Според тях детето имало тревога и поради това показвала тази симптоматика.

Свидетелката А. С. А. ( майка на молителката М. В. А., баба на детето Е. М. А. и съпруга на ответника В. К. А.) посочва, че заболяване на дъщеря й датира от много отдавна, като през 2015 г. успели да тръгнат по лекари, психолози и психиатри. В тази връзка достигнали до най-добрите лекари в гр. С., като поставили диагноза на дъщеря й параноидна шизофриния. Същата не си вземала редовно лекарствата и отказвала да признае за заболяването си. Една година била на инжекции, като след това се родила Е.. Живеели заедно до първата година на детето и лечението и се отразявало добре.

След това те се преместили да живеят в с. П., като М. се сприятелила с едно момче и заживели съвместно, заедно с детето. Когато Е. била на три години състоянието на дъщеря й се влошило, като се наложило да влезе в клиника и се разделили с момчето.

Лечението което предложили, било отказано от М., като бащата на детето не бил го припознал и не се интересувал от него. По отношение на лечението баща й бил по настоятелен, като през месец февруари започнала да си пие лекарствата. Състоянието и се подобрило, но в последствие решила да вземе детето да я гледа сама. Детето виждало майка си да лежи и не била в час, не си играела с него и това го ядосвало.