Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 10.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1709/2023
Вид
Решение № 59
Подписан
10.01.2024
В сила
10.01.2024
Състав
Пламен Колев

Цитирани разпоредби

  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 126 · Търговски закон
  • чл. 126, ал. 3 · Търговски закон
  • чл.126, ал.3, т. 1 · Търговски закон
  • чл.74 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100901709 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на "Л." ООД, ЕИК ****, чрез Адвокат Ф. И. Ф., срещу Отказ № 20230904150955/07.09.2023г. на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с който е отказано вписване на заявление вх. № 20230904150955 / 04.09.2023г.

Жалбоподателят счита постановения отказ за неправилен. Твърди, че със заявление с приложено Предупреждение за изключване па съдружник, което е съставено двуезично на български и английски език, адресирано до съдружника Х.д.Х.Б. с дата на раждане 05.05.2002 г. В него е посочено, че прекалено дългото пребиваване на съдружника в Съединените Американски Щати, значително затруднява дейността на дружеството, имайки предвид, чс същата се извършва изцяло на територията на Р. България. Дава се 30 дненен срок за поправка на поведението, което се изразява в явяване в офиса на дружеството, от където да се подпомогне извършването на дейността му. Счита, че даденият с предупреждението 30 дневен срок не може да се приеме за недостатъчен и неподходящ.

Длъжностното лице по регистрацията не притежава правомощия за извършване на преценка по отношение на този срок. Във всеки конкретен случай, следва да се преценява индивидуално изхождайки от естеството на проблема. Такава преценка може да бъде извършена от съда, евентуално при обжалване от страна на изключеният съдружник на решението за изключването му, какъвто не е настоящият случай. В случая длъжностното лице следва да провери дали формално процедурата с спазена, съобразно изискването на чл.

126 от ТЗ. В конкретния случай, такова предупреждение е било изпратено от управителя на дружеството Д.К. по електронна поща. Към заявлението е приложено доказателство за връчване на предупреждението, което представлява отговор на електронно писмо, н който съдружникът Х.д.Х.Б. потвърждава, че е получил писмото на 29.05.2023г. Към заявлението е приложена покана за свикване на Общото събрание на съдружниците, в която е отразен 1 дневния ред и съдружниците, които следва да бъдат поканени. Приложено е и доказателство за получаване на поканата от съдружника Х.д.Х.Б., която също с била изпратена на горецитиранияг адрес па електронната му поща. Приложено е и доказателство за получаване на поканата за свикване на Общо събрание от изключвания съдружник, който е потвърдил получаването с отговор на електронното писмо на 21.06.2023г. Към заявлението е приложена и Писмена декларация, съставена двуезично на български и английски език, от съдружника Х.д.Х.Б., с която същият удостоверява и потвърждава, че притежава електронна поща със следния електронен адрес, на който на 29.05.2023г. с получил от Д.К. предупреждение за изключване и на 21.06.2023г. е получил от Д.К. покана за свикване на общо събрание на съдружниците на Л.“ ООД. Потвърждава и удостоверява, също, че посочената по-горе електронна поща се използва само от него и никой друг няма достъп до нея.

Счита, че всички тези обстоятелства са пренебрегнати от длъжностното лице и са в противоречие с изводите му, че по никакъв начин не може да се установи, чс предупреждението за изключване и покана за свикване на Общо събрание са поучени от изключвания съдружник.

Оспорва и изводите на длъжностното лице, че предупреждението и поканата не могат да бъдат връчвани електронно, тъй като законът предвиждал същите да бъдат връчвани лично.

Няма законово изискване дружествения договор да съдържа изрични разпоредби, позволяващи връчването на дружествени книжа по електронен път. Тези съждения, освен законова почва не намират и смисъл във времето на днешния ден, в което електронните технологии са неизменна част от ежедневието и голяма част от гражданския оборот, дори и в Р. България, се осъществява чрез електронни средства и технологии. Имайки предвид обстоятелството, че Х.д.Х.Б. се намира в САЩ е логично и съвсем оправдано да бъде използвана електронна поща за уведомяването му по дружествените въпроси. Личното получаване, на което, длъжностното лице по регистрацията акцентира в мотивите си изключва и изпращането на такива книжа по обикновена поща или куриер, тъй като под лично получаване той разбира лично физическо предаване. Използвайки обикновена поща или куриер, следвайки неговата логика също изключва личното получаване, което се има предвид. Счита, че възражение за неуведомяване и неполучаване на тези книжа може да наведе изключеният съдружник в производство по оспорване решението за неговото изключване.

Приложен към заявлението е и Протокол от проведено на 04.07.2023г, Общо събрание на съдружниците на Л. ООД. Същият е подписан от всичките останали към, онзи момент, съдружници, присъствали на събранието. Към датата на провеждането му са изтекли 30-те дни дадени на Х.д.Х.Б. за поправка на поведението. На събранието е констатирано, че последният от учредяването на дружеството не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството. С оглед специфичния предмет на дейност на дружеството (Изработка на образователен софтуер с цел да се приложи добавена реалност в клас пата стая) и осъществяването на търговската му дейност в тази насока, 2 изисква да са налични специфичните умения и труда на всички съдружници, включително и па г-н Б.. Неговото отсъствие, което продължава от създаването на дружеството до ден днешен, пребивавайки изцяло в САЩ и отказвайки да се явява периодично на място в България прави почти невъзможно осъществяването и развитието на търговската дейност на дружеството. Констатирано е, че до този момент Б. не се явил в Р. Бъглария. Единодушно е взето решение за неговото изключване. Приложени към заявлението са и всички останали изискуеми от закона документи за извършване на заявените за вписване промени.

Моли отказът да бъде отменен.

АВ е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е изложила мотиви аналогични на отразените в отказа.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваният отказ е постановен по депозирано заявление с вх. № 20230904150955 / 04.09.2023г. за вписване на промяна в обстоятелствата на "Л." ООД, ЕИК ****, с което се иска да бъде вписан нов управител на дружеството, да бъде вписано приемането на нов съдружник в дружеството В.Н.Н. ЕГН **********, да бъде заличен досегашен съдружник, който продава всичките си 32 дяла от капитала на В.Н., а именно Н.Т.Н., ЕГН **********, да бъде заличен като съдружник в дружеството Х.д.Х.Б., както и да бъдат вписани промени в броя на притежаваните дялове от съдружниците в дружеството както следва: 33 дяла за Д.В.К., ЕГН **********, 33 дяла за В.Н.Н., ЕГН **********, 33 дяла за О.О.Т., ЕГН ********** и 1 общ дял на стойност 1 лев притежаван общо от тримата съдружника, всеки по 1/3 идеална част от него.

При извършената проверка ДЛР е намерило, че съществуването на заявените за вписване обстоятелства относно изключването на съдружника и съответствието им със закона не се установява от приложените доказателства.

В подкрепа на изводите си ДЛР сочи, че заявеното изключване на съдружник е извършено на основание чл.126, ал.3, т. 1 от ТЗ. Изключването не е задължителна мярка, само и ако и след предупреждението съдружникът не преустанови неправомерното си поведение.

Отправянето на предупреждение за изключване, предполага изтичане па подходящ период от време, за да може съдружникът да съобразиповедението си с изискването на закона и дружествения договор.

ДЛР е намерило, че от приложеното със заявлението предупреждение за изключване на съдружника Х.д.Х.Б., не се установява връзка между ел. Адрес, до който е отправено ел. съобщение, съдържащо предупреждението и съдружника, като в подкрепа на изводите си сочи, че предвид свободната възможност да се регистрира ел. поща, която по никакъв начин не е обвързана със самоличността на лицето, което я регистрира, а и в обявения дружествен договор липсва възможност за отправяне на книжа, свързани с търговската и организационна дейност на дружеството по електронен път чрез използване на технически средства (като мобилни телефони, видеоконферентна връзка, интернет платформи, други), 3 не се удостоверява получаването на представеното предупреждение за изключване на съдружника.

ДЛР е намерило, че представените доказателства за връчване на предупреждението не са достатъчни за да се кредитира като надлежно получено предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. С оглед на принципа в дружественото право, дружествените книжа да се получават лично от съдружника, то при така представените доказателства за изпращане, няма данни действително предупреждението да е било получено, респективно узнато от правоимащия съдружник. С оглед на това е направен извода, че може да се приеме и че това предупреждение е стигнало до съдружника, за да се приеме, че е спазена законоустановената процедура за изключване на съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 от ТЗ.

ДЛР е приело, че в отправеното предупреждение е даден 30 - дневен срок, считано от датата на получаване на предупреждението за коригиране на поведението на съдружника, който се приема за недостатъчен и подходящ. Също така в предупреждението бланкетно и абстрактно е назовано поведение на съдружника, без да са посочени конкретни нарушения от съдружника, които следва да бъдат отстранени. В представените документи предупреждение за изключване на съдружник, протокол от общо събрание, съдружникът Х.д.Х.Б. е индивидуализиран с дата на раждане 05.05.2022 г„ която не съответства на данните по партидата на дружеството, като по този начин не се установява действията са предприети по отношение на конкретното лице.

Със заявление с приложено Предупреждение за изключване па съдружник, което е съставено двуезично на български и английски език, адресирано до съдружника Х.д.Х.Б. с дата на раждане 05.05.2002г. В него е посочено, че прекалено дългото пребиваване на съдружника в Съединените Американски Щати. значително затруднява дейността иа дружеството, имайки предвид, чс същата сс извършва изцяло на територията на Р. България.

Дава сс 30 дненен срок за поправка на поведението, което се изразява в явяване в офиса на дружеството, от където да се подпомогне извършването на дейността му. Към заявлението е приложено доказателство за връчване на предупреждението, което представлява отговор на електронно писмо, на който съдружникът Х.д.Х.Б. потвърждава, че е получил писмото на 29.05.2023г.

Към заявлението е приложена покана за свикване на Общото събрание на съдружниците, в която е отразен дневния ред и съдружниците, които следва да бъдат поканени. Приложено е и доказателство за изпращане на поканата от съдружника Х.д.Х.Б., която с била изпратена по електронен път. Приложено е и доказателство за получаване на поканата за свикване на Общо събрание от изключвания съдружник, който е писмено е потвърдил получаването.

Депозирана е й Писмена декларация, съставена двуезично на български и английски език, от съдружника Х.д.Х.Б., с която същият удостоверява и потвърждава, че притежава електронна поща със следния електронен адрес: [email protected], на който на 29.05.2023г. с получил от Д.К. предупреждение за изключване и на 21.06.2023г. е получил от Д.К. покана за свикване на общо събрание на съдружниците на Л.“ ООД. Потвърждава и удостоверява, също, че посочената по-горе електронна поща се използва само от него и никой друг няма 4 достъп до нея.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жабата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на АВ, от лице с правен интерес и следователно се процесуално допустима.

Разгледаната по същество е основателна.

Съобразно нормата на чл.21, ал.3 т.11 от НАРЕДБА № 1 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2007 г., при прекратяване на членство се представят: актът за смърт на съдружника; преписът от съдебното решение за поставяне под запрещение на съдружника; решението за прекратяване с ликвидация на съдружник - юридическо лице; решението за изключване на съдружника и предупреждението за изключване по чл. 126 от Търговския закон; писменото предизвестие за напускане на съдружник; съдебното решение за обявяване на съдружника в несъстоятелност.