Решение № 1326 от 19.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. П., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720106012 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез адв. Н. Г. – САК, срещу Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, и искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 940.74 лева, представляваща обезщетение, за неспазено предизвестие, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В исковата молба твърди, че между страните на основание чл.70, ал.1, вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ бил сключен трудов договор № *** от *** г., съгласно който ответницата заела при ищеца длъжността „***“, с място на работа: ***, при пълно работно време от 8 часа, и основно месечно трудово възнаграждение от 835.00 лева. Сочи, че сключеният трудов договор бил изменен с допълнително споразумение, съгласно което ответницата преминала от длъжност „***“, на длъжност „***“, а останалите условия по договора били непроменени. Твърди, че на 23.05.2022 г. ответницата депозирала при ищеца искане за прекратяване на трудовото и правоотношение по взаимно съгласие, считано от 23.05.2022 г., поради 1 здравословни причини, което предложение не било прието от работодателя, който върху молбата поставил резолюция, трудовото правоотношение да бъде прекратено, считано от 23.06.2022 г. след изтичане на предвиденото в договора 30-дневно писмено предизвестие, за което му решение ответницата била уведомена на ***, като К. изрично заявила, че няма да отработи предизвестието. При тези обстоятелства твърди, че сключеният трудов договор бил прекратен на основание чл.326, ал.1 от КТ, със *** от 31.05.2022 г., като ответницата следвало да му заплати обезщетение за неспазеното предизвестие. Сочи, че ищецът изпратил до ответницата две покани за заплащане на дължимото от нея обезщетение, но въпреки това, дължимото от ответницата обезщетение за неспазено предизвестие не било заплатено.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба и не е взема становище по иска.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Г., която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, и не се представлява.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

В нормата на чл.220, ал.1 от КТ е предвидено правото на страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Основателността на предявения иск, изисква ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните предпоставки:

1) валидно възникнало трудово правоотношение с ответника, и 2) законосъобразното му прекратяване едностранно от ищеца, след като не е 2 приел отправеното от ответницата предложение за прекратяването му по взаимно съгласие.

Не се спори между страните, че по силата на сключен по между им трудов договор № *** от *** г., изменен с допълнително споразумение № ***-2 от 11.02.2022 г., ответницата е работила при ищеца по трудов договор, със срок за изпитване, от шест месеца по чл.70, ал.1, вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, на длъжност „опаковчик“, с основно трудово възнаграждение от 835.00 лева.

Тези обстоятелства се доказват от представените, приети и неоспорени от страните трудов договор № *** от *** г. и допълнително споразумение № ***-2 от 11.02.2022 г.

За доказване, че процесния трудов договор е прекратен законосъобразно, ищецът е представил молба от 25.05.2022 г., в която е посочено, че изхожда от ответницата Й. Д. К.. Видно от съдържанието на молба, ответницата е поискала от работодателя да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 23.05.2022 г., по взаимно съгласие, по здравословни причини. Върху молбата е поставена резолюция – „***“, която резолюция е подписана, без да е направено отбелязване, кой е направил отбелязването върху същата. В долния край на молбата е изписано „***“, но под това изписване няма положен подпис, и също така не е ясно, кой го е изписал. В горния десен край на молбата е отбелязано „***“, под което е поставена дата – „***“ и подпис. Доколкото между страните няма спор, че това отбелязване е направено, датирано и подписано от ответницата, то и следва да се приеме, че изписването „***“ е написано, датирано и подписано от ответницата.

От приложената и неоспорена *** от 31.05.2022 г., се установява, че считано от 25.05.2022 г., ищецът е прекратил трудовото правоотношение с ответницата, на основание чл.326, ал.1 от КТ. В заповедта като причини за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено: „по инициатива на работника“.

Съгласно чл.326, ал.1 от КТ, работникът може да прекрати трудовия договор с предизвестие, като отправи писмено волеизявление в този смисъл до работодателя.

В случая, видно от приложената по делото молба от 25.05.2022 г., със същата ответницата е отправила писмена покана до работодателя за 3 прекратяване на сключения по между им договор – „***“, т.е. нейното волеизявление следва да се квалифицира по чл.325, ал.1 от КТ. Искането по чл.325, ал.1 от КТ е едностранно волеизявление. Работодателят обаче не е дал съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие, тъй като видно от отбелязването върху молбата – „***“, то и не е било налице съгласие за прекратяване на съществуващото трудово правоотношение между страните по взаимно съгласие.

Следва да се има предвид, че едностранното волеизявление има за съдържание правните последици, които желае да породи. Затова при прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, писменото волеизявление на работника по чл.325, ал.1 от КТ е покана за насрещно писмено съгласие от работодателя, а при прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие, писменото волеизявление по чл.326 от КТ има за съдържание прекратяване на трудовия договор.

Няма спор, а и видно от отбелязването върху молбата „***“, под което е поставена дата *** и подпис, ответницата е отказала да отработи ***. В случая с поставеното от работодателя отбелязване върху молбата „***“, не може да се приеме, че последния от своя страна е отправил *** за прекратяване на трудовото правоотношение към работника. Съгласно чл.328, ал.1 от КТ писменото предизвестие работодателя следва да е отправи до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ, при наличие на някое от изрично посочените в разпоредбата основания, каквито в случая не са били налице. В случая, от поставеното отбелязване върху молбата от работодателя „***“ и следва извода, че ищеца не е приел отправената му покана за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

В горния смисъл и не може да се направи извод, че ответницата е отправила едностранно волеизявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор с предизвестие. Както вече бе посочено, отправеното от ответницата волеизявление е било за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Поради това и по – късно издадената заповед от работодателя за прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 от КТ, с причина – „по инициатива на работника“ е незаконосъобразна. По принцип никой не може да черпи права от недобросъвестно поведение, но в случая дори и да се приеме, че след 25.03.2022 г. ответницата не се е явила на работа, то и 4 неявяването и на работа през дните след подаване на молбата няма връзка с приетото от работодателя, че ответницата прекратява договора с конклудентни действия. Нарушението на трудовата дисциплина (след получаване на предизвестие, трудовото правоотношение се запазва и страните разполагат с всички права и задължения по трудовия договор), е предпоставка за прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно уволнение, но такова право не е упражнено от работодателя.

С оглед горе изложеното и следва извода, че законът не позволява волеизявлението по чл.325, ал.1 от КТ да се конвертира във волеизявление по чл.326, ал.1 от КТ, защото основанията за прекратяване на трудовия договор са законоустановени, те са уредени с императивни правни норми. Поради това, когато не се осъществи основанието за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, работникът или служителят е необходимо да направи изрично волеизявление по чл.326, ал.1 от КТ, при условие, че желае да упражни това право. В този смисъл е решение № 193 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 767/2019 г., III г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Поради това, че липсва отправено от работника предизвестие за прекратяване на трудовия договор в смисъла по чл.326, ал.1 от КТ, то и съществувалото между страните трудово правоотношение не е могло да бъде прекратено по реда на чл.326, ал.1 от КТ, и издадената заповед за неговото прекратяване на основание чл.326, ал.1 от КТ е незаконосъобразна. Предвид това, че работника е отправил писмено изявление по чл.325, ал.1 от КТ, то и следва извода, че ищеца – работодател не доказа при условията на пълно и главно доказване, законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. При това положение и липсва една от абсолютно необходимите предпоставки за уважаване на иска, и искът като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

За правна прецизност следва да се отбележи и това, че дори и да се приеме, че с поставеното върху молбата отбелязване „***“, работодателя е отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор до работника, то прекратяването на трудовото правоотношение отново ще бъде незаконосъобразно, тъй като при тези обстоятелства, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не може да бъде по чл.326, ал.1 от КТ, а такова по чл.328, ал.1 от КТ, каквото в случая не е посочено в 5 процесната заповед за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение.

По разноските:

Ищецът претендира присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото такива не му се дължат.

Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася по същите.

Водим от горното, П. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, срещу Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на Й. Д. К. да заплати на „***“ АД сумата от 940.74 лева, представляваща обезщетение, за неспазено предизвестие от 30 дни, за прекратяване на сключения по между им трудов договор № *** от *** г., изменен с допълнително споразумение № ***-2 от 11.02.2022 г., прекратен със *** от 31.05.2022 г., считано от 25.05.2022 г., на основание чл.326, ал.1 от КТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6