Решение № 530 от 23.02.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 530

Русе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙЪЛДЪЗ АГУШ канд № 20267200600005 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Ценово против решение № 176/03.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 200/2025 г. на Районен съд – Бяла, с което e отменено Наказателно постановление № 1 от 25.06.2025г., издадено от Кмета на Община Ценово, с което на основание чл. 23 от Наредба № 11 за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Ценово, на А. И. И., за нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от същата наредба, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Иска се отмяната на въззивното решение и вместо него да се постанови ново, с което да се потвърди оспорваното НП. Не се претендират разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – А. И. И., не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел за установено следното: Районна прокуратура – Русе била сезирана от А. И. за извършено спрямо него престъпление от общ характер, като с постановление от 23.01.2025г. на наблюдаващия прокурор било отказано образуването на досъдебно производство. В постановлението било указано, препис от него да бъде изпратен на кмета на О. Ц. за възлагане на проверка по спазване изискванията за отглеждане на едри преживни животни (ЕПЖ) в населеното място. Междувременно в О. Ц. постъпила жалба от А. А. Т. от с. Пиперково, в която били изложени твърдения, че А. И. отглеждал в имота си над 40 броя крави, като миризмата и мръсотиите били непоносими. В тази връзка, кметът на О. Ц. издал Заповед № 075 от 12.03.2025 г., с която определил комисия, която да извърши проверка по случая. В същият ден, 12.03.2025 г., комисията извършила проверка на адреса на А. И., резултатите от която били отразени в Констативен протокол, а именно че А. И., живущ в с. Пиперково, ул.“П. Р. Славейков“ № 76, има регистриран животновъден обект на същия адрес, в който се отглеждали 45 бр. говеда, от които 30 бр. възрастни и 15 бр. приплоди. Към момента на проверката било установено в имота шаси, с което се предполага, че се извозват генерираните торови маси от обекта. В момента на проверката не бил установен никой на адреса, но в дворното място ясно си личали следите от замърсяванията на ЕПЖ. Видимо към момента на проверката животните не били в имота. С оглед на така установеното, на А. И. били дадени предписания за извеждане на животновъдния обект извън строителните граници на населеното място в срок до 30.04.2025 г., съгласно разпоредбата на чл. 7 на Наредба № 11 за обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Ценово. С писмо изх. № 496 от 25.03.2025 г. на Община Ценово, А. И. бил уведомен, като му бил изпратен Констативния протокол от 12.03.2025 г. с даденото предписание. Същият бил получен от него лично на 26.03.2025 г. Със Заповед № 120 от 07.05.2025 г. на кмета на Община Ценово, била сформирана комисия, която да извърши проверка във връзка с изпълнение на дадените предписания. В същият ден, около 11:00 ч., така определената комисия посетила имота, като в момента на проверката не били установени животни в обекта, но ясно се виждали замърсяванията от ЕПЖ, както в имота, така и по главната улица пред имота му. Пред комисията И. не отрекъл, че не е предприел действия по преместването на животновъдния обект извън строителните граници на населеното място. С писмо изх. № 696 от 08.05.2025 г. на Община Ценово на А. И. бил изпратен Констативния протокол от 07.05.2025 г. и същият бил поканен да се яви лично за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение, който бил получен от него лично на 12.05.2025 г. На посочената в поканата дата, 15.05.2025г., А. И. се явил в Община Ценово, където му бил съставен АУАН, който бил подписан от него с отбелязване, че има възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения пред АНО. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление, връчено лично на санкционираното лице на 11.07.2025 г.

При тези факти въззивната инстанция приела от правна страна, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и конкретно в правото му да узнае за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В мотивите си РС – Бяла изложил, че направените констатации от проверките, били механично прехвърлени в съставения АУАН и издаденото НП, в които са описани съставомерни признаци на различни нарушения и по този начин е създадена неяснота досежно конкретно извършеното, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на А. И. – за това, че животните замърсяват централните улици в населеното място; че в имота се отглеждат повече на брой животни от разрешеното за лични нужди; че имота, на който е регистриран животновъдния обект няма достъп до пасища, мери и ливади или до полски пътища, водещи до такива; че имота не е регистриран като животновъден обект – лично стопанство; или за това, че не са изпълнени дадените предписания в срок във връзка с направените констатации. Въззивният съд приел, че е налице и нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като липсва тъждество между описанието на нарушението и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, предвид несъответствието на вмененото нарушение на правилото за поведение с административнонаказателната разпоредба. Според РС - Бяла са налице и съществени пропуски при установяване на самото нарушение и същото не е доказано по безспорен начин, тъй като направените констатации при извършените проверки, отразени и в АУАН и НП, съдържат в себе си „вероятност“ и „предположение“, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. В оспореното решение са изложени и подробни мотиви досежно установените във въззивното производство нарушения на материалния закон. Съдът е посочил, че още при първоначалната проверка на комисията е била извършена справка в Регистъра за животновъдни обекти за ЕПЖ, от която е било установено, че на адреса на А. И. е регистриран животновъден обект с капацитет 45 бр. говеда, от които 30 бр. възрастни и 15 бр. приплоди. Въззивната инстанция акцентира на това, че санкционираното лице към него момент е притежавало Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 18825/26.09.2024 г., като отговарящо на ветеринарномедицинските изисквания по ЗМВД. Съдът правилно е посочил, че изискванията на наредбата, като нормативен акт от по-ниска степен от закона, не могат да му противоречат по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗНА, поради което не може да се коментира нарушение на чл. 6, ал. 1 от нея, тъй като на първо място, отглеждането на ЕПЖ не е за лични нужди в частен двор, а се касае за регистриран ЖО и на следващо, именно поради това, че е налице регистриран ЖО по реда на ЗМВД, същият е изпълнил изискванията на закона и Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Решението е правилно.

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. При така изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и нарушения при приложението на материалния закон. Съдът е направил правилния извод, че виновността на дееца следва да бъде установена по категоричен и безпротиворечив начин, а налагането на наказание за виновно поведение, не може да почива на предположения.

По отношение на останалите правни изводи, изложени от РС – Бяла, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря.

Поради това, настоящият съдебен състав намира, че правилно въззивната инстанция е приела, че оспореното НП, предмет на контрол за законосъобразност на първа инстанция, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, трети касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176/03.11.2025 г. постановено по АНД № 200/2025 г. на Районен съд – Бяла.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: