Решение № 15811 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15811 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. А.А при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. А.А Гражданско дело № 20231110141035 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „***********” ЕООД е предявил иск за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 300 лв, представляваща според ищеца вземане за обезщетение за имуществени вреди , претърпени от „***********”ООД, ЕИК: ************ поради неизпълнение от длъжника на задължение за връщане на неоснователно получени от него като пълномощник на посоченото дружество с пълномощно , рег. № 2671/01.06.2016г. суми чрез общо пет броя тегления (плащания) от банковата сметка на посоченото дружество през периода от 20-24.08.2018г. ,което вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор на дружеството–заявител с договор за цесия от 21.07.2021г. , за който длъжникът е уведомен , заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.02.2023г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9241/2023г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414 ГПК от длъжника (ответник по настоящото исково дело).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответната страна. При устните състезания в заседанието на 27.06.2025г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са обосновани и в представените на 11.07.2025г. писмени бележки от 1 адвоката на ищеца.

Ответникът Г. Г. Г. оспорва иска видно от изявленията на пълномощника му в представения на 17.10.2023г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи за нередовност на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за иска. Оспорва се действието на твръдяната от ищеца цесия , като се сочат основания за нищожност на договора за цесия : липса на основание (поради липса на доказателства за плащане на уговорената цена) противоречие на закона , заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като уговорената цена от 0,1 % от цедираното вземане , т.е. 256, 98 лв означава , че вземането е прехврлено практически безвъзмездно , а по този начин се цели избягване на плащането на установените с ревизионните актове значителни по размер публично правни задължения на „***********”ЕООД , както и лишаване на ответника от възможността му да предяви възражения и искания за представяне на счетоводни документи с прилагане на санкцията по чл.161 ГПК при непредставянето им. Твърди се , че с изтеглените от ответника суми от сметката на „***********”ЕООД са погасявани задължения на това дружество , като ответникът няма вина , че счетоводството на това дружество не е представило в ревизиите от НАП съответните счетоводни документи.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 27.06.2025г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за неоснователността му са посочени и в представените на 01.07.2025г. писмени бележки от адвоката на ответника.

Подпомагащата страна „***********”ЕООД (конституирана с протоколно определение в откритото заседание на 17.04.2024г. по искане на ответника , предявено с отговора на исковата молба, в качеството й на дружество, което е претърпяло вреди от действията, констатирани в процесните ревизионни актове- б.с.) не изразява становище по исковете и не изпраща представител по делото, включително и в съдебното заседание на 27.06.2025г. , в което е даден ход по същество, но представя писмени доказателства с писмената молба от 03.06.2024г.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно правната квалификация на иска:

В исковата молба изрично е посочено от пълномощника на ищеца , че в конкретния случай е „налице неоснователно обогатяване – получено при отпаднало основание”.

Поради тази причина искът е квалифициран правно по чл.55,ал.1 , предл.3 ЗЗД , т.е. за установяване на вземане на ищеца по чл.55,ал.1 , предл.3 ЗЗД против ответника за връщане на дадено при отпаднало основание.

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

2

За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 9241/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Исковата молба е редовна , доколкото съдържа всички реквизити по чл.127 КТ и всички приложения по чл.128 КТ. Възраженията на ответната страна за нередовност на исковата молба не следва да бъдат уважени.

Относно основателността на иска :

Предявеният установителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

От твърденията в исковата молба, е видно , че ищецът „***********” ЕООД не е титуляр на банковата сметка , от която са изтеглени сумите през периода 20-24.08.2018г. на обща стойност 24 300 лв от ответника Г. Г. Г., т.е. ищецът не е обеднял с тези суми. Според твърденията на ищцовата страна обеднелият е дружеството „***********”ЕООД (третото лице-помагач по настоящото дело), поради което то е кредиторът на претендираните вземания по чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД против ответника за връщане на тези суми като платени с оглед отпаднало основавие, а не ищецът.

Според твърденията в исковата молба вземанията на „***********”ЕООД за връщане на платените с оглед отпаднало основание суми са прехвърлени на ищеца по настоящото дело „***********” ЕООД с договор за цесия от 21.07.2021г. , сключен между тях.

Договорът за цесия от 21.07.2021г. между „***********”ЕООД като цедент и „***********” ЕООД като цесионер не е представен с исковата молба. Този договор е приложен към заявлението по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9241/2023г. по описа на СРС, 68 състав.

Пълномощникът на ответника с отговора на исковата молба е оспорил подписа на представителя на „***********”ЕООД в договора за цесия – Т. Ш. И. , но в последното открито заседание на 27.06.2025г. по настоящото дело е оттеглил това оспорване. Освен това видно от представеното заверено копие от договора за цесия от 21.07.2021г. подписите на физическите лица – представители на дружестватата – страни по споразумението са нотариално заверени.

В договора за цесия от 21.07.2021г. не се съдържа изброяване на конкретните вземания на „***********”ЕООД , които са прехвърлени на „***********” ЕООД.

В чл.1,ал.2, абзац 2 от договора за цесия от 21.07.2021г. е посочено само, че вземанията срещу Г. Г. Г. „произтичат от 89 броя „нареждане разписки” за теглене на суми в брой от сметката на дружеството в „***********” , IBAN- ***************** за обща сума 158 983 лв, подробно описани в Приложение № 2, неразделна част от този договор”. Видно е , че в чл.1,ал.2, абзац 2 от договора за цесия от 21.07.2021г. се съдържа препращане към опис на конкретните вземания, представляващ приложение № 2 към 3 същия договор.

Както бе посочено, към исковата молба не е приложен нито договора за цесия от 21.07.2021г- , нито приложенията към него.

Към заявлението по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9241/2023г. по описа на СРС, 68 състав са приложени списъци в табличен вид, за които не е ясно от кои лица са подписани , доколкото имената им не са посочени. Тези списъци – таблици не са с нотарална заверка на подписите , за разлика от договора за цесия. Един от тези таблични списъци е с наименование „ Приложение № 1 към договор за цесия”. Друг от списъците е с наименование „Приложение № 2 към договор за цесия”. Цитираните в исковата молба банкови тегления, осъществени от ответника Г. Г. Г. през периода 20-24.08.2018г. на обща стойност 24 300 лв не са вписани нито в списъка, наименован Приложение № 1 към договора , нито в списъка , озаглавен Проложение № 2 към договора.

Третият списък-таблица няма никакво наименование , а именно в него са вписани банковите тегления , осъществени от ответника Г. Г. Г. , посочени в исковата молба. По никакъв начин не може да се установи с точност , че този ненаименуван списък е приложение към договора за цесия от 21.07.2021г. , доколкото няма такова отбелязване.

Освен това няма посочване кой е автора на този списък , пред кой орган е представен , кога и по какъв ред.

Поради посочените причини цитираните списъци-таблици не могат да бъдат кредитирани като писмени доказателства по настоящото дело. Дори и тези списъци да бяха надлежно подписани и да беше обозначен техния автор и други официални характеристики , същественото е, че няма отбелезване , че тези списъци представляват приложения именно към договора за цесия от 21.07.2021г. между „***********”ЕООД и „***********” ЕООД , тъй като не са посочени нито датата и мястото на сключване на договора за цесия , нито страните по него.

Следователно по настоящото исково дело от ищеца , чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , не е доказано по безспорен и категоричен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че вземанията , които са предмет на предявения иск , са сред прехвърлените вземания н а „***********”ЕООД с договора за цесия от 21.07.2021г. с ищеца „***********” ЕООД.

Прехвърлянето на процесните вземания от „***********”ЕООД на ищеца „***********” ЕООД не е безспорно обстоятелство по делото, то се оспорва от ответната страна. Пълномощникът на ответника изрично е оспорил наличието на облигационно правоотношение между „***********”ЕООД и „***********” ЕООД , предявявайки възражения за нищожност на процесния договор за цесия от 21.07.2021г.

По гореизложените причини ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин прехвърлянето на процесните вземания от първоначалния кредитор „***********”ЕООД върху него.

4

Съгласно чл.26,ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд , освен в предвидените от закона случаи.

По гореизложените причини ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация по предявения иск , която е едно от условията за неговата основателност.

Тъй като се касае за недоказаност на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът се отхвърля.

На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъдят направените от него разноски по настоящото исково дело, които се изразяват в платените от него депозит за съдебно-графологична експертиза (450 лв) и адвокатско възнаграждение (2 587 лв видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 803912/11.04.2024г. ) Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен хонорар от 2 587 л в съответства на цената на иска (24 300 лв), на неговата правна и фактическа сложност , както и на двукратния минимален размер на полагащото се адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2 от

Разпечатката съдържа 45 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6208078-5250-4238-800b-c3a64cbb96d8