Определение № 1293 от 21.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1293 гр. София, 21.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502683 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 22833 от 24.02.2025 г. на регистратурата на Софийски градски съд, подадена от „ЕВРОСТИЛЛ“ ЕАД против определение №1954 от 31.01.2025г., постановено по гр.д. № 10707/2022 г. по описа на Софийски градски съд,

ГО, I-1 състав, с което съдът е оставил без уважение молба /обективирана в частна жалба с вх. № 70609 от 20.06.2024г. на регистратурата на Софийски градски съд/ на жалбоподателя с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на определение № 8580/04.06.2024г., в частта за разноските, като в негова полза се присъдят такива.

Жалбоподателят обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в конкретния случай, въпреки оттеглянето на исковата молба, не му се дължат разноски. Сочи, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК при липса на произнасяне по съществото на спора, вместо да уреди въпроса за разноските по правилото на чл.78, ал.

4 ГПК.

Излага още, че дружеството не е длъжник на НАП, а добросъвестен приобретател на имотите по повод на които се е развил съдебния спор по реда на чл. 216 ДОПК, поради което при преценката относно правото му на разноски не следва да се отчита поведението на другия ответник – длъжник на ищеца, включително извършеното от последния плащане в хода на производството.

Твърди, че задължението по РА от 2021г. не е сред предмета на иска по чл.

216 ДОПК по настоящето дело, както неправилно е приел СГС.

При тези съображения жалбоподателят иска настоящия съд да отмени обжалваното определение и да допусне изменение на прекратителното определение в частта относно разноските, като му присъди доказания размер на сторените от него разноски в производството по чл.216 ДОПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

1

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 10707/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-1 състав е образувано по искове на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ против „КИС ИНВЕСТ 1“ ООД, Ц. А. С. и

„ЕВРОСТИЛ“ ЕООД, понастоящем ЕАД, с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ДОПК за прогласяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба от 13.10.2017г. с НА № 52, том

IV, рег.№ 8041, дело № 378 и на договор за покупко-продажба от 20.12.2017г. с НА № 80, том V, рег.№ 10928, дело №528 за описаните в тях недвижими имоти. Агенцията се е легитимирала като кредитор на вземания по влязъл в сила ревизионен акт № Р 22002216007923-091-001/15.06.2017г. и ревизионен акт № П-22221020004837-091001/05.11.2021г., поправен с РА № П-22221021197932-003-001/17.11.2021г., който не е влязъл в сила към момента на подаване на исковата молба.

Производството е спирано два пъти – първоначално по искане на страните във връзка с постигнато споразумение за изплащане от страна на длъжника „КИС ИНВЕСТ 1“ ООД на вземанията, обуславящи качеството на Агенцията като кредитор, като в хода на делото са представени доказателства за погасяване на задължението по ревизионен акт № Р22002216007923-091-001/15.06.2017 г.

Впоследствие производството е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. д. № 2693/2022г. по описа на Административен съд – София-град, предмет на което е обжалване на ревизионен акт № П22221020004837-091-001/05.11.2021г., поправен с РА № П-22221021197932-003001/17.11.2021 г.

С решение № 4914 от 19.07.2023г., постановено по адм. д. № 2693/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 1827 от 15.02.2024 г. по адм. д. № 8843/2023 г. по описа на Върховния административен съд, спорът е разрешен окончателно, като ревизионен акт № П-22221020004837-091-001/05.11.2021г., поправен с РА № П-22221021197932-003-001/17.11.2021г., е отменен по жалба на „КИС ИНВЕСТ 1“ ООД в частта, с която е определен корпоративен данък по ЗКПО в размер на 416 139,42 лв., ведно с начислените лихви в размер на

199 808,67 лв. В останалата част – относно сумата от 30 701,52 лв., представляваща доначислен ДДС, ведно с лихви за забава в размер на 17 970,82 лв., жалбата е отхвърлена.

С оглед на изложеното, с определение № 4457 от 27.03.2024г. производството по гр.д.

№ 10707/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-1 състав е възобновено, а на 28.03.2024 г. НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е депозирала молба, с която е заявила, че липсва правен интерес от продължаване на производството и оттегля исковата молба, предвид влязлото в сила решение по административното дело и извършените в хода на производството плащания на изискуемите суми по установените с двата ревизионни акта задължения - съгласно получено уведомление от публичен изпълнител, което установява, че задълженията по ИД № 170306307/2017г. са погасени към момента; съгласно справка от ИС на НАП към 27.03.2024г., „КИС ИНВЕСТ 1“ ООД няма публични задължения; наложените обезпечителни мерки са отменени; ИД е прекратено с разпореждане от 13.03.2024г., включително за остатъка от вземанията по ревизионен акт № П-22221020004837-091001/05.11.2021г., поправен с РА № П-22221021197932-003-001/17.11.2021г.

Към молбата са представени : разпечатка от данъчно –осигурителна сметка на „КИС ИНВЕСТ 1“ ООД; разпореждане за разпределение на суми – 3бр.; разпореждане за прекратяване на ИД.

С определение № 8580 от 04.06.2024г. съдът е прекратил производството по делото на 2 основание чл.232 ГПК и е оставил без уважение направеното от ответника „ЕВРОСТИЛЛ“ ЕАД искане за присъждане на разноски на основание чл.78, ал. 4 ГПК. В мотивите си съдът е приел, че с поведението си длъжникът и ответник по делото – „КИС ИНВЕСТ 1“ ООД – е дал повод за завеждане на делото, а отпадането на правния интерес на ищеца се дължи на извънпроцесуалното му поведение, изразяващо се в погасяване на задълженията, поради което, въпреки оттеглянето на исковата молба, право на разноски има ищецът, докато ответниците не разполагат с такова.

Недоволен от прекратителното определение в частта относно разноските е останал настоящият жалбоподател „ЕВРОСТИЛЛ“ ЕАД, който е подал молба по реда на чл.

248, ал.1 ГПК с искане за неговото изменение и присъждане на претендираните и доказани разноски.

С обжалваното определение № 1954 от 31.01.2025г. съдът е оставил молбата без уважение, като е препратил към вече изложените в прекратителното определение мотиви относно дължимостта на разноските.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че възраженията, релевирани в частната жалба, са неоснователни.

Безспорно по делото се установява, че в хода на производството длъжникът е погасил част от задълженията по ревизионен акт № Р 22002216007923-091-001/15.06.2017г. и ревизионен акт № П-22221020004837-091-001/05.11.2021г., поправен с РА № П22221021197932-003-001/17.11.2021г., във връзка с които е било образувано ИД № 170306307/2017г. на ТД на НАП София, които обуславят качеството на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ като кредитор и съответно процесуалната легитимация да предяви иска по чл. 216 ДОПК. В подкрепа на този извод са представените към молбата от 28.03.2024 г. писмени доказателства, които не се оспорват от страните.

Действително, общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че при прекратяване на делото ответникът има право на направените от него разноски, включително и в хипотезата на оттегляне на иска. В постоянната практика на Върховния касационен съд обаче последователно се приема, че това правило не е с абсолютен характер. В случаите, когато с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска, а оттеглянето му е резултат от настъпили в хода на производството извънпроцесуални обстоятелства, дължащи се изцяло на действия на ответната страна и довели до погасяване на спорното право, разноските следва да бъдат възложени именно върху нея. Такива са хипотезите, при които вследствие на последващо поведение на ответника – като например изпълнение на задължението в хода на делото – се постига удовлетворяване на ищеца и продължаването на процеса става безпредметно. В тези случаи съдът извършва преценка единствено относно характера и значението на предприетото от ответника действие, довело до отпадане на спорното право, без да се произнася по съществото на материалноправния спор при настъпило десезиране. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /напр. определение № 206 от 20.01.2025г. по ч.гр.д. №4041/2024 г., II г.о.; определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 275/2010 г., IV г.о.; определение № 657 от 20.12.2017г. по ч.т.д. № 2392/2017 г., I т.о. и др./ .

В конкретния случай длъжникът „КИС ИНВЕСТ 1“ ООД е дал повод за завеждане на иска, тъй като към момента на подаване на исковата молба не е заплатил вземанията, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Впоследствие, в хода на производството, същият е погасил задължението си, с което чрез собственото си поведение е обусловил отпадането на правния интерес на ищеца от продължаване на делото.

Обстоятелството, че част от вземанията, въз основа на които НАП черпи качеството си на кредитор, са отпаднали вследствие на влязло в сила съдебно решение по административно дело, не води до различен правен извод, доколкото към релевантния момент съществуването на поне едно от публичните вземания е било установено с влязъл в сила ревизионен акт, а правният интерес на ищеца не би отпаднал, ако задължението по този акт, както и частично по ревизионен акт № П-22221020004837-091-001/05.11.2021г., поправен с РА № П-22221021197932-003-001/17.11.2021 г., не било погасено в хода на 3 делото.

Неоснователни са доводите, че „задължението по РА от 2021г. не е сред предмета на иска по чл. 216 ДОПК по настоящето дело“, тъй като не се спори, че ИД № 170306307/2017г. на ТД на НАП София е образувано във връзка със задължения по ревизионен акт № Р 22002216007923-091-001/15.06.2017г. и ревизионен акт № П22221020004837-091-001/05.11.2021г., поправен с РА № П-22221021197932-003001/17.11.2021г., т.е. длъжникът е заплатил задължения и по ревизионен акт № Р 22002216007923-091-001/15.06.2017г., видно от доказателствата към молбата от 28.03.2024г., т.е. не е налице предявяване на иск без основание, тъй като поведението на длъжника е дало повод за завеждане на иска, а последващите му действия

/ плащане на задълженията/ са обусловили отпадането на правния интерес от продължаването на делото.

Следва да се отбележи още, че продавачът и купувачът по сделките, чиято относителна недействителност се иска в производството по чл. 216 ДОПК, имат качеството на задължителни необходими другари, поради което извършените от единия от тях процесуални и материалноправни действия рефлектират и спрямо другия. Поради това доводите на жалбоподателя, че не е длъжник на НАП, а добросъвестен приобретател на имотите и че поведението на длъжника не следва да се отразява върху правото му на разноски, са неоснователни.

Поради съвпадане на крайните изводи на съдилищата, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, вр. с чл. 278, ал.4 ГПК Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1954 от 31.01.2025 г., постановено по гр.д.