Решение № 195 от 02.12.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 412/2024
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 02.12.2024
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 270, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. Варна, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500412 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 412/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. Б. И., подадена чрез назначения й особен представител адв.К., против решение № 242/12.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2242/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете й срещу Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдената сума 5000 лева до претендираната сума 50000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й страдания и горницата над присъдената сума 180 лв. до претендираната сума 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, от които: горница в размер на 500 лв. платен адвокатски хонорар, 1040 лв. платени за храна, лекарства и телефонни разговори, копие на досъдебното дело, куриерски услуги от Варна до Сливенския затвор при престоя на ищцата в затвора, Първо РПУ Варна, следствения арест на Бургаския затвор, затвора в гр. Сливен, и обратно 80 лв. платени за път до гр. Сливен, за да й върнат личната карта от затвора и до Главно управление на затворите гр. София и 1200 лв. платени разходи за лекарства и лечение след излизането й от затвора, всички вреди вследствие повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда № 183 от 01.06.2017 г. по н. о. х. д. № 4447/2014 г. на Варненския районен съд, ХV-ти с-в, оставена в сила с решение № 230, постановено на 30.10.2017 г. по в. н. о. х. д. № 1024/2017 г. на 1
Варненския окръжен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на горниците и на законната лихва върху присъдените суми 5 000 лв. и 180 лв. за периода от датата на влизането в сила на оправдателната присъда – 30.10.2017 г. до 19.10.2019 г.
Въззивницата е сочила, че решениет о е неправилно, като е молила за отмяната му в отхвърлителната част и за уважаване на исковете до претендирания размер. Изложила е, че решението в обжалваната част било „незаконосъобразно и несправедливо, неморално и без правна логика при констатациите на фактите, относно изводите и заключенията“ и „предвид страданията, мъките, лишенията и здравословното й състояние“.
Прокуратурата не е подала отговор на жалбата.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната му част.
С определение № 4261/15.08.2024 г. адв. К. е освободена и за особен представител на въззивницата е назначен адв. Д..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата чрез своя процесуален представител е поддържала въззивната жалба, а прокуратурата е оспорила въззивната жалба и е молила за потвърждаване на обжалваната отхвърлителна част от решенито на окръжния съд. Въззивницата е депозирала и писмени бележки с допълнителни съображения.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на М. Б. И., с която (и след направените уточнения) срещу Прокуратурата на Република България са предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане: сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди и сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, от които: 680 лв. платен адвокатски хонорар, 1040 лв. платени за храна, лекарства и телефонни разговори, копие на досъдебното дело, куриерски услуги от Варна до Сливенския затвор при престоя на ищцата в затвора, Първо РПУ Варна, следствения арест на Бургаския затвор, затвора в гр. Сливен, и обратно 80 лв. платени за път до гр. Сливен, за да й върнат личната карта от затвора и до Главно управление на затворите гр. София и 1200 лв. платени разходи за лекарства и лечение след излизането й от затвора, всички вреди вследствие на повдигането и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с присъда № 183 от 01.06.2017 г. по н. о. х. д. № 4447/2014 г. на Варненския районен съд, ХУ-ти с-в, оставена в сила с решение № 230, постановено на 30.10.2017 г. по в. н. о. х. д. № 1024/2017 г. на Варненския окръжен съд, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, с присъждане на разноски.
2
С писмения отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ е оспорила исковете и е молила за отхвърлянето им. Навела е възражения, от които релевантни за настоящото производство са: за погасяване на вземанията за обезщетение за забава, поради изтичането на тригодишна давност; за съпричиняване чрез допринасяне от ищцата за продължителността на разглеждането на делото чрез отлагане на заседания по нейна вина, както и за промяна на мярката й за неотклонение от подписка в задържане под стража, поради това, че се укривала; по размера на обезщетенията.
Установено е със събраните доказателства (и по установените от първата инстанция факти във въззивната жалба не са наведени оплаквания), че с постановление от 12.06.2014 г. ищцата е привлечена като обвиняем по ДП № 397/2012 г. по описа на ОДМВР-Варна за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК за това, че в периода 28.09.2010 г. – 20.02.2011 г. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у Ф. Д. Ф. заблуждение, че ще му заплати сумата от 3 595,20 лв. с падеж до 08.10.2011 г. за закупуване на 4 броя преносими компютри и с това му причинила имотна вреда в същия размер. На същата дата й е наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 19.06.2014 г., 27.06.2014 г. и 30.06.2014 г. са й предявени материалите от разследването. Обвинителният акт е внесен в съда на 30.09.2014 г. и е образувано НОХД № 4447/2014 г. по описа на Варненския районен съд.
Призовката до ищцата за откритото съдебно заседание на 30.10.2014 г., изпратена на 03.10.2014 г., е била върната в цялост с отбелязване, че същата е търсена и не е намерена на адреса й на ул. "*. *" на 07.10, 10.10 и 15.10.2014 г.
На оставените й съобщения тя не се е явила и в бюро "Призовки" на ВОС, за да получи призовката. Отрязъкът от призовката до ищцата за същото заседание, пратена на 17.10.2014 г. е била редовно връчена на 29.10.2014 г. чрез Второ РУП-Варна, но е върната по делото след заседанието, а ищцата не се е явила в заседанието. Деловодителят е опитал да призове ищцата по телефона на посочения от нея номер в досъдебното производство, но никой не е отговарял. С определение от съдебно заседание на 30.10.2014 г., районият съд, след като е констатирал, че за датата на заседанието са извършени проверки на всички адреси на подсъдимата и на нейни родственици, че същата се е отклонила от установените по делото адреси, не се е явила в съдебното заседание, укрива се и възпрепятства приключването на наказателното производство, както и че мярката й за неотклонение „подписка“ не е изпълнила целите, визирани в НПК и с оглед гарантиране на участието й в делото и срочното му приключване, на осн. чл. 270, ал.2 НПК е изменил мярката за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“. Делото е отложено от 30.10.2014 г., поради нередовнотото й призоваване последователно в съдебни заседания на 11.12.2014 г., 19.02.2015 г., 30.04.2015 г. Установено е с писмените доказателства (докладна), че са извършени многократни проверки и до месец март 2015 г. ищцата отново не е открита на адреса, на който е била намерена на 29.10.2014 г. при връчването чрез Второ РУП-Варна. След предоставяне от участник по делото на друг телефонен 3 номер в съдебното заседание от 13.04.2015 г., ищцата е призована по телефона. На 20.05.2015 г. тя е задържана при получаване на призовката в деловодството на съда. Т.е. независимо, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е наложена на 30.10.2014 г., реалното задържане на М. И. е станало почти седем месеца по-късно – на 20.05.2015 г. На 21.05.2015 г. тя е обжалвала изменението на мярката, като това производство (ЧНД № 667/2015 г. на ВОС) е прекратено. На 04.06.2015 г. ищцата е доведена от затвора и в същото заседание е изменена мярката й за неотклонение от „задържане под стража“ - в „парична гаранция“ от 300 лв., а по-късно е изменена отново в „подписка“. На 12.06.2015 г. ищцата е освободена от ареста в гр. Варна. Призовката за новото заседание на 14.07.2015 г. тя е получила на 30.06.2015 г. в деловодството на съда, а призовката, пратена на адреса й, отново е върната в цялост по делото, тъй като там тя не е била намерена. С молба от 10.07.2015 г. защитникът на ищцата се е отказал, като е посочил, че тя е уведомена за отказа на 09.07.2015 г. и в заседанието от 14.07.2015 г. делото отново е отложено за 06.10.2015 г., за да организира ищцата защитата си. На 05.10.2015 г. И. е подала молба за отвод на съдията и от 06.10.2015 г. до 09.11.2015 г. са извършени отводи и самоотводи. В заседанието на 06.10.2015 г. тя се е явила с адв. Славева, с която е бил сключен договор за правна защита и съдействие и заплатено възнаграждение от 180 лв. Проведени са следващи заседания (10.12.2015 г., 19.01.2016 г. и 23.02.2016 г.), като делото е отлагано заради неявяване на вещо лице, нередовно призован свидетел и за представяне на доказателства като на 23.02.2016 г. е допуснато изменение на обвинението в частта за пострадалото лице, делото е прекратено и върнато на прокурора за ново обвинение. С определение 01.04.2016 г. по ВЧНД № 356/2016 г. на ВОС, прекратяването е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение, постановено на 03.06.2016 г. по ВЧНД № 669/2019 г. на ВОС, повторното прекратяване е отменено и делото е върнато за преповтаряне на съдопроизводствените действия. На 01.09.2016 г. делото е отложено, поради заболяване на защитника за 03.11.2016 г. и в това заседание действията са повторени, като са последвали заседания и отлагания за 05.01.2017 г., 09.03.2017 г., 19.05.2017 г. (заради неявяване на свидетел и за разпит по делегация). На 01.06.2017 г. с постановената по делото присъда № 183/2017 г., ищцата е призната за невиновна и оправдана. Отменена е и мярката й за неотклонение „подписка“. След протест на прокуратурата, делото е пренесено във въззивната инстанция и образувано във ВНОХД № 1024/2017 г. на ВОС, където след проведено едно заседание е постановено окончателно решение № 230 от 30.10.2017 г., с което оправдателната присъда на ищцата е потвърдена. Общо наказателното производство срещу ищцата е продължило за периода от 12.06.2014 г. до 30.10.2017 г., като във връзка с наложената й мярка за неотклонение „задържане под стража“ реално е била задържана за 23 дни (в ареста Бургас, в затвора Сливен и в ареста Варна).
От изложеното по-горе и влязлото в сила определение на районния съд, се налага извода, че мярката за неотклонение на ищцата е била изменена от 4
„подписка“ в „задържане под стража“ само защото същата се е укривала и е възпрепятствала приключването на наказателното производство. Също, поради укриването й, тя е станала повод и за няколкократни отлагания на делото от районния съд (посочени са по-горе) и за по-голямата продължителност на наказателното производство. Това поведение е съпричиняващо вредите и следва да бъде отчетено при определяне размера на обезщетението, като възражението на прокуратурата в тази връзка по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е основателно.
В наказателното производство са извършвани множество процесуалноследствени действия с участието на ищцата. Като обвиняема, тя е давала обяснения, участвала е в два дни при предявяване на материалите от разследването, в десет проведени открити съдебни заседания пред ВРС и в едно съдебно заседание пред ВОС.