Решение № 1004 от 26.03.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1004

Велико Търново, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д. С. и с участието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20247060700624 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Същото е образувано по искова молба (неправилно именувана частна тъжба) с вх. № 3456/14.08.2024 г. по описа на АСВТ (ИМ) от Й. Г. Й. от [населено място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в МП, [населено място].

С исковата молба се претендира заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от ищеца, причинени му от незаконното поведение на служители на ответника, изразило се в пребиваването му в нечовешки условия – в килия от 8 кв.м. с още трима души; без чист въздух и естествена светлина; при липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; при наличие на дървеници в килиите; без престой на открито, както и в нарушаване на правото му на лична кореспонденция/телефонни разговори в Следствения арест в [населено място] за периода от 05.10.2021 г. до 10.03.2022 г.

В исковата молба се твърди, че при изпълнение на мярката „задържане под стража“ в следствения арест килията била 2/4 кв.м., като били настанени по четири човека. Посочва, че килията била без прозорци, с денонощно включена изкуствена светлина, без циркулация на въздух и имало дървеници. Липсвал и престой на открито, доколкото извеждането им се осъществявало в малко по-голяма стая без пряка слънчева светлина. По отношение на телефонните разговори посочва, че същите се провеждали в присъствието на надзирател, с което се нарушавала кореспонденцията, като отделно от това многократно била нарушавана и поверителността на разговорите му с адвокат. В исковата молба се твърди още, че в килиите липсвал санитарен възел и течаща вода, като при наличие на физиологична нужда и при отказ на надзирателите за извеждането му се налагало да уринира в пластмасови бутилки. Всичко това рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство, унижило го и му причинило душевно страдание.

В открито заседание, ищецът поддържа иска и моли съда да уважи претенцията за неимуществени вреди в претендирания размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк О., оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВТОП дава заключение за частична основателност на исковата претенция поради недоказаност на вреди вследствие на нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията и телефонните разговори. Предлага искът да бъде частично уважен.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Й. Г. Й. е задържан в ареста [населено място] на 05.10.202 1г. първоначално за 72 часа, впоследствие и във връзка със взета по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № ЗМ – 184/2021 г. на РУ – Стражица. На 10.03.2022 г. е приведен от ареста в [населено място] в Затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното му наказание.

Според представеното писмо на Началник ОС „ИН“ – гр. В. Търново с рег. № ИЗ-162, екз.5/14.01.2025 г. (л. 165 от делото) при пребиваването му в ареста в [населено място] в периода от 05.10.2021 г. до 10.03.2022 г. ищецът Й. Г. Й. е бил настанен: от 05.10.2021 г. до 20.10.2021 г. – в спално помещение №7, заедно с лицето Х. Е. Х.; от 20.10.2021 г. – 21.12.2021 г. – в спално помещение №4, заедно със С. И. Н. и М. Г. Г., като последният престоява в помещението до 21.10.2021 г. В същото спално помещение от 23.11.2021 г. до 24.11.2021 г. пребивава с М. Д. Х., а от 25.11.2021 г. до 21.12.2021 г. – с М. В. А.; от 21.12.2021 г. – 10.03.2022 г. – в спално помещение № 5, заедно със С. И. Н., с М. В. А. от 21.12.2021 г. до 22.12.2021 г., с Л. Ц. Т. от 21.12.2021 г. до 31.12.2021 г., с Х. Н. Т. от 07.01.2022 г. до 10.03.2022 г.

В писмо рег. №2832/16.09.2024г. (вх. №3789/16.09.2024г. на АСВТ) на Началника на ОС „ИН“ – гр. В. Търново се посочва, че арестът в [населено място] е в експлоатация от 1982 г. и според тогавашните изисквания килиите са без външни прозорци. Осветлението се осигурява от луминесцентни тела с лед пури и не се изключва, а пряк достъп до дневна светлина – от прозорците в арестния коридор, чрез отваряне на плътните врати на килиите. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Леглата са стандартни единични, а дюшеците са като във всички места за лишаване от свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. В спалните помещения няма санитарен възел, а арестът разполага с общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Извеждането до санитарния възел се извършва покилийно по всяко време на денонощието. Мястото за престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в рамките на работния ден. Телефонните разговори се осъществяват по време на престоя на мястото за свеж въздух. За осигуряване на сигурността в ареста по време на разговорите на разстояние от задържаните са ситуирани служители, което да позволява прекъсването на телефонния разговор в случай, че не се спазва реда при провеждането му. Дезинсекция в ареста се извършва съгласно договор от оторизирана фирма по график, утвърден от Главния директор и извънредно, при възникнала необходимост. На ищеца са били извършвани основно профилактични прегледи и по повод ОВИ и лечението й, като не е регистриран нито един преглед поради оплаквания от ухапване на дървеници. Посочва се, че не са постъпвали жалби до началника на ареста за нарушени права, причинени неудобства, настъпили мъки, нарушено спокойствие, тормоз, нарушена „лична кореспонденция“ и др.

В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства от които се установява пребиваването на ищеца в арест [населено място] през посочения период, в т.ч. ксерокопие на извадки от дневник за разпределение на задържаните лица по килии, както и ксерокопие на извадки от амбулаторна книга за регистриране на амбулаторни прегледи на задържаните лица и ксерокопие на извадки от книга за дератизация и дезинфекция в „Арест“ –гр. В. Търново. Представени са още и Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в Арестите, Заповед № Л-1536/24.11.2020 г. на началника на ОСИН В. Търново за разпределение на времето и правилата за вътрешния ред в ареста в [населено място], заверени ксерокопия на извадки от дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица, ксерокопие на регистър за проведените свиждания и получените храни, вещи и предмети и ксерокопия от извадки от дневник за посещения на лица, имащи право на контакт.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. Д. П. – главен надзирател в ареста във Велико Търново към Районна служба „Изпълнение на наказанията“- Велико Търново, С. Л. Б. и Е. А. В. – пребивавали в ареста заедно с ищеца.

В своите показания св. П. посочва, че познава ищеца Й. от престоя му в ареста. Пояснява, че килиите в спалните помещения в ареста са 11 на брой, като от ставането сутрин до лягането вечер /в 22 часа/ задържаните лица се извеждат периодично и по тяхно желание – на свеж въздух, до тоалетна, за свиждане. Споделя, че не винаги е възможно да се удовлетвори желанието на арестантите, но това е съобразено с изискванията на нормативните уредби. Уточнява, че разходките на свеж въздух се извършват на горния етаж на Ареста, в помещение, което е уредено за това със заповед – т. нар. „каре“. Същото представлява затворено помещение с два отваряеми прозореца, като лятото последният прозорец, който е непосредствено преди карето се маха, за да става течение. Посочва, че килиите се осветяват с луминесцентно осветление, като при възможност, когато няма движение в коридора, се отваря плътната врата, а лятно време задължително до 22 часа стои отворено, за да се охлаждат килиите от климатиците в коридора. Свидетелят посочва също, че в килията има четири легла, като по време на престоя си, макар и не през цялото време, Й. е бил с още три лица. По отношение на свижданията в ареста уточнява, че същите се заявяват всеки вторник в предходната седмица, на базата на което се утвърждава график за свижданията от началника ОСИН, а телефонните разговори се провеждат когато арестантите са на свеж въздух и открито, в така нареченото „каре“ с близките, а с адвокат - по тяхно желание. Уточнява, че по време на телефонните разговори има постови служител, който стои на разстояние, за да осъществява контрол върху разговорите и ако те не са регламентирани - да преустанови връзката. Срещите с адвокат се осъществяват в обособено помещение на приземния етаж на ареста, като при тези срещи постовите стоят на визуално разстояние от защитника, което е не по-малко от 3-4 метра. По отношение на дървениците посочва, че в течение на времето е имало сключен договор към фирма, която по график е обслужвала местата за лишаване от свобода. След прекратяване на този договор, опредени служители завършили курс и те извършвали тези действия по дезинфекция и дератизация. Сочи, че винаги когато имало оплакване на задържаните лица за ухапване, те се извеждали до медицинското лице, за да се отбележи състоянието им. След това се изготвяла докладна, в която се описвали тези неща и по преценка на ръководството на ОСИН, лицето което обслужвало ареста за дезинфекция идвало за обработка. Няма спомен дали Й. е извеждан по такъв повод.

Свидетелят Б. посочва, че познава Й. Й., тъй като са били по едно и също време в ареста в [населено място]. Пояснява, че не са били в една килия, но са се засичали в общите помещения и се познават. Споделя, че килиите са по 8 кв.м., като в тях има по четири легла и се настаняват максимум четири човека, но е възможно за определен период от време да бъдат и двама, и трима. Потвърждава, че в килиите няма естествено осветление и проветрение. Същите се осветяват с луминесцентна лампа, която работи постоянно, а проветрението - чрез прозорче с решетки над вратата, от което влиза въздух от коридора. Споделя, че в килиите няма и отопление, като през деня, когато няма движение в коридора, се отваря плътната врата, за да влиза топлина от коридора. Изтъква, че в килиите няма самостоятелен санитарен възел, като при необходимост от ползване на такъв чукат на вратата и се извеждат по реда на сигнализиране. Извеждането на открито се осъществява по график в стаята на последния етаж в ареста, където има две малки прозорчета, така нареченото „каре“. Телефонните разговори се осъществяват в присъствието на надзирател, който стои на столче до решетката на бюрото и записва номера, на който се звъни. Посочва, че разстоянието е около метър, като със сигурност от такова разстояние се чува какво се говори. Споделя, че Й. не бил добре емоционално, като се оплаквал от условията в ареста, включително и от дървениците, които го хапели и от задимяването в килията от пушенето на другите арестанти. Сочи, че в ареста има медицинско лице, но било безсмислено да се оплакват на същото за дървениците, тъй като то нямало какво да направи, освен да предостави алергозан.