Решение № 270 от 01.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000211 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №245 от 19.07.2023 г.,постановено по т.д.№470/2022 г. по описа на Окръжен съд-С.,е осъдено „З." АД, гр. С., район К., бул.Ч. 51 Д, ЕИК ***, да заплати на П. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: общ. С., с. К., чрез адв. Р. М., сумата от 36 000 лв. (тридесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 08.03.2022 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04 .04.2022 год., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за останалия претендиран размер до 80 000 лв., като неоснователен.

Със същото решение е осъдено „З." АД, гр. С., район К., бул.Ч. 51 Д, ЕИК ***, да заплати на П. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: общ. С., с. К., чрез адв. Р. М., сумата от 1911,68 лева обезщетение за имуществени вреди извършени разходи за лечение, вследствие на пътнотранспортно произшествие на 08.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тези сума, считано от 04.04.2022 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до останалия претендиран размер от 2124,09 лв., като неоснователен.

Освен това,с горното решение на ОС-С. е осъдено „З." АД, гр. С., район К., бул.Ч. 51 Д, ЕИК ***, да заплати на П. И. Ч., ЕГН **********, с адрес:

1 общ. С., с. К., чрез адв. Р. М., сумата 613 лв., разноски по делото,а по сметка на ОС-С. е осъдено да заплати сумата от 1516,47 лв. Държавна такса.

И най-накрая,с решението от 19.07.2023 г. e осъдена ищцата П. И. Ч. да заплати на „З." АД, гр. С., район К., бул.Ч. 51 Д, ЕИК ***, сумата от 725,76 лв. разноски по делото.

С решение №79 от 07.03.2024 г.,постановено по т.д.№470/2022 г. по описа на ОС-С.,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №245 от 19.07.2023 г.,постановено по същото дело,като ЕИК на ответника “З.”АД на страница двадесет и втора от решението,ред осми,седемнадесети,двадесет и шести отгоре на долу и на страница двадесет и три от решението,на ред първи и на ред шести отгоре на долу вместо “***” да се чете “***”.Решението за поправка на ОФГ не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на “З.”АД-гр.С. и по насрещна въззивна жалба на П. И. Ч.,всяка от които насочена срещу различни части на решение №245 от 19.07.2023 г.,постановено по т.д.№470/2022 г. по описа на ОС-С..

В подадената от ответника в първоинстанционното производство-“З.”АД-гр.С., въззивна жалба е направено изявлението,че решение №245 от 19.07.2023 г. на ОС-С. се обжалва в частта,с която са уважени предявените от П. И. Ч. искове срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” за сумата над 20 000 лв. до присъдените 36 000 лв.,ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. до окончателното плащане,както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 1062,05 лв. до присъдените 1911,68 лв.,ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. до окончателното плащане.

В жалбата си,подадена чрез юрисконсулт К. А.,дружествотожалбоподател поддържа,че в обжалваните от него части първоинстанционното решение е неправилно и е постановено в противоречие със събраните и проверени по делото доказателства.Счита,че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД,като е отчел само 10 % съпричиняване на произшествието и на вредоносния резултат от страна на ищцата П. И. Ч..Въз основа на изложени в жалбата аргументи и обстоятелства,дружеството-жалбоподател намира,че съпричиняването на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от страна на ищцата следва да бъде определено в размер на 50 % и с толкова да се редуцират обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.

Впоследствие,в молба с вх.№10317 от 24.08.2023 г.,наименована “молба-уточнение към въззивна жалба”, дружеството-жалбоподател заявява,че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата е в размер на 95 %,поради което и приетите от съда за справедливи размери на 2 застрахователното обезщетение за неимуществени вреди от 40 0000 лв. и на застрахователното обезщетение за имуществени вреди от 2124,09 лв. следва да бъдат редуцирани с 95 %,а не с 10 %.

В крайна сметка,в посочената молба-уточнение,която е подадена в срока за обжалване на първоинстанционното решение от страна на ответникажалбоподател и следва да бъде зачетена,е поискано да се отмени решението на ОС-С. в частта,с която са уважени предявените от П. И. Ч. срещу дружеството искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” за сумата над 2000 лв. до присъдените 36 000 лв.-за 34 000 лв.,ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. до окончателното плащане и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” за сумата над 106,20 лв. до присъдените 1911,68 лв.,ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. до окончателното плащане,като се постанови друго решение от въззивния съд,с което да се отхвърлят като неоснователни предявените искове в посочените обжалвани части и да се съобрази размера на присъдените на първа инстанция разноски с размерите на обезщетенията.Поискано е също така да се присъдят в полза на дружеството-жалбоподател разноски по делото съобразно изхода на спора.

От П. И. Ч.-ищца в първоинстанционното производство,не е депозиран в законния срок писмен отговор на подадената от “З.”АД въззивна жалба,но е изразено становище по нея в хода на въззивното производство,съгласно което ищцата счита същата жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение.

От своя страна ищцата П. Ч.,чрез пълномощника си адв. Р. М.,е подала в срок насрещна въззивна жалба,с която обжалва решение №245 от 19.07.2023 г. в частта,с която е отхвърлен иска й за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 36 000 лв. до размера от 60 000 лв. и в частта,с която иска й за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен над присъдения размер от 1911,68 лв. до претендирания размер от 2124,09 лв.,ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени и имуществени вреди от датата 04.04.2022 г. до окончателното плащане.Според ищцата-жалбоподател,в обжалваните от нея части първоинстанционното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и по-специално на нормата на чл.52 от ЗЗД,като й е определено явно занижено и несправедливо обезщетение за неимуществени вреди,което не съответства на причинените й вреди и по този начин не е изпълнена целта на закона за обезщетяване на всички вреди,настъпили в разултат от причинения деликт.Наред с това намира,че постановеното решение е немотивирано,тъй като не се установява поради какви причини съдът е приел,че исковите претенции на ищцата са неоснователни и недоказани над присъдените размери.И на следващо място жалбоподателката-ищца намира,че решението на ОС-С. е неправилно в обжалваните от нея части поради неправилно 3 приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.В жалбата си излага подробни обстоятелства и аргументи за обосноваване на позицията си за неправилно приложение както на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,така и на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.Жалбоподателката счита,че при определяне на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди,първоинстанционният съд не е обсъдил вида и характера на получените от нея увреждания и не е взел предвид техния брой,продължителността на лечението,броя на проведените оперативни интервенции,общия възстановителен период от травмите и нежния период за възстановяване след всяка интервенция.Също така счита,че съдът не е взел предвид доказания обем на психологическите вреди,търпени от нея като пострадало лице.Посочва още,че поради неправилно и неоснователно възприемане на принос на ищцата,съдът неоснователно е стигнал до намаляване на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди с възприетия от първоинстанционния съд процент,а именно-10 %.Излага и аргументи за неправилен извод на съда,че ищцата с поведението си е съпричинила настъпване на произшествието,както и че определеният от съда процент,с който е редуцирано обезщетението за неимуществени и имуществени вреди,е прекомерно завишен.

В обобщение,в насрещната си въззивна жалба ищцата П. И. Ч.,чрез пълномощника си адв. Р. М.,моли да се отмени горното решение на ОС-С. в частта,с която е отхвърлена претенцията й за репариране на неимуществени вреди над сумата от 36 000 лв. до сумата от 60 000 лв.,ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. до окончателното плащане,както и над присъдения размер на обезщетение за имуществени вреди от 1911,68 лв. до претендирания размер от 2124,09 лв.,ведно със законна лихва от 04.04.2022 г. до окончателното плащане.Моли също да се постанови решение от въззивния съд,с което да бъде осъден ответника “З.”АД да й заплати допълнителна парична сума за неимуществени вреди в размер на още 24 000 лв.,ведно със законната лихва от 04.04.2022 г. до окончателното плащане,както и да й заплати допълнителна парична сума за репариране на претърпените от нея имуществени вреди от процесното ПТП,настъпило на 08.03.2022 г.,в размер на още 230,41 лв.,ведно със законната лихва от датата 04.04.2022 г. до окончателното плащане.

От “З.”АД не е подаден в законния срок писмен отговор на насрещната жалба на ищцата П. Ч.,но впоследствие в депозирано по настоящото дело писмено становище е изразена позиция от дружеството за неоснователността на същата жалба и е поискано тя да се остави без уважение като неоснователна.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за 4 установено следното:

Жалбите са процесуално допустими,тъй като всяка от тях е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в съответно атакуваната от него част и при подаване на всяка от жалбите е спазен предвидения в закона двуседмичен срок.Ето защо и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части и в частност-че с решението съдът се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по делото,които искове също счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесните жалби и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№470/2022 г. по описа на ОС-С. са предявени от П. И. Ч. с ЕГН ********** против “З.”АД с ЕИК *** осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ,като е поискано ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв. За претърпените от нея неимуществени вредиболки,страдания и психически стрес,в резултат от причинените й телесни увреждания при ПТП,настъпило на 08.03.2022 г.,ведно със законната лихва за забава върху тази главница от датата на уведомяване на застрахователя04.04.2022 г. до окончателното плащане,както и да заплати сумата от 2124,09 лв. за претърпените имуществени вреди-разходи за медикаменти и последвало лечение,в резултат от причинените на ищцата телесни увреждания при същото ПТП,настъпило на 08.03.2022 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на уведомяване на застрахователя04.04.2022 г. до окончателното й изплащане.