Решение № 6341 от 08.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6341 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100510579 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7527 от 04.07.2022 г. постановено по гр. д. № 40913/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в, е признато за установено на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищцата В. К. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. София, район "******* не дължи на "Банка ДСК" АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“******* сумите от 10 183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва за периода от 27.12.2004 г. до 03.02.2005 г., 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2005 г. по гр. д. № 01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията по давност.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника "Банка ДСК" АД, ЕИК: *******, с която решението се обжалва изцяло като неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е преценил обстоятелствата по делото, като е смесил правните институти на погасителната давност и перемпцията. Поддържа, че давността е била прекъсната с молбата от 30.09.2009 год., въз основа на което прекъсване обосновава и липса на изтекла давност, на която се позовава ищцата в исковата си молба. Твърди, че дори при изтичане на установения в закона давностен срок, ищцата продължава да дължи, но с възможност единствено за доброволно изпълнение. Аргументира, че в случая ищцата с предявения от нея иск се домогва да докаже факт, което е недопустимо, тъй като установителни искове за факти са възможни само при 1 изрична регламентация в закон, какъвто настоящия случай не е. В тази връзка се оспорват изводите на първоинстанционния съд, като незаконосъобразни и неправилни, както относно изтеклата погасителна давност, така и по отношение на настъпилата перемпция по отношение на ищцата В. К. Д., Е Г Н : **********. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като на негово място постанови ново , с което да отхвърли претенцията на ищцата. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищцата В. К. Д., ЕГН: **********, с която оспорва изцяло твърденията на жалбоподателя. Поддържа аргументите, изложени в исковата молба, както относно изтичането на давностния срок, така и относно настъпилата перемпция. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Страните не сочат и не представят нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. Д., ЕГН: ********** срещу "Банка ДСК" АД, с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, предмет на образуваното срещу него по искане на ответното дружество изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2005 г. по гр. д.

№01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията по давност. В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по гр. д. №01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав. Въз основа на същия изпълнителен лист имало образувано предходно изпълнително дело при ДСИ към СРС, ІІІ-то отделение, 2-ри участък, което впоследствие било изпратено за продължаване на действията на ЧСИ Н.М., рег. №841 в КЧСИ. Същото било прекратено на 09.01.2018 г. поради настъпила перемпция, като изпълнителният лист бил върнат на взискателя. На 19.12.2018 г. въз основа на същия изпълнителен лист по искане на ответника било образувано изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 в КЧСИ. Релевирани са подробни доводи за недължимост на вземанията, присъдени по силата на изпълнителния лист, издаден по гр. д.

№01721 /2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяването на същите по давност. Ищецът сочи, че началният момент на погасителната давност бил датата 2 на образуване на изпълнително дело при ДСИ към СРС, ІІІ-то отделение, 2-ри участък (11.08.2005 г.), като същата била изтекла към датата на подаване на исковата молба по делото. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника "Банка ДСК" АД за отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло. Заявява, че същата е недопустима, а в условията на евентуалност – неоснователна, като излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Отправена е молба за прекратяване на производството по делото като недопустимо или – евентуално – за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът В. К. ДР. не дължи на ответника "Банка ДСК" АД сумите от 10183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва, 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. №01721 /2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяването на вземанията по давност.

Ищецът е релевирал като основание в подкрепа на твърдението си за недължимост на процесните суми изтекла спрямо тях петгодишна погасителна давност.

В настоящата хипотеза, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост на процесните вземания, а именно – изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1 наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; 2 неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3 изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения.

Предвид специфичния характер на отрицателния установителен иск, предявен в хода на висящ изпълнителен процес, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК въвежда изискването оспорването на изпълнението да се обосновава с факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

С доклада по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 14.02.2022 г., са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно размера на процесните вземания и относно издаването на изпълнителен титул за същите по гр. д. гр. д. №01721 /2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, а именно – изпълнителен лист от 11.02.2005 г. Въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег.

№841 в КЧСИ (предходен № /дата/година/ г. по описа на ДСИ при СРС). Към датата на подаване на исковата молба посоченото изпълнително производство е прекратено, а новообразуваното въз основа на процесния изпълнителен титул такова – изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 в КЧСИ – е висящо.

По твърденията на ищцата за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, респ. по възраженията на ответника в тази насока и за смесването на института с този на перемпцията, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция.

Съображенията за това са следните.

Перемпцията е юридически термин, който няма легална дефиниция в българското право. Класическото теоретично обяснение на перемпцията се представя в сравнителен аспект чрез изтъкване на различията с друг правен институт – погасителната давност.

Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който 3 легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на правото си. Погасителната давност води до блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на правото. Погасителната давност може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници на законово предвидения срок.

За разлика от нея, перемпцията представлява законово определеният период за съществуването на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да съществува. С други думи, погасителната давност определя срок, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период, след който това право престава да съществува в конкретното изпълнително производство. Перемпцията подлежи на спиране и прекъсване.

В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие.

Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има декларативно действие в изпълнение на законовата норма. Дадената съдебна интерпретация напълно отговаря на класическата юридическа дефиниция на термина перемпция, представена по-горе.

След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство.