Определение № 15795 от 21.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15795 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100508052 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, срещу Определение № 20139301 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 34584/2019 г. по описа на СРС, 52 състав, с което е уважена подадената от дружеството молба по чл. 248 от ГПК, като в негова полза за присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като счита, че определеният адвокатски хонорар е обидно нисък, несправедлив и унизителен за сметка на положените от процесуалния представител усилия. Твърди, че съдът е следвало да съобрази материалният интерес по делото в размер на 420 000 лева, както и че освен отговор на исковата молба адвокатът е депозирал и молба от 20.01.2023 г., в която е цитирал съдебна практика и е приложил доказателства. Според страната съдебният акт не е отговарял на изискванията за мотивираност. С оглед на това, моли съдът да отмени незаконосъобразното определение, като присъди в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 9 730 лева.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „МОНБАТ“ АД, с който същата поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваният съдебен акт правилен, поради което моли за потвърждаването му.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ 1 на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Софийският районен съд е сезиран с иск за осъждане на ответника „МОНБАТ“ АД да заплати на ищците Е.П.В. и М.Д.В. по 210 000 лева на всеки за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с претърпяно ПТП на 03.01.2017 г. от техния син П.М.В., довела до неговата смърт, и приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. С отговора на исковата молба ответникът е поискал на основание чл.

219, ал 1 от ГПК в производството да бъдат привлечени като трети лица – помагачи на негова страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД и В.В.Б., като пряк причинител на вредата. При условията на евентуалност ответникът е предявил обратен иск за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на същия сума в размер на 420 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на обратния иск. С разпореждане съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК третите лица – помагачи на страната на ответника и при условията на евентуалност е приел за разглеждане предявения обратен иск.

На 28.05.2020 г. третото лице и ответник по обратния иск ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД е бил уведомен за разпореждането на съда, като на 29.05.2020 г. е входирал молба, с която е изразил становище за основателност на претенцията по главния иск, но за прекомерност на претендираното обезщетение. На 05.05.2022 г. е бил подаден отговор на исковата молба, предявена от „МОНБАТ“ АД, в която се е съдържало становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, излагали са се твърдения за наличие на друго дело с еднакъв предмет, като е било представено решение от 22.11.2021 г. на РС – Монтана, обжалвано от ЗАД „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, както и доказателства за частично плащане от страна на дружеството-застраховател на присъдените с решението обезщетения на двамата ищци - лена Паскалева Викторова и М.Д.В.. Бил е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който са се претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 730 лева. Видно от договор за правна защита и съдействие от 04.05.2022 г. сумата е била платена в брой при подписване.

С последваща молба от 20.01.2023 г. застрахователят е изложил съображения за неоснователност на предявените искове, като е представил препис от Решение № 47 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 20221000501208/2022 г. по описа на САС, за което липсва отбелязване да е влязло в сила, с което първоинстанционното решение е било отменено, а предявените по реда на чл. 432 от КЗ искове отхвърлени за горницата над 120 000 лева за всеки от ищците. Представени са били доказателства за плащане на останалата част от обезщетението.

С разпореждане от 14.12.2023 г. на ищците са дадени указания да заявят дали поддържат предявените искове с указване на последиците от неизпълнението, като 2 поради неизпълнение на указанията, с Определение от 04.10.2024 г, производството е било прекратено.

Ответникът по обратния иск е поискал допълване на определението за прекратяване в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК с осъждане на ищеца „МОНБАТ“ АД да заплати сума в размер на 9 730 лева за адвокатско възнаграждение.

Последният е депозирал отговор, в който е изразил становище за неоснователност на молбата.

С обжалваното определение районният съд е приел, че съгласно чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК, отговорността за разноски следва да се понесе от ищеца, но намерил възражението за прекомерност на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно. В чл. 9, ал. 1 от НМРАВ, в редакцията й към 31.07.2020 г. за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба без процесуално представителство, възнаграждението е било в размер на ¾ от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 300 лева. Тъй като по делото адвокат Димитър Стоянов е подал единствено отговор на искова молба, то претендираният размер се явявал прекомерен. С оглед на това е допълнил определението си, като е осъдил „МОНБАТ“ АД да плати на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК сума в размер на 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Първоинстанционният съд правилно е приел молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, но въззивният съд счита, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение е занижен. Безспорно към настоящия случай следва да се приложи Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й с изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020 г., доколкото договорът за правна защита и съдействие е сключен на 04.05.2022 г. Съгласно чл. 9 от Наредбата за изготвяне на отговор на искова молба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лева. Съобразявайки изчисленията по чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата минималното възнаграждение е в размер на 7 447,50 лева.

Следва да се има предвид практиката на СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от 3 минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС“ и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й.

Въз основа на горното и отчитайки възражението за прекомерност на ответната страна, то въззивният съд счита, че размер на възнаграждението от 7 447,50 лева не отговаря на правната и фактическа на делото, като материалният интерес, въз основа на който се формира възнаграждението, сам по себе си не е определящ за размера на последното. Следва да се има предвид, че по делото е изготвен отговор на исковата молба, както и молба от 20.01.2023 г., представени са писмени доказателства, но процесуалният представил е нямал друга ангажираност по него. Подготовката и проучването по делото не се отличава с по-голяма от обичайната сложност. В този смисъл настоящият състав счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1000 лв., като на ответника по обратния иск следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в този размер.

По изложените съображения, съдът счита частната жалба за основателна, като обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20139301 от 17.04.2025 г. по гр. д. № 34584/2019 г. по описа на СРС, 52 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК, определение № 20130321/04.10.2024 г. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „МОНБАТ“ АД, ЕИК 111028849, със седалище в град София, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, ЕИК 200299615, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4