Акт от 11.03.2024, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2287

П., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

П. - XXV Състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ

ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело

№ 20237180703079 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 268 от ДОПК.

Обжалвано е

Решение № 293/23.11.2023г. на Директора на ТД на НАП - П., с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба с вх. №94-00-9221 от 09.11.2023г. по регистъра на ТД на НАП П. от Г.В.Г., против Разпореждане за разпределение изх. № С230016-125-0324449/30.10.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№ С230016-125-0324454/30.10.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0260937/31.08.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0224167/28.07.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0161408/30.05.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0130424/28.04.2023г., Разпореждане за разпределение изх. №С230016-125-0101160 от 30.03.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0065650/28.02.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0030185/30.01.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0002871/09.01.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0342811/01.12.2022г., издадени от Д.Н., на длъжност старши публичен изпълнител и против Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0198831/04.07.2023г., издадено от С.Р., на длъжност публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП П., и преписката е изпратена на публичния изпълнител, на който е възложено ИД №16080001915/2008 г. по описа на ТД на НАП П., за произнасяне по компетентност относно направено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на дължимите лихви, начислени за задължения, представляващи ДОО, ДДФЛ, 30 и УПФ за периоди 2008 г., 2010 г. 2011г. и 2013 г.

Жалбоподателят Г.В.Г.,

ЕГН **********,*** моли да се отмени изцяло като незаконосъобразно решението и да се отменят разпорежданията за разпределение. Излага доводи, че задълженията за начислена лихва върху погасени вземания за главница са погасени поради изтекъл 10-годишен давностен срок и на основание чл. 173, ал.2 ДОПК следва да бъдат отписани служебно. Претендира разноски.

Ответникът

Директор на ТД на НАП, П., чрез процесуалният си представител юрисконсулт П. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

Решението е обжалвано в предвидения за това 7-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваните разпореждания за разпределение публичният изпълнител е разпределил суми, които са постъпили по ИД №16080001915/2008 г., образувано срещу жалбоподателя Г.Г.. Сумите са постъпвали периодично по сметка за принудително изпълнение на НАП от работодателя на длъжника - П. У. „Паисий Хилендарски“, на основание наложен от публичния изпълнител запор върху трудовото възнаграждение на лицето. Запорът на трудовото възнаграждение е наложен с Постановление за налагане на обезпечителна мярка изх.

№1915/2008/000014 от 09.09.2015г., връчено на лицето на 28.09.2015г., и Запорно съобщение изх. №1915/2008/000015 от 09.09.2015г., издадено на основание чл.

202, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 215, т. 1, т. 2 от ДОПК и изпратено на П. У. „Паисий Хилендарски“, в качеството му на трето задължено лице - работодател.

Разпределени са суми по Декларации обр. 6 и Данъчни декларации по ЗДДФЛ, представляващи главници по задължения за ДОО, ЗО, УПФ за периоди 2019 г. и 2021г., както и дължими суми за лихви, начислени за задължения, представляващи ДОО, ДДФЛ, ЗО и УПФ за периоди 2008 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г.

За да остави без уважение жалбата срещу така извършените разпределения, горестоящият административен орган е приел, че възражението за давност е направено за първи път при административното обжалване, а компетентен да се произнесе по него е публичния изпълнител. Затова и е приел, че разпределенията са извършени правилно, а по отношение на така направеното възражение за давност е изпратил преписката за произнасяне на публичния изпълнител.

Решението е неправилно.

След като е констатирал, че част от задълженията,за погасяването на които са разпределени суми, са за периоди 2008 г.,2010 г., 2011 г. и 2013г., решаващият орган е следвало да съобрази, че от страна на публичния изпълнител не е приложена разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК. Проследяването на изтичането на давност в полза на длъжника е служебно задължение на органите на НАП, както поради правните последици, свързани с давността за длъжника, така и поради обстоятелството, че с погасяването на задълженията, обезпеченията в полза на НАП губят своето правно действие. Без значение е дали и кога е било направено възражението за погасителна давност, тъй като то в тази хипотеза на служебно отписване на погасените по давност задължения поради изтичане на срока по чл.171 ал.2, не е необходимо.

Видно от преписката е, че по всички оспорени разпореждания за разпределение са разпределяни постъпили суми за погасяване на задължения, включително и такива за периодите 2008-2013г., което се явява в нарушение на чл.173, ал.2 от ДОПК.

Следвало е при тази констатация всички разпореждания за разпределение да се отменят и да се укаже на публичния изпълнител по изпълнителното дело да направи ново разпределение, като изключи от разпределението всички онези задължения, които следва да се отпишат служебно, защото несъмнено периодът 2008-2013г. покрива абсолютната давност.

Неправилно е постановено и връщане на преписката за произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност. Всъщност жалбоподателят не е направил възражение за погасителна давност за задължения в хипотезата на чл.171, ал.1 от ДОПК, а е поискал да му се отпишат служебно тези, които са погасени по давност поради изтичане на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК. Само в хипотезата на чл.171,ал.1 от ДОПК има същинско възражение за давност, защото наличието на такова е предпоставка за прилагане на института на давността, която по правило не се прилага служебно. Но при наличие на императивна норма, която задължава публичния изпълнител да отписва вземания с изтекъл срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, възражение за давност не е необходимо.

Като не се съобразено това, извършените действия по принудително изпълнение са в нарушение на императивната норма на чл.173, ал.2 от ДОПК, а потвърждаващото ги решение на горестоящия административен орган е незаконосъобразно, включително и в частта, в която е постановено връщане на преписката с погрешно указание.

Ето защо жалбата е основателна и следва да се отмени обжалваното решение и вместо това да се постанови отмяна на разпорежданията за разпределение.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 510,00 лв., от които 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат е под минимума по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид разпоредбите на чл.8,ал.3 и чл.10,т.5.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорване на Г.В.Г. Решение № 293/23.11.2023г. на Директора на ТД на НАП – П.

ОТМЕНЯ

Разпореждане за разпределение изх. № С230016-125-0324449/30.10.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№ С230016-125-0324454/30.10.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0260937/31.08.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0224167/28.07.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0161408/30.05.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0130424/28.04.2023г., Разпореждане за разпределение изх. №С230016-125-0101160/30.03.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0065650/28.02.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0030185/30.01.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0002871/09.01.2023г., Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0342811/01.12.2022г. и Разпореждане за разпределение изх.№С230016-125-0198831/04.07.2023г., издадени от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП П. по изпълнително дело № 16080001915/2008г.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – П. за продължаване на производството по принудително изпълнение при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТД на НАП-П. да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********,*** сумата от 510 (петстотин и десет) лв. разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: