Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 10117 от 06.11.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
1293/2026
Подписан
06.11.2026
В сила
06.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.20а ал.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.29, ал.3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 3 · Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013

РЕШЕНИЕ

№ 10117

Бургас, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20267040701293 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.29, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Д. Ж. Д. с [ЕГН] и адрес [населено място], [жк] [адрес], чрез адвокат Д. М. от АК-Ямбол, със съдебен адрес [населено място], [улица]против уведомително писмо изх.№ 02-020-6500/771 от 15.05.2026 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Прави искане да се отмени обжалваното уведомително писмо, като незаконосъобразно и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена, като неоснователна и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Не е налице спор по делото, че жалбоподателят е земеделски производител, регистриран в интегрираната система за административен контрол (И.) с уникален регистрационен номер (УРН) 683078 и е подал заявление до ДФ „Земеделие“ Разплащателна агенция с УИН 02/220724/77069 с вх.№ 20185134/18.05.2024 г. (л.24-26 от делото), с което е заявил следните интервенции за подпомагане – основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), допълнително преразпределително подпомагане за доходи за устойчивост (ДП-ОПДУ), плащане на земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000) и Направление „Плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения“ (НР2). Към заявлението са приложени таблица на използваните парцели 2024 г., таблица на заявените площи по интервенции 2024 г., номенклатура на заявените култури 2024 г. и др. документи и декларации (л.24гръб-37 от делото).

При подаване на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, с резултатите от които жалбоподателят е запознат срещу подпис (л.23 от делото).

С уведомително писмо изх.№ 02-020-6500/771 от 15.05.2026 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, Д. Д. е уведомен, че заявление за подпомагане с УИН 02/220724/77069 не подлежи на администриране по интервенциите/мерките, изискващи кандидата да е активен земеделски стопанин, тъй като не отговоря на критерия за допустимост по смисъла на чл.54 от ЗПЗП.

Уведомителното писмо е съобщено на жалбоподателя на 25.05.2026 г., видно от представеното по делото известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л.41 от делото) и е обжалвано пред Административен съд - Бургас с жалба вх.№ 8058/04.06.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

По делото е представено решение за поправка на очевидна фактическа грешка с изх.№ 13-023-65000/335 от 11.06.2026 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.42-43 от делото), с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в УП за отказ за изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2024 г. В решението е посочено, че вместо стойностите посочени с (0), съдържащи се в колони 4/6/9 на таблица 1 от УП, същите следва да се четат като стойности с (-), като техническата грешка е допусната при генериране на данните от И. и възпроизвеждането им в табличната част на УП.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Съгласно чл.20а ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. Уведомителното писмо е издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ в рамките на неговите правомощия, подписано е с професионален [жк], следователно е издадено от компетентен орган.

Уведомителното писмо е издадено в предвидената от законодателя писмена форма, като то е мотивирано с оглед изложените в него фактически и правни основания.

Видно от уведомителното писмо, от административния орган е прието, че жалбоподателя не отговаря на условието да е активен земеделски стопанин по смисъла на чл.54 от ЗПЗП.

Заявлението за подпомагане за кампания 2024 г. е подадено от жалбоподателя на 18.05.2025 г., поради което е приложима нормата на чл.54 от ЗПЗП в редакция ДВ бр.39/01.05.2024 г.

Съгласно чл.54, ал.1 от ЗПЗП, директни плащания по интервенциите по чл.53, ал.1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които: 1. са земеделски стопани по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) № 2021/2115; 2. са вписани в регистъра по чл. 7; 3. не извършват нито една от дейностите по ал.2; 4. отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват минимум 10 на сто от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 2 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.

В мотивите на обжалваното УП е посочено, че съгласно получените резултати, отразени в Таблица 1, е установено, че лицето не отговаря на нито едно от изискванията на чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП.

По делото не е налице спор, че за 2023 г. – годината предхождащата тази за която е подадено заявление за подпомагане, жалбоподателят не е осъществявал никаква дейност, включително и селскостопанска. В този смисъл в хода на административното производство е изискана информация от НСИ, като съгласно представените таблици (л.57-60 от делото), през 2023 г. Д. Д. няма приходи от селскостопанска и неселскостопанска дейност и няма деклариран код на икономическа дейност. Съответно от жалбоподателя са представени декларация до НСИ с дата на изготвяне 21.03.2025 г. (л.99 от делото), съгласно която през 2023 г. не е осъществявал дейност по смисъла на Закона за счетоводството, докато за 2024 г. съгласно подадената аналогична декларация на 18.03.2025 г. (л.100 от делото) е декларирано, че е осъществявал дейност, но приходите и разходите за дейността са под 500 лева, с деклариран код 01.19 - „отглеждане на други едногодишни култури“ по КИД-2008 и КИД-2025.

След като жалбоподателят не е осъществявал дейност през 2023 г., то безспорно не отговаря на първите две условия по чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП, в приложимата редакция, изискващи основната му дейност, съответно предмета на дейност или упражняваната дейност съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от НСИ за предхождащата година на кандидатстване, да е упражняване на селскостопанска дейност.

Жалбоподателят не отговаря и на третото условие, тъй като през периода 2019 г. – 2023 г. не е осъществявал дейност, като от него е подадено заявление за прекратяване на дейността на 04.02.2019 г., съответно е подал заявление за възобновяване на прекратената регистрация на 27.03.2024 г., както сам сочи в сезиращата съда жалба. В този смисъл от него не се доказва наличието на изискващите се доходи по чл.54, ал.1, т.4, б.“в“, п.б.аа) или бб), през най-близката данъчна година на годината на кандидатстване - 2023 г., поради което той не отговаря и на третото предвидено условие в чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП.

На следващо място не са налице и условията по чл.54, ал.4 от ЗПЗП, за да се приеме, че жалбоподателят е активен земеделски производител. Съгласно тази норма земеделските стопани се смятат за активни земеделски стопани, ако през предходната година са получили общ размер на директните плащания, който не надвишава левовата равностойност на 5000 евро и са вписани в регистъра по чл.7. Ако съответният земеделски стопанин не е подал заявление за подпомагане по интервенции под формата на директни плащания и през предходната година, общият размер на директните плащания се определя, като се умножи броят на допустимите хектари или животни в годината на подаване на заявлението по единичната сума за подкрепа на хектар или на животно през предходната година или по средното за страната плащане на хектар или на животно, ако предходната година е преди периода на прилагане на Стратегическия план.

Видно от изложеното нормата на чл.54, ал.4 от ЗПЗП касае именно хипотезата в която земеделските стопани не са подавали заявление за подпомагане през предходната година, каквото заявление не е подадено и от жалбоподателя. В съответствие с изискванията на тази норма при изготвяне на уведомителното писмо в таблица 1, колона 1, съотнесена към колона 3, е посочен размера на директните плащания за предходната година изчислени по реда на чл.54, ал.4 от ЗПЗП, на база на заявените площи по ОПДУ за кампания 2024 г. Същите са определени в размер на 22 424,07 лева, която сумата надвишава левовата равностойност на 5 000,00 евро (9 779,15 лева), поради което не са налице и условията на чл.54, ал.4 от ЗПЗП за да се приеме, че жалбоподателят е активен земеделски производител.

С оглед на изложеното правилно в обжалваното УП е прието, че жалбоподателят не е активен земеделски стопанин по смисъла на чл.54 от ЗПЗП и е уведомен, че подаденото от него заявление за кампания 2024 г. не подлежи на администриране по интервенциите/мерките, изискващи кандидата да е активен земеделски стопанин, тъй като не отговаря на критерия за допустимост.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и с оглед на обстоятелството, че за кампания 2024 г. на Д. Д. е заплатена сумата от 16 154,18 лева, представляваща плащане на земеделски земи в зони от Натура 2000, съгласно представената справка (л.87 от делото), тъй като за тези плащания не е въведено изискването заявителя да е активен земеделски поризводител по смисъла на чл.54 от ЗПЗП. В този смисъл, изрично в самото УП, на стр.5, абз.предпоследен е посочено, че ако са заявени интервенции по преходна национална помощ (ПНДЖ1, ПНДЖ3, ПНДТ), „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Натура 2000)“, „Осигуряване на опрашване в планински райони и защитени зони от мрежата Натура 2000 (стационарни пчелини)“ (АЕИ3.1) и/или „Ангажименти за предоставяне на услугата по опрашване чрез преместване и временно разполагане на пчелни семейства (подвижно пчеларство)“ (АЕИ3.2), за които не са приложими изискванията на чл.54 от ЗПЗП, ще получите отделни уведомителни писма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, тъй като не са били изяснени всички релевантни факти и обстоятелства и не са събрани всички относими доказателства. В случая релевантните факти и обстоятелства касаят въпроса дали жалбоподателят се явява активен земеделски производител по смисъла на чл.54 от ЗПЗП и те са изяснени в хода на административното производство, както посредством ангажираните от жалбоподателя доказателства, така и от служебно изисканата информация от НСИ и НАП. Съответно, съобразено е обстоятелството, че жалбоподателят не е осъществявал никаква стопанска дейност през предходната 2023 г., поради което е разгледана хипотезата на чл.54, ал.4 от ЗПЗП и е изчислен размера на директните плащания по правилото на изр.второ, въз основа на заявените допустими хектари през 2024 г.