Решение № 449 от 23.12.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Кърджали, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Пенка Вълкова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №

20225140100624 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от М. Н. К. срещу ГД "ЖСОБТ"“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора - главен комисар Т. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1499.02 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд в размер на 216.30 часа за периода от 01.11.2016 г.- 31.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 250.00 лв., представляваща сбор от изтекли мораторни лихви за забава, считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд до датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г. В открито съдебно заседание е направено искане за увеличаване на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 621.35 лв., вместо първоначално заявения размер от 250.00 лв., което е допуснато с протоколно определение на 29.11.2022 г. Моли да се постанови решение, с което да се осъди ГД "ЖСОБТ"“ да заплати на ищеца сумата от 1499.02 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от него извънреден нощен труд в размер на 216.30 часа за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата в размер на 621.35 лв., представляваща сбор от изтеклите мораторни лихви за забава считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд, до датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез юрисконсулт е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла давност съгласно чл. 111, б. „а“ и б. „в“ от ЗЗД на вземането за главници за периода 01.11.2016 г. до 01.04.2019 г., респективно за претендираното обезщетение за 1 забавено плащане върху главниците, дължими за периода 01.11.2016 г. до 01.04.2019 г.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа предявените исковете.

Ответната страна не се явява и не се представлява. Представя писмено становище с изложени съображения по същество на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение Рег. № 6813р18212/30.10.2019 г., и Справка за период 01.11.2016 г. - 31.10.2019 г., издадени от ЗЖУ – Кърджали се установява, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд М. Н. К. е бил служител в ответното дружество и е със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗМВР.

От прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.11.2016 г. - 31.10.2019 г., М. Н. К. е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка с продължителност 12 часа, при сумирано отчитане на работното време. През исковия период същият е положил нощен труд от 1509 часа, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 става 1725.30 часа и формира разлика в описаните часове в размер на 216.30 часа, които се явяват извънреден труд. Вещото лице е констатирало, че за процесния период на ищеца не е било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на посоченото преизчисляване. В заключението си вещото лице е изчислило, че дължимото в този случай допълнително възнаграждение за извънреден труд възлиза на 1499.02 лв., а размерът на обезщетението за забава считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, е в размер на 621.35 лв.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съдът квалифицира предявените от ищеца искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 187 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1499.02 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1499.02 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 621.35 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 1-во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд, до датата на депозиране на исковата молба 17.05.2022 г.

Исковeте са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за 2 положен извънреден труд за процесния период.

Между страните не е спорно обстоятелството, че през периода посочен в исковата молба ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работил на сменен режим при сумирано отчитане на работното време. Спорно е дали при определянето на възнаграждението за положения нощен труд през процесния период, са приложими Кодексът на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1.143 по аргумент - чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Последният се определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл. 187 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Според разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от КТ, нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч до 06.00 ч. По аргумент от ал. 1, изр. 2 нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч и 06.00 ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът счита, че приложението на чл.

187, ал. 3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал. 2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които могат да бъдат полагани.

В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложима към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдът споделя становището, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Съгласно текста на чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв., като в чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време - нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за тях се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

В случая очевидно е налице колизия между правните норми на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които не е приложена в процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на 3 държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ. Нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА предвижда, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високият по степен акт. В конкретният казус, горепосочените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи за определянето на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от КТ, поради което процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по разпорежданията на нормативния акт от по-висока степен - т.е. приложима е нормата на чл.

188, ал. 2 от ЗМВР.

При наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, защото в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и духа на закона.

В настоящия казус следва да се вземе предвид и разпоредбите на чл. 9а, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските според които, при установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, а когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според чл. 9б, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9г от същата Наредба, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда.