Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3218 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3840/2025
Вид
Решение № 3218
Подписан
10.08.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3218 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110103840 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.

С. Ч. и А. С. Ч., подадена чрез процесуален представител адв. М. Т. от ВАК, с която срещу Н. М. Б. е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 15 627,52 лв.

/петнадесет хиляди шестстотин двадесет и седем лева и 52 ст., с равностойност 7 990,22 евро при фиксирания курс на превалутиране 1 евро = 1,95583 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпяна загуба) за извършени ремонтни дейности в резултат на непозволено увреждане на собственото на ищците ателие, находящо се на партерния етаж на сграда с административен адрес: ****, изразяващи се в поява на теч и влага в ателието, вследствие на което се е появил мухъл, подпухнала е мазилката, ръждясала е арматурата по тавана и е била повредена дограмата на ателието, причинени в резултат от неполагане на дължимата грижа за отводняване на събиралата се и застояваща с дни вода на терасата на ответницата, неправилно изпълнен наклон за отводняване на терасата при извършения ремонт през лятото на 2022 г., както и премахване на отводнителен сифон в разрез с проектната документация, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищците основават претенцията си на твърдения, че са съсобственици на ателие на партерния етаж на сградата на ****, придобито по силата на нотариален акт. Над техния имот се намира открита тераса, собственост на ответницата Н. М. Б., прилежаща към нейните апартаменти № 1 и № 2 на първия етаж. В първоначално депозираната искова молба ищците са твърдели, че в продължение на години, вследствие на недобро стопанисване на терасата от ответницата, са се появили процепи, водещи до течове по тавана и стените на ателието им, в резултат на които се е увредила арматурата на тавана, 1 образувала се е подкожуШ. мазилка, появили са се влага и мухъл и е увредена дограмата, което е направило ателието неизползваемо. Въпреки многократните устни покани, отправяни чрез баща им С. Ч., ответницата не е предприела действия за ремонт, а такъв е започнала едва на 02.06.2022 г., след сигнал до Район „Одесос" и съставен констативен протокол от 20.05.2022 г., удостоверяващ лошото техническо състояние на терасата.

В проведеното на 07.11.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците е заявил уточнение на твърденията, което по своето естество представлява изменение на основанието на предявения иск по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК, доколкото от твърдения за увреждане, извършено чрез активни действия, се преминава към претенция отново на основание чл. 45 от ЗЗД, но поради бездействие на ответницата да поддържа терасата си, съчетано с некачествено изпълнение на извършения през лятото на 2022 г. ремонт. Изменението е заявено в рамките на преклузивния срок и е допуснато от съда, като на ищците са дадени указания за конкретизация, изпълнени с депозираната на 14.11.2025 г. уточнителна молба, а на ответницата е предоставена възможност за нов отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

С уточнителната молба от 14.11.2025 г. ищците конкретизират, че исковата претенция е за претърпените от тях имуществени вреди в резултат от деянието на ответницата, което се изразява в неполагане на дължимата грижа за отводняване на събиралата се и застояваща с дни вода на терасата , в неправилно изпълнен наклон за отводняване на терасата при извършения ремонт през лятото на 2022 г., както и в премахване на отводнителен сифон в разрез с проектната документация. По този начин дъждовната вода се задържа на терасата и се просмуква през фуги, стичайки се в ателието на ищците.

Деянието на ответницата съставлява неизпълнение на общото задължение, произтичащо от закона, да не се вреди другиму. Ищците твърдят, че деянието е започнало за пръв път през 2019 г., като едва през 2022 г. ответницата е предприела действия по поддръжка на терасата си в резултат от активното поведение на ищците, а именно с получаване на предписания от общината.

През лятото на 2022 г. ответницата е направила ремонт, вероятно некачествено извършен, доколкото вредата от деликта, претендирана с исковата молба, е в резултат от непозволеното увреждане именно след направения ремонт. Изрично подчертават, че вредите от увреждането преди ремонта през лятото на 2022 г. не се претендират с настоящата искова молба.

Ищците навеждат твърдения, че след извършения ремонт на терасата на ответницата през лятото на 2022 г. и отстраняването на щетите от теча в ателието им през есента на 2022 г., в края на същата година е започнала появата на нови щети по ателието, изразяващи се в нова поява на теч и мухъл по стени и таван. Именно вредите за отстраняването на тези нови щети се претендират с исковата молба, като новопоявилите се щети съставляват ново увреждане за ищците. Претенцията касае непозволеното увреждане в резултат на противоправното деяние на ответницата, която след направения от нея некачествен ремонт през 2022 г. отново не е положила дължимата грижа да поддържа терасата си в техническо състояние, отговарящо на основните 2 изисквания на ЗУТ, изразяващо се в непочистване на сифоните и непредприемане на действия за отстраняване на причините за задържане на вода, въпреки че е била канена многократно устно, непосредствено след появата на новите щети в ателието, да отстрани първопричината за тяхната поява. Твърдят, че деликтът, за който се претендира обезщетение, е започнал в края на 2022 г., а новопоявилите се щети са ремонтирани от ищците в края на 2024 г. изцяло за тяхна сметка, за което са ангажирани оферти, договор за строителство и фактури, като именно тази претърпяна загуба на обща стойност 15 627,52 лв. се претендира по делото. Отправят искане за уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани първоначален отговор от 08.05.2025 г. и, след допуснатото изменение на основанието, нов отговор от 05.12.2025 г., с които ответницата оспорва иска изцяло по основание и размер, като поддържа всички наведени с първоначалния отговор фактически твърдения. Ответницата оспорва конкретно и изрично твърденията, че се събира и застоява дъждовна вода на терасата , че при извършения през лятото на 2022 г. ремонт е изпълнен неправилно наклонът на отводняването, че е премахнат отводнителен сифон в разрез с проектната документация, както и че дъждовна вода се просмуква през фугите, стичайки се в ателието на ищците. Оспорва твърдението, че ремонтът е некачествено извършен, както и че извършеният в края на 2024 г. ремонт на ателието е в резултат на некачествения ремонт на терасата или на нови щети, появили се в края на 2022 г. Изрично оспорва да е бил извършван друг ремонт на ателието освен този в края на 2024 г., включително твърдения ремонт през есента на 2022 г., както и да е била уведомявана многократно устно за нови щети.

Ответницата излага подробни фактически твърдения относно строителството на сградата и отклоненията от инвестиционния проект.

Сградата е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № 005/05.01.2000 г., като при съставянето на акт образец 15 на 15.12.1999 г. ответницата, в качеството на инвеститор, го е подписала с особено мнение, възразявайки пред главния изпълнител и строител ЕТ „****", чрез когото е действал бащата на ищците, че фактически изпълнените строителномонтажни работи не са съпоставени с проектните изисквания. Съгласно инвестиционния проект, части „Архитектура" и „Конструктивна", между терасите на партерния и първия етаж и построената в съседния имот на **** сграда е следвало да бъде изградена преградна стена (борд, парапет), която конструктивно да отделя зидовете на двете сгради, а съгласно част „ВиК" отводняването на откритата тераса е следвало да се осъществява чрез общо осем броя сифони с тръби с диаметър 10 см. В посочените части строителството е извършено в отклонение от проекта от строителя ЕТ „****", като на място са изпълнени само два сифона с диаметър 5,5 см, липсва преградна стена, а впоследствие при ремонта през 2022 г. се установило, че липсват и хидроизолация и армирана циментова замазка, доколкото гранитогресът е бил залепен направо върху топлоизолацията.

На следващо място ответницата твърди, че в края на лятото на 2019 г. в съседния поземлен имот с административен адрес **** започнало 3 строителство на нова сграда с възложител „****" ООД и строител „****" ООД, чийто първи етап било разрушаването на съществуващата сграда. На 28.09.2019 г., в процеса на машинното разрушаване с багер, извършено в отклонение от одобрения план за безопасност и здраве, предвиждащ ръчно разрушаване отгоре надолу с къртачи, било компрометирано покритието на процесната тераса, като 2 кв.м. от плочките били изцяло отлепени от подовата плоча и надигнати с около 5 см, а причината за това била именно липсата на предвидената по проект преградна стена между двете сгради. Именно щетите по ателието, получени в периода от есента на 2019 г. до пролетта на 2022 г. в резултат на противоправното поведение на трети лица, са били отремонтирани в края на 2024 г. от ищците, като никакъв друг ремонт на ателието не е бил извършван по-рано, а самото ателие не е било отдавано под наем от началото на 2020 г. до пролетта на 2025 г. и се е ползвало за склад на строителни материали. През юни 2022 г., след като строителството в съседния имот преминало нивото на терасата, ответницата извършила чрез „****" ООД качествен и цялостен ремонт на терасата, включващ изцяло нова хидроизолация, нови сифони с по-голям диаметър, нова настилка, фугиране и изграждане на липсващия борд, след който ремонт нито в ателието на ищците, нито в собствения офис под терасата са настъпвали нови щети.

Ответницата навежда и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 и чл. 111, б. „в" от ЗЗД, доколкото в нотариална покана от април 2022 г. самите ищци твърдят, че течовете са започнали преди около две години и половина, тоест през есента на 2019 г., а искът е предявен на 25.03.2025 г., след изтичане на петгодишния срок от узнаване на вредата и нейния причинител. Оспорва и размера на претендираното обезщетение с доводи, че ремонт през 2024 г. не е действително извършван, че представените документи не доказват реално извършени и заплатени работи, че претендираните разходи касаят луксозни подобрения и многократно надвишават средните пазарни цени, както и че не е доказана необходимостта от извършването на всички претендирани видове работи. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищците адв. Т. моли за уважаване на иска като доказан, като се позовава на заключенията на вещите лица и на събраните гласни доказателства. В представените писмени бележки поддържа, че вредата е доказана чрез назначените експертизи, установили щети в ателието, появили се след извършения от ищците ремонт през 2019 г., че извършеният в края на 2024 г. ремонт се доказва от договора за строителство от 28.10.2024 г., акта за действително извършени СМР и фактурите, а противоправното поведение на ответницата се извежда от обстоятелството, че при ремонта през 2022 г. са поставени сифони, различни от предвидените в проектната документация, които според вещите лица са недостатъчни за правилното отводняване, както и че при смяната на тръбите не е достигнато до водосточната тръба и не е направена правилна връзка с нея, което обосновава извод за некачествено изпълнение. Позовава се на изявлението на вещите лица, че течовете са настъпили независимо от ремонта, и застъпва становището, че извършването 4 на строителството от трето лице в отклонение от проекта не освобождава ответницата от задължението да поддържа терасата си съобразно изискванията на ЗУТ, така че да не вреди другиму.