Решение № 1801 от 26.12.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 6701/2023
- Вид
- Решение № 1801
- Подписан
- 26.12.2024
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Майя Йончева Йончева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1801 гр. Русе, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Е. Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520106701 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК.
Ищцата М. А. Г. чрез процесуалния си представител твърди, че е собственик на идеални части от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Русе, обл. Русе по КККР, одобрени със заповед РД-18-18/16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР от 15.05.2023г., с адрес на имота гр. Русе, бул. **** в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ 57 кв.м., ниво: 1, прилежащи части: изба №8 с площ 7.00 кв.м., таван №13, с площ 11.00 кв.м., със съответните ид. части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху земята, в която е построена сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, под обекта ***, над обекта ***.
Придобила собствеността на основание открито наследство от А Т Б, б.ж. на гр. Русе, починал на 21.05.2023г., Удостоверение за наследници с изх. №22904/27.06.2023г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, 1 вписан в СВ-Русе с вх. рег. №3756/12.03.2009г., Акт №92, том 6, дело №1210.
Съсобствеността върху имота е придобила заедно с посочени в Удостоверението наследници. Ответникът неоснователно се е снабдил с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка, вписан в СВ-Русе с вх. рег. №14921/01.12.2023г., Акт №15, том 40, дело №8233, ДВР 14519 и оспорва правото й на собственост върху имота, както и на останалите съсобственици. Моли съдът да признае за установено, че ответникът не е собственик на описания имот, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК да отмени нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка, вписан в СВ-Русе с вх. рег. №14921/01.12.2023г., Акт №15, том 40, дело №8233, ДВР 14519, по нот. дело №608/2023г. на русенския нотариус Георги Г..
Претендира за разноски по делото.
Ответникът А. Г. Г. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че е собственик на описания в исковата молба имот на основание давностно владение, съгласно нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка, вписан в СВ-Русе с вх. рег. №14921/01.12.2023г., Акт №15, том 40, дело №8233, ДВР 14519. В рамките на нотариалното производство по чл.587 ГПК нотариусът е извършил действия по събиране на доказателства, в т.ч. е разпитал свидетели и въз основа на доказателствата се е произнесъл с мотивирано постановление, с което го е признал за собственик и е издал нотариалния акт. Същият е официален документ по смисъла на чл.179 ГПК и се ползва с доказателствена сила за извършените от него действия. Възразява наследодателят на ищцата да е титуляр на правото на собственост върху имота, описан в исковата молба.
Ищцата не е посочила каква идеална част от правото на собственост претендира, поради което обемът на правния й интерес не е установен. Моли исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски.
На основание чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът е допуснал встъпването на трети лица-помагачи на ищцата М. А. Г.: Н. М. К., ЕГН **********, Е. М.
К., ЕГН **********, Л. Т. Ц., ЕГН ********** и А. Т. Т., ЕГН **********, в качеството им на наследници на А Т Б, б.ж. на гр. Русе, починал на 21.05.2023г.
С молба вх. №29883/14.10.2024г. третите лица, чрез адв. пълном. Р. Г.а М.-Х. от Адвокатска колегия гр. Враца, личен №1700025930, Булстат 2
180675181, заявяват, че са братовчеди на наследодателя А Т Б, б.ж. на гр. Русе по бащина линия, а М. А. Г. е негова братовчедка по майчина линия. Както ищцата, така и те, са наследници на общия им наследодател А Т Б, оставил в наследство описания в исковата молба апартамент в гр. Русе. Изразяват становище за основателност на исковете и че ще се ползват от представените от ищцата доказателствата. Молят съдът да постанови благоприятно решение в нейна полза.
По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. препис от нот. дело №608/2023г. на русенския нотариус Георги Г. (л.44 и сл.), разпитани са свидетели.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От приложеното удостоверение за наследници изх. №2-2904/27.06.2023г., издадено от Община Русе, се вижда, че А Т Б, б.ж. на гр. Русе, е починал на 21.05.2023г. и не е оставил за свои наследници съпруга и низходящи, респ. наследници по права линия. От същото удостоверение и от приложената на л.65 справка от НБД Население - Пълни данни за починалия А Т Б се установява, че ищцата М. А. Г. е негова братовчедка по линия на майка му М.
А. Б, починала на 14.06.2005г. Тя наследява по коляно починалата преди майка му – на 22.10.2000г., нейна сестра П А. П.
Следователно ищцата е активно легитимирана да предяви отрицателен установителен иск относно наследствения недвижим имот, от който има само дял, идеална част.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №29/12.03.2009г, том II, рег. №1849, дело №77/2009г. на русенския нотариус Галина Филипова, вписан в СВ-Русе с вх. рег. №3756/12.03.2009г., Акт №92, том 6, дело №1210, се установява, че А Т Б е придобил собствеността на апартамент №3, намиращ се в гр. Русе, бул. ***** състоящ се от преходна дневна със спалня, кухня с тераса, коридор и вграден килер, антре и банятоалетна, със застроена площ 57 кв.м., при граници: апартамент на П С, апартамент на наследници на И Н, стълбище, двор на блока и общо ползваемо стълбище от 5.99 кв.м., заедно с таванско помещение №13 от 11 кв.м. и с избено помещение №8 с площ 7.00 кв.м., с полагащите се ид. ч. от общите части на сградата и застроената част от дворното място и равни части от незастроената част от имот IV-404 в кв.301 по плана на гр. Русе, а съгласно 3
Схема №15-559783-25.05.2023г. на СГКК-Русе (л.48), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Русе, обл. Русе по КККР, одобрени със заповед РД-18-18/16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР от 25.05.2023г., с адрес на имота гр. Русе, бул. **** в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ 57 кв.м., ниво: 1, прилежащи части: изба №8 с площ 7.00 кв.м., таван №13 с площ 11.00 кв.м., със съответните ид. ч. от сградата, построена в поземлен имот *** с площ 892 кв.м. и от отстъпеното право на строеж върху земята, в която е построена сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, под обекта ***, над обекта
***.
Правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск ищцата, наследник на починалия А Т Б, установява с представения по делото нотариален акт за право на собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №43/01.12.2023г., том V, рег. №10731, дело №608/2023г. на русенския нотариус Георги Г., от който се установява, че собственик на недвижимия имот с идентификатор *** е ответникът А. Г. Г..
Видно от данните в приложеното в препис нот. дело №608/2023г., ответникът е подал писмена молба-декларация до русенския нотариус Георги Г. за признаване право на собственост върху описания в нея имот чрез извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели: М Н Д., П И Б и Р А А. Показанията на свидетелите са записани във водения за заседанието протокол от 01.12.2023г. и те са установили, че собственикът А Т Б, приживе, дал на приятеля си - молителя (ответник) ключовете от апартамента си на бул. *** да го ползва и стопанисва и заминал за Англия да се лекува с намерение да остане да живее там. А. Г. поживял малко в апартамента, ремонтирал го и започнал да го отдава под наем, като събирал наемите и ги харчел за свои нужди. Считал се за негов собственик и го стопанисвал повече от 10 години.
Въз основа на тези доказателства нотариус Георги Г. №221 на НК, с район на действие Русенски районен съд, се е произнесъл с постановление, като е 4 признал право на собственост върху спорния имот в полза на А. Г. по давност.
По настоящето дело са разпитани свидетелите К Д. П и А И И, които установяват, че А Б, приживе и ответникът са работили по едно и също време в Лондон, Англия и се познавали. Свидетелите заявяват, че А Б, макар да работел там, пътувал и се връщал в България всяка година по различни поводи, ползвал жилището си и “до последно” живеел в него сам. Свидетелят П споделя лични впечатления от срещите си с покойния, който през 2022г., по Великден, в Лондон му казал, че има онкологично заболяване и ще се прибира в България, което и сторил в края на същата година. Свидетелят ежеседмично го посещавал дори и в периода на болничното му лечение в Окръжна болница “Канев”, купувал му лекарства, плащал му битови сметки и когато го посещавал, той винаги е бивал сам. Свидетелят И на свой ред заявява, че на 02/03 януари 2023г. срещнал А Б, който му споделил, че се е прибрал в България “за постоянно”, че ще ходи по болници да се лекува, защото имал здравословен проблем, бил се разделил с приятелката си, която останала в Англия. Свидетелят възпроизвежда своите впечатления, както и подробности от личен характер за починалия, който никога не е казвал, че апартаментът на бул. *** не е негова собственост или че го е предоставил на друг, допълвайки с констатацията, че: “Не си личеше някой друг да го обитава”. Свидетелят заявява, че Б приживе поддържал връзка с братовчедка си М Г. и с леля си, че до смъртта му много хора са се грижили за него – приятели, познати, близки, носили му храна, лекарства и всичко, от което имал нужда.
Съдът се доверява на показанията на тези свидетели, които са били в непосредствен контакт с Б до смъртта му и възпроизвеждат личните си впечатления от релевантни за случая факти.
Възражението на ответника А. Г., че е придобил по давност спорния имот, като инвокира нотариален акт за производно придобиване, без да навежда обстоятелства през кой определен период е упражнявал фактическа власт върху същия имот и кой е началният момент за изчисляване на десетгодишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, е неоснователно и съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл.68 ЗС се съдържат определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е 5 упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението (animus domini) - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението (corpus) - упражняване на фактическа власт върху вещта.
Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му.