Решение № 138 от 16.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. Хасково, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Христина З. Жисова при участието на секретаря Галина Ст. Г.а като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640101250 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 498, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от П. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.***************, съдебен адрес: гр.Хасково, бул.“България“ № 150, ет.2, офис 217, Адвокатско дружество „Генев и Марков“, Булстат: *********, представлявано от адв. К.К.Г – управител против ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1592, район „Искър“, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, за присъждане на сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 11.06.2024 г. в гр.

Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно - 17.06.2024 г., (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2 ро К3), до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 11.06.2024 г., около 19:15 ч., в гр. Хасково, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което ищецът пострадал. За пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП № 1

********** от 11.06.2024 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, в който било отразено, че спрямо „Участник - 1" - П. И. А. е взето административно отношение като му е съставен АУАН № **********/11.06.2024 г.

Поддържа се в исковата молба, че процесното ПТП настъпило при следния механизъм: На 11.06.2024 г., около 19:15 ч., в гр. Хасково, на кръстовището на бул. „Съединение“ с ул. „Гара движение“ е настъпило пътно транспортно произшествие, при което П. И. А., в качеството си на водач на лек автомобил марка „Опел„ модел „Астра“ с рег. № ***************, не спира на пътен знак „Б 2" - спри пропусни движещите се по път с предимство, при което отнема предимството на движещия се с предимство лек автомобил марка „Субару“ модел „Форестър“ с рег. № **********, управляван от П. Т.

М., в резултат на което реализира ПТП.

Вследствие на процесното ПТП пострадал ищецът, който получил телесни увреждания. След пътно транспортното произшествие пострадалият не се чувствал добре, имал силни болки във врата и гръбначния стълб, затова посетил ортопед-травматолог, който след направени редица прегледи, изследвания и рентгенографии, установил следните окончателни увреждания:

Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел; Радикулопатия;

Силни болки и ограничени движения във врата; Болки и изтръпване на пръстите в цялата лява ръка; Невъзможност за разгъване на лакетна става на лява ръка и движение на китката. На ищеца бил предписан щадящ режим на движенията, както и медикаментозна терапия. От получените травми, пострадалият изпитвал множество силни и непрестанни болки, поради което му се налагало да приема обезболяващи медикаменти, било му предписано да носи шийна яка, която закупил още същия ден.

В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, пострадалият се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.

Видно било от Протокол за ПТП № 1********** от 11.06.2024 г. по описа на ОД на МВР - Хасково, който в тази си част бил официален свидетелстващ документ, че виновният за процесното ПТП водач, попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, 2 сключена със ЗД „Евроинс" АД - застрахователна полица, валидна от 04.02.2024 г. до 03.02.2025 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на 17.06.2024 г., от името на ищеца била отправена застрахователна претенция до ответното дружество, с която поискал определяне и изплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. Въпреки, че от датата на предявяване на процесната претенция пред ответното дружество изтекли много повече от 3 календарни месеца и съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ отдавана изтекъл, последното не определило и не изплатило застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид гореизложеното и на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 КЗ, за П. Т. М. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно - ЗД „Евроинс" АД.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 11.06.2024 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП, а именно - 17.06.2024 г., (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2 ро К3), до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, за което е представен и списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Оспорва се твърдението, че на 11.04.2024 г. около 19:15 ч. в гр. Хасково на кръстовището на бул. „Съединение" с ул. „Гара движение", е настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм. От представените писмени доказателства не се установявала фактическата обстановка, при която е възникнало ПТП. В представения по делото Протокол за ПТП не се съдържала конкретна информация относно причините и обстоятелствата за възникването на ПТП.

Също така съставителят на Протокол за ПТП не бил пряк очевидец на инцидента, следователно протоколът не се ползвал с материална 3 доказателствена сила в частта относно механизма и причините за настъпване на ПТП и нямал характер на официален свидетелстващ документ съгласно чл.

179, ал. 1 ГПК в тази си част.

Оспорва се твърдението, че водачът П. И. А., управлявал л.а. марка „Опел", модел „Астра", с рег. № **********, има вина за настъпване на ПТП, както и че е нарушил правилата за движение по пътищата. По делото не били представени доказателства от ищцовата страна, които по безспорен начин да установят наличието на противоправно и виновно поведение на водача П. И.

А.. Липсвали доказателства, с които да бъде установен механизмът на ПТП.

Ответникът твърди, че вина за ПТП има пострадалият, който управлявал л.а. марка „Субару", модел „Форестър" с рег. № ********** с несъобразена скорост, с което нарушил разпоредбите на ЗДвП, и имал техническата възможност да спре и предотврати настъпването на ПТП, но не го е направил.

Оспорва се ищецът да е претърпял описаните в исковата молба травматични увреждания, както и наличието на причинна връзка между процесното ПТП и причинените увреждания на П. Т. М.. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № IЗ-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с пострадали лица се съставял Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В случая такъв документ не бил издаван от органите на МВР. Също така поради неизяснения механизъм на ПТП не можело да се направи категоричен извод за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и получените от ищеца увреждания.

При условията на евентуалност, в случай че в хода на производството исковете бъдат доказани по основание, ответникът счита, че същите са в прекомерно завишен размер. Претенциите не отговаряли на установените в закона и съдебната практика изисквания за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на исковете не бил съобразен със социално-икономическите условия в страната към датата на ПТП, обществените разбирания за справедливост, действително претърпените вреди, както и присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни случаи.

В тази връзка се прави и възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

4

Изложено е насрещно твърдение, че към момента на ПТП пострадалият е управлявал л.а. марка „Субару", модел „Форестър" с рег. № ********** без поставен обезопасителен колан, с несъобразена скорост в района на кръстовището, не е задействал своевременно спирачната уредба на управляваното МПС и не е предприел действия с цел избягване на удара.

Поведението на пострадалия, а именно управлението без поставен предпазен колан, движението му с несъобразена скорост, липсата на своевременна реакция за спиране и избягване на възникналата опасност допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Ако пострадалият управлявал л.а. марка „Субару", модел „Форестър" с рег. № ********** с разрешената за участъка скорост и реагирал своевременно на възникналата опасност, ударът нямало да настъпи, а в случай че е бил с поставен обезопасителен колан, нямало да настъпят телесните увреждания.

Не се оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между „ЗД Евроинс" АД и П. И. А., за сключена застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. марка „Опел", модел „Астра", с рег. № ***************, със застрахователна полица № BG**********, валидна от 04.02.2024 г., до 03.02.2025 г. Не се оспорват твърденията, че на 17.06.2024 г. ищецът е отправил застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, за което е била образувана щета № **********. С Уведомително писмо с № 5771/1/20.06.2024г., на основание чл. 106, ал. 4 КЗ, ответникът изискал допълнителни документи от ищеца, които да доказват, че същият е пострадал при ПТП от 11.06.2024 г. В законоустановения срок такива документи не били представени, поради което с Уведомително писмо с № 5771/2/17.09.2024 г. на основание чл. 496, ал. 1 КЗ, ответното дружество отказало изплащане на претендираното обезщетение.

С оглед неоснователността на главните искове, се оспорват и акцесорните исковете за лихви като изцяло неоснователни. При условията на евентуалност, в случай че исковете бъдат приети за доказани по основание, е направено искане 17.09.2024 г. да не бъде определена като начална дата на претендираната законна лихва. При определяне на началната й дата следвало да се приложи разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, а не от датата на завеждане на извънсъдебната претенция, каквото било искането на ищеца (Решение № 18/11.04.2022 г. по т.д. № 164/2021 г. по опис на ВКС, II - ро т.о.;

Решение № 93/27.11.2020 г., по т.д. № 2013/2019 г. по описа на ВКС, I-во т. о.).

5

По тези съображения, ответникът моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер предявеният иск. При условията на евентуалност, моли да бъде постановено решение, с което да бъде определен справедлив размер на обезщетението и да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди с определен процент на съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което също представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото Протокол за ПТП № 1 ********** с рег. № 99 от 11.06.2024 г., съставен от П. Бисеров Башев – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково, се установява, че на посочената дата - 11.06.2024 г., около 19:15 ч. в гр. Хасково на кръстовището на бул.

„Съединение" с ул. „Гара движение" се е състояло описаното в исковата молба ПТП. В протокола е отразено, че спрямо водача на л.а. „Опел Астра", с рег. № *************** - П. И. А. е взето административно-наказателно отношение като е съставен АУАН серия GA № **********/11.06.2024 г. за нарушение на чл.6 т.1 пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.