Решение № 2496 от 01.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. Пловдив, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330104201 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Ц. Н. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., обл. П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Агенция за събиране на вземания, чрез юрк. Н., иска да се признае за установено по отношение на ответника З., че дължи сумите, за които е била издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №**** год. *** гр.с. както следва: 590.35 лева /петстотин и деветдесет лева и тридесет и пет стотинки/- представляваща дължима главница по договор за паричен заем № **** от **** г., сключен със „Сити кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № * от **** г. към договор за цесия от **** г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 88.07 лева /осемдесет и осем лева и седем стотинки/обезщетение за забава за периода **** г. - **** г. вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - **** г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се поддържа, че вземането произтича от сключен с ответника и „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем № **** от **** год. с предоставена парична 1 сума от 900 лв. Съгласно клаузата на договора усвоената парична сума по заема за срок на договор се олихвява с договорна лихва в размер на 150,79 лв. като задължението е следвало да бъде върнато на 17 двуседмични погасителни вноски с краен падеж **** год. На длъжника било начислено и обезщетение за забава.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ответникът З., чрез адв. Ч. оспорва исковата молба, заявява възражения за нищожност на чл. 3, ал. 2, ал.4, ал.5, ал.7, чл. 6 и чл. 8 от процесния договор за паричен заем поради противоречие със закона, морала и добрите нрави, като се иска прогласяване на нищожността им. Подробно мотивира, че тези разпоредби са недействителни поради противоречие с чл. 22 от ЗПК, посочва и съдебна практика. Заявява, че главницата е погасена с две плащания сума в размер на 107 лв. и сума в размер на 850 лв. или общо са заплатени 957 лв., от които 900 лв. главница и сумата от 57 лв., които са платени без основание. Иска се отхвърлянето на исковата претенция като неоснователна, ангажират се доказателства, претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № *** г. на ПРС, ***гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 590.35 лева /петстотин и деветдесет лева и тридесет и пет стотинки/ - представляваща дължима главница по договор за паричен заем № *** от **** г., сключен от длъжника със „Сити кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № * от *** г. към договор за цесия от **** г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 88.07 лева /осемдесет и осем лева и седем стотинки/¬обезщетение за забава за периода ****г. - **** г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда ****г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер 25.00 лева /двадесет и пет лева/ за държавна такса и 50.00 лева /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Към исковата молба ищецът е представил в заверени копия договор за паричен заем № *** към искане № *** от **** г., погасителен план към договор за заем № ****, искане за сключване на договор за паричен заем № *** от ** г., СЕФ и ОУ по договор за заем, уведомление за извършената цесия, извлечение от договора за цесия и приложението му, пълномощно и потвърждение за цесията.

2

По делото са представени и приходен касов ордер № **** от **** г. за внесена в полза на „Сити кеш“ ООД сума от 107 лв. по кредит № ****, както и Разписка № **** от **** г., с която ответницата е внесла по сметка на АСВ ЕАД сумата от 850 лв. с посочено основание: „задължение по кредит № ***“ към **** г. в размер на 2115,59 лв.

Съдът в първото с.з. е указал на ищеца да представи в оригинал процесния договор за паричен заем. Страната не е изпълнила дадените й указания.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В подадения от ответника отговор е направено изрично искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал, поради оспорването им приложените към исковата молба писмени доказателства – договор за паричен заем № **** от **** г., погасителен план към него, както и общите условия към договора. Съдът, с протоколно определение от **** г., е задължил ищеца да представи оригинала на процесния договор за паричен заем. Ищецът не е изпълнил указанията на съда, като в проведеното открито съдебно заседание на **** г., пълномощникът на ответника, изрично е поискал процесният договор да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като ищцовата страна не е изпълнила указанията на съда да представи оригинала на документа.

Следва да се посочи, че по смисъла на чл. 183 от ГПК „когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото“. Това означава, че след като по делото са представени копия от документи и същите са изискани от страната да бъдат представени в оригинал, неизпълнението на дадените указания води до това, че страната ще понесе неблагоприятните последици от своето процесуално поведение – въпросните преписи ще бъдат изключени като писмени доказателства. Макар и съдът с изрично определение във второ открито с.з. да не ги е изключил, след като ищецът не ги е представил в оригинал, в мотивите на настоящото решение следва да се приеме, че тези доказателства липсват.

С оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че представените по делото писмени доказателства нямат характер и на официално заверени преписи, които да заместват оригиналите на документите. Върху процесните документи е поставена заверка с печат „вярно с оригинала“, като е положен и подпис, без обаче да е ясно кой (кое физическо лице) е удостоверил тази вярност, в какво качество го е направил и имал ли е предоставени права за това. Още повече, че исковата молба е подписана от юрисконсулт Н., а юрисконсултът няма правата на адвоката по чл. 32 от Закона за адвокатурата, доколкото в цитираната норма изрично законодателят е записал, че 3

„адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи“. Тази разпоредба не може да се прилага по аналогия за юрисконсулта на юридическото лице, който има право да извършва заверки, но тази му заверка не придава силата на препис от официално заверен документ, който да е приравнен с оригинала. При това положение няма как да се приеме, че приложените копия на документи към исковата молба представляват официално заверен препис, който замества оригинал, защото законодателят не е придал такива правомощия на юрисконсултите. Освен това, съдът изрично е задължил страната да представи оригинали на документи, т.е. дадените указания са били ясни и конкретни, като ищецът не ги е изпълнил. Така, като последица за тази страна следва да настъпи предвидената от законодателя санкция, свързана с изключването на тези преписи като писмени доказателства в процеса. Следва да се посочи, че доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.

Поради изключването на процесните доказателства от делото, то съдът намира, че не се доказа наличие на облигационна връзка между ответника и „Сити кеш“ ООД, чийто правоприемник по силата на договор за цесия е ищеца, поради което и съдът намира за недоказан фактът на сключването на процесния договор, от тук и недоказано и в противоречие с доказателствата, твърдението на ищеца за неизпълнение договорните задължения на ответника, за плащане цената по същия, с което да е ангажирал отговорността си. И доколкото ищцовото дружество не успя да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и „Сити кеш“ ООД, то и предявените установителни искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално направени – заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 450 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 4

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Ц. Н. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., обл. П. искове за признаване на установено в отношенията между страните, че Ц. Н. З., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 590.35 лева /петстотин и деветдесет лева и тридесет и пет стотинки/ - представляваща дължима главница по договор за паричен заем № **** от *** г., сключен от длъжника със „Сити кеш” ООД, вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № * от **** г. към договор за цесия от **** г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 88.07 лева /осемдесет и осем лева и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода **** г. - *** г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - **** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № **** г. по описа на ПдРС, ХVІІІ граждански състав.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., обл. П. СУМАТА от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________ 5