Решение № 1104 от 31.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Бургас, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500889 по описа за 2023 година

С Решение № 21/20.03.2023г., постановено по гр. дело № 325/2022г. по описа на Районен съд - Царево е отхвърлен предявения иск от В. В. П. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с който се иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед № РД - 09487/05.08.2022г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на В. В. П..

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от В.

В. П., с която се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло предявените претенции.

В жалбата се посочва, че в първоинстанционното производство се установява, че между В. В. П. и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е сключен Трудов договор № 24100038-70/30.09.2014г., с който въззивникът е 1 назначен на длъжност ,,Т. р., ВиК т. – ел. м. и а.“. Пояснява се, че с Допълнително споразумение към трудовия договор № 85/30.05.2016г., както и длъжностна характеристика към него, работодателят назначил П. на длъжност ,,Р. з.“, с променен размер на трудовото възнаграждение. Отбелязва се, че с подписано между страните ново допълнително споразумение към трудовия договор е увеличено трудовото възнаграждение на служителя. Твърди се, че на 08.08.2022г., на въззивника била връчена Заповед № РД-09487/05.08.2022г. на Изпълнителния директор на ВиК – Бургас за налагане на дисциплинарно наказание ,,забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина съобразно чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ. В жалбата се излагат аргументи относно неспазване изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.

Посочва се, че в заповедта не била отразена информация относно точната дата и час на извършване на констатиране на нарушенията. Развиват се подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, издадена не по установения ред и в предписаната форма. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че несъответствието между описанието на нарушението и правната квалификация не води до незаконност на заповедта за налагане на санкция.

В жалбата се навеждат доводи във връзка с констатираните в заповедта нарушения - ,,неправомерно съхранение на копия от заявления за откриване на партиди и други документи в оригинал“. Посочва се, че съгласно Заповед № 09-135/22г. и РД-09-135-1/22г. на Директора на „ВиК“ ЕАД, ръководителите на експлоатационни райони следва да определят длъжностни лица за обработване на документацията, свързана с откриване и закриване на партиди. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Направен е подробен анализ на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства. В жалбата се излага становище относно констатираното в процесната заповед нарушение на правилата за съхранение на лични данни. Твърди се, че съгласно съдържанието на длъжностната характеристика на въззивника, на последния не били възложени отговорности, касаещи защитата на лични данни. Заявява се, че съобразно заеманата от служителя длъжност, последният следва ,,да, ръководи, координира и контролира дейността на работниците и служителите от експлоатационен отдел Царево, като осигурява нормално и непрекъснато водоснабдяване и поддържане на водопроводната канална мрежа“.

Жалбоподателят намира, че от процесната заповед не става ясно кои 2 възложени му задължения са нарушени. В жалбата се сочи, че съгласно Инструкция за обработка на лични данни, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бургас следва да издаде заповед за възлагане обработването на лични данни на конкретни лица, които единствено имат достъп до тях. Направено е обобщение на дадените от съответните длъжностни лица в тази връзка, обяснения в открито съдебно заседание. Твърди се, че допуснатите нарушения при издаване заповедта за налагане дисциплинарно наказание не могат да бъдат санирани, поради което същата следва да бъде отменена.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт на районния съд и постановяване решение на настоящата инстанция, с което да бъдат уважени предявените искови претенции.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че същата следва да бъде уважена.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор, с който същата се оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Посочва се, че наложените наказания са във връзка с извършена проверка от назначена от изпълнителния директор комисия, констатирала извършването на определени дисциплинарни нарушения. Заявява се, че конкретна дата на извършване нарушения не може да се посочи, поради липса на съдействие от страна на проверяваните лица. Твърди се, че дисциплинарното производство било образувано въз основа на констатациите, изложени в заповедта и посочените в нея доклади, съдържащи описание на извършените нарушения. Навеждат се доводи за законосъобразност на процесната заповед, съдържаща изискуемите реквизити. Отбелязва се, че ищецът в първоинстанционното производство не е оспорил извършването на посочените дисциплинарни нарушения, като не е навел възражения в тази насока. Посочва се, че от извършената проверка се установява неизпълнение на задълженията на длъжностни лица, йерархично подчинени на въззивника, като последният не е упражнил контрол върху 3 тяхната работа.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от В. В. П. от гр. Ц., кв. В., ул. арх. Г. С. № * против Заповед № РД - 09-487/05.08.2022г., постановена от Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с която му е наложено наказание „забележка“, с който се претендира да бъде отменена постановената заповед.

В исковата молба се посочва, че наложеното наказание „забележка“ е неправилно и незаконосъобразно, а заповедта, с която същото е наложено, е издадена не по предвидените в закона ред и срокове.

В исковата молба се посочва, че в процесната заповед липсва информация относно това кога точно са извършени посочените нарушения на трудовата дисциплина и поради това за наказаният служител не става ясно от заповедта кога е нарушил трудовата дисциплина, съответно същият не може да защити правата си по време на налагането на дисциплинарното наказание.

Посочва се в исковата молба, че в атакуваната заповед са изложени мотиви, които не са относими към трудовите задължения на служителя. Твърди се, че изложените мотиви са неясни, неконкретни и неподкрепени с доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл. 357 от КТ.

Ответната страна по предявения иск – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД посочва, че предявеният иск е неоснователен и следва да 4 бъде отхвърлен. Посочва се, че предявените с исковата молба възражения срещу твърдяната от ищеца незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 от КТ, посочено е времето, в което работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те са извършени и в какво точно се изразява всяко едно от нарушенията. Съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ и е спазен срока по чл. 194, ал. 1 от КТ и стриктно е спазена регламентираната в КТ процедура.

П р и извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата.

По наведените твърдения за неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:

По делото не се спори, а и видно от представения по делото Трудов договор от 30.09.2014г. става ясно, че В. В. П. е встъпил в трудово правоотношение с ответното дружество и е приел да изпълнява длъжността „Т. р. ВиК – т. ел. м. и а.“.

По делото е представена Заповед № РД-09-487 от 05.08.2022г., постановена от Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД със седалище гр.

Бургас, от която е видно, че е наложено наказание „забележка“ на В. В. П. – Р. з. в район Царево. В заповедта се посочва, че видно от представените доклади – съответно от дати – 04.07.2022г. и от 01.07.2022г. е констатирано, че В. П. е извършил следните нарушения – неправомерно съхранения на копия на заявления за откриване на партиди и др. документи в оригинал, наличие на възможност за трети лица – посетители на касовия салон да възприемат пряко лични данни на други клиенти на екрана на монитора в касовия салон, както и съхраняване на документи, съдържащи лични данни на клиенти, което е в противоречие със Закона за личните данни и Регламента за защита на личните данни и Инструкцията за обработване на личните данни, което представлява 5 грубо нарушение на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ – неизпълнение на възложената работа, по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ неизпълнение на законните нареждания на работодателя, по чл. 187, ал. 1, т.

10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение с длъжностна характеристика от 30.05.2016г,. а именно – неизпълнение на задължения, съгласно т. 1, т. 10 и т.

23 от Раздел „задължения“ на длъжностна характеристика, съгласно т. 1 и т. 2 от Раздел „Отговорности“ на длъжностната характеристика.

Заповедта е получена от В. В. П. на дата - 08.08.2022г.

Във въззивната жалба на първо място ищецът е посочил, че са оспорени така констатираните нарушения, както и се посочва, че заповедта не е мотивирана, не съдържа задължителните реквизити, които са изрично посочени в закона – изрично се твърди, че не е посочено описаното нарушение кога е извършено.

Следва да се посочи, че в атакуваната заповед от 05.08.2022г. е посочено, че ищецът неправомерно е съхранявал копия на заявления за откриване на партиди и други документи в оригинал, констатирано е наличие на възможност за трети лица - посетители на касовия салон да възприемат пряко лични данни на други клиенти на екрана на монитора в касовия салон, както и е съхранявал документи, съдържащи лични данни на клиенти. Така посочени констатираните нарушения безспорно не посочват за кой период от време са констатирани – липсва конкретизация за кой конкретно период работодателят е констатирал неизпълнение на тези негови трудови задължения, а такъв период не е посочен и в депозираните пред работодателя доклади, цитирани в мотивите на заповедта, като в тези доклади единствено се съдържат данни за извършване на датата на проверката, тоест – датата, на която тези нарушения са констатирани. В тази връзка – съдът намира, че не може да се приеме, че моментът на извършване на нарушението е моментът на констатирането му – логично е нарушението, изразяващо се в неправомерно съхраняване на документи, допускане на възможност посетителите на салона да възприемат лични данни на други лица, както и съхраняване на документи, съдържащи лични данни на клиенти да е извършено преди да е констатирано – тоест – в предходен времеви период.