Решение № 193 от 19.11.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Бургас, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500234 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивната жалба на Я. В. Б., с ЕГН **********, в качеството му на частен съдебен изпълнител против Решение №1061/07.11.2022 г., постановено от Окръжен съд - Бургас по гр. дело № 70/2022 г., както и въззивна жалба против допълнително решение № 58/19.01.2023г, постановено по същото дело. Решенията се оспорват като недопустими –липсва правен интерес от предявяване на иска, а също така и поради изтекъл давностен срок и като неправилни. Моли да бъде прекратено производството по делото, евентуално решенията да бъдат отменени и предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени направените разноски.

Постъпили са отговори на двете въззивни жалби от „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК 121830616, гр. С., в които те са оспорени като неоснователни, моли обжалваните решения да бъдат потвърдени и да се присъдят направените по делото разноски.

По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от третото лице –помагач ЗК“Лев Инс“ АД, в който е изразено становище за основателност на подадената жалба от ответника Я. Б..

С обжалваните решения ОС –Бургас е уважил изцяло предявения от „Банка ДСК“ ЕАД иск против Я. Б. за присъждане на сумата 136 641,12лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, причинени от ответника като частен съдебен изпълнител по 1 изп.дело№ 553/2015г, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2022г до окончателното изплащане на сумата.

Производството е висящо за втори път пред въззивната инстанция, след като с решение № 389/30.06.2025г, постановено по гр.д.№ 2195/2024г, състав на ВКС е отменил решение № 133/10.10.2023г, постановено по гр.д.№ 96/2023г на АС –Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението на ВКС.

В исковата молба ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че в резултат на проведено незаконосъобразно принудително изпълнение върху недвижим имот с идентификатор *** по изп.дело № 553/2015г на ответника ЧСИ Я. Б., е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/ в размер на 136 641,12лв. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Таурус 2001“ ЕООД против длъжник „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД и е проведена публична продан на процесния имот, като с постановление за възлагане от 16.11.2016г той е възложен на купувач „Димови“ ЕООД за сумата 251 000лв. Извършено е разпределение на тази сума, като взискателят е получил сумата 133 641,12лв и 3000лв разноски. Ищецът твърди, че ако не беше извършена публичната продан, имотът е щял да бъде продаден от ЧСИ Делян Николов по изп.дело № 892/2013г, по което банката е единствен взискател, с длъжник - „Сан Сити“ ООД. Твърди,че е проведено производство по чл.135 ЗЗД, по предявен от банката иск против „Сан Сити“ ООД и „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, като с влязло в сила решение извършеният апорт на търговското предприятие на „Сан Сити“ ООД в капитала на другото дружество - ответник е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца.Твърдяната имуществена вреда е в размер на разпределената сума на взискателя „Таурус 2001“ ЕООД, както и сумата 3000лв, разпределена незаконосъобразно в полза на същия взискател като адв.хонорар по изп.дело.

От представеното удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, издадено от Служба по вписванията –гр.Бургас е видно, че банката е вписала по партидата на процесния имот, на 24.10.2013г искова молба против своя длъжник „Сан Сити“ ООД и „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност на сделка /апорт/, с която длъжникът по изпълнителното дело на ЧСИ Б.

„ЕФГ Билд Груп“ ЕООД е придобил търговското предприятие на „Сан Сити“ ООД, включващо няколко недвижими имоти, вкл. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.*, с предназначение : за обществено хранене, с площ 296,85кв.м. С решение № 403/10.02.20215г, постановено по т.д.№ 444/2013г на ОС-Бургас предявеният иск е изцяло уважен, като решението е влязло в сила на 20.10.2016г и отбелязано на 17.11.2016г, видно от представеното удостоверение на Служба по вписванията на л.15 от първоинстанционното дело. По молба на банката- кредитор е образувано изпълнително дело № 892/2013г на ЧСИ Д. Н. против длъжник „Сан Сити“ ООД, с представен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 4964/2013г на БРС, като впоследствие 2 са присъединени вземания на същия взискател по изп.листи, издадени по ч.гр.д.№4965/2013г и ч.гр.д.№ 4966/2013г на БРС/ видно от удостоверение за размера на дълга, издадено по изп.дело № 892/2013г на ЧСИ Д. Н./. По това изпълнително дело върху процесния имот е вписана възбрана на 15.12.2016г.

Изп.дело № 553/2015г е образувано по молба на взискателя „Таурус 2001“ ЕООД против длъжник, приобретателят по апорта на търговското предприятие на „Сан Сити „ООД - „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, въз основа на представен изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 6628/2015г на БРС за сумата 2000лв, представляваща част от главницата по договор за заем в размер на 400 000лв, ведно със законната лихва от подаването на заявлението 13.10.2015г и 40лв – разноски. С молба от 16.11.2015г взискателят е поискал от ЧСИ Б. да извърши опис, оценка и публична продан на няколко недвижими имота, вкл.и процесния.С молба от 04.12.2015г, на осн.чл.456 ГПК, „Таурус 2001“ООД е поискал да бъде присъединен като взискател за вземането си от 400 000 евро - главница и 1 200 000 евро - неустойка, произтичащо от договор за заем, обезпечен с особен залог, като се е позовал на качеството си на пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ обезпечен кредитор. От представеното удостоверение за вписване от ЦРОЗ се установява, че на 19.09.2013г е вписан първи по ред особен залог на търговското предприятие на „ЕФГ Билд Груп „ЕООД в полза на кредитор „Таурус 2001“ ЕООД, вписан и по партидата на процесния имот и в Служба по вписванията, който впоследствие е заличен / за процесния имот/ по молба на кредитора на 21.11.2013г. Представено и заявление за вписване на пристъпване към изпълнение за сумата 1000лв по отношение на движима вещ – копирна машина и принтер, както и потвърждение за вписване в ЦРОЗ на това заявление към 18.08.2015г. С постановление от 07.12.2015г ЧСИ Б. е присъединил взискателя по тези вземания на осн.чл.496 от ГПК. Върху имота по изп.дело № 553/2015г е наложена възбрана на 18.12.2015г, заличена на 01.12.2016г. Безспорно е също, че след заличаването на особения залог върху имота на 21.11.2013г, по изп.дело № 553/2015г е проведена публична продан и имотът е възложен с постановление за възлагане от 16.11.2016г на купувача „Димови „ ЕООД за сумата 251 000лв.Постановлението за възлагане е влязло в сила на 25.11.2016г. Изготвено е и разпределение на тази сума, като взискателят по делото „Таурус 2001“ ЕООД е получил сумата 133 641,12лв и 3000лв разноски.

Във въззивната жалба са направени възражения за недопустимост на атакуваното решение поради липса на правен интерес от предявяването на иска и поради изтекъл давностен срок.Липсата на правен интерес е обоснована с липсата на качеството – страна, взискател, на ищеца по изп.дело № 553/2016г на ЧСИ Б..Безспорно ищецът „Банка ДСК“ ЕАД не е взискател по посоченото изпълнително дело и няма вземане против длъжника „ЕФГ Билд Груп „ЕООД , с изключение на вземането за разноски по иска по чл.135 ЗЗД. Тези възражения са неоснователни: както е посочено и в определение № 542/05.02.2025г по гр.д.№2195/2024г на ВКС правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, която се преценява на база твърденията в исковата молба. В случая ищецът твърди, 3 че вследствие на незаконосъобразни действия на ответника, в качеството му на ЧСИ, е претърпял вреди в пряка причинно – следствена връзка с тези действия.Дали твърденията за наличен правен интерес са основателни, както и дали искът е предявен в рамките на давностния срок е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост.

В жалбата е направено възражение за недопустимост на иска,като се твърди, че ищецът е следвало да предяви иск по чл.464 ГПК, при положение, че оспорва вземането на взискателя по изп.д.№ 553/2015г - „Таурус 2001“ ЕООД. Този иск е ограничен със срок – едномесечен срок от разпределението.Възражението е неоснователно – ищецът не оспорва вземането на „ Таурус 2001“ЕООД против длъжника

„ЕФГ БИЛД

ГРУП“ЕООД по договор за заем, а оспорва възможността въз основа на вписано пристъпване към изпълнение да се предприемат действия по принудително изпълнение върху заложеното имущество по реда на ГПК от съдебния изпълнител, съобразно действащото законодателство към този момент.

Ищецът – „Банка ДСК“ ЕАД е правно легитимиран да предяви иск по чл.74 ЗЧСИ, тъй като частният съдебен изпълнител отговаря за причинените от незаконосъобразно принудително изпълнение в пряка причинно следствена връзка с него имуществени вреди .Отговорността се реализира независимо от качеството на ищеца в производството по принудително изпълнение - взискател, длъжник или трето засегнато от изпълнението лице, което претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди- загуби или пропуснати ползи, предизвикани от незаконосъобразно принудително изпълнение. Ограничение в кръга от лица, които има право да претендират обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител в разпоредбата на чл.74 ЗЧСИ не е предвидено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: съгласно разпоредбите на Закона за особените залози, в редакцията преди изменението, в сила от 30.12.2016г, съдебните изпълнители имат ограничени правомощия по отношение на заложеното имущество – по възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор да предаде заложеното имущество или да го продаде по реда на ЗОС или по реда на ГПК /чл.18,ал.4 ЗЧСИ/. Не е предвидена възможност за образуване на изпълнително дело против заложния длъжник въз основа на вписано пристъпване към изпълнение и предприемане на действия по принудително изпълнение върху това имущество. Разпоредбата на чл.426,ал.1 ГПК, в редакцията й преди изменението с ДВ бр.11 от 2023г, предвижда образуването на изпълнително дело да става на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.Такъв акт към датата на присъединяването на взискателя за вземанията по обезпечения с особен залог договор за заем, не е извлечението от вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ. Без да има проведено производство по установяване на вземането със сила на пресъдено нещо и издаден изпълнителен лист за сумата 400 000 евро и неустойка от 1 200 000 евро, ЧСИ Б. е нямал правомощия 4 да присъединява като взискател по изп.дело № 553/2015г „Таурус 2001“ЕООД за тези вземания и да извършва действия по принудителното им събиране. Независимо от тези установени незаконосъобразни действия на ответника, в качеството му на съдебен изпълнител, съдът намира, че по делото не е установена причинна връзка между тях и вредите, които се претендират от банката –ищец в размер на получената от взискателя по изп.дело № 53/2015г сума от продажбата на процесния имот.Това е така, тъй като независимо от проведеното принудително изпълнение, ищецът, в качеството си на кредитор, провел успешно иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на апорта на търговското предприятие на неговия длъжник „Сан Сити“ ООД в капитала на „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД за относително недействителен по отношение на него, има право да насочи изпълнение върху имота, независимо, че е преминало в патримониума на трето лице. Исковата молба по чл.135 ЗЗД е вписана на 24.10.2013г , а възбрана върху процесния имот е вписана по изпълнителното дело на ЧСИ Б. на 18.12.2015г. Следва да се има предвид, че вписването на исковата молба по чл.135 ЗЗД има оповестителнозащитно действие, както се приема в константната практика на ВКС, произтичащо от нормата на самия закон, според който Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителносттанедействителността не засяга правата на трети добросъвестни лица, придобити преди вписване на исковата молба.Тъй като купувачът по публичната продан не може да придобие повече права от тези на длъжника /чл.496, ал.2 ГПК/, а за кредитора, провел успешно производство по чл.135 ГПК, имотът е собственост на неговия длъжник, то за банката длъжникът по изп.дело №553/2015г „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД не е собственик на имота и съответно купувачът – „Димови“ ЕООД също не е станал собственик. Решението по иска на „Банка ДСК“ против „Сан Сити“ООД, с правно основание чл.135 ЗЗД, исковата молба по който е вписана преди вписване на възбраната по изп.дело № 553/2015г, е противопоставимо на наложилия възбраната взискател „Таурус 2001“ЕООД /чл.453,т.2 ГПК/ и на купувача по публичната продан, като банката може да предприеме действия по принудително изпълнение върху имота, защото спрямо нея той не е валидно отчужден. Поради това независимо от незаконосъобразно проведеното принудително изпълнение върху процесния имот от ответника в качеството му на съдебен изпълнител, не са налице обективни пречки и затруднения ищецът да поиска насочване на изпълнението върху имота – няма данни той да е унищожен или пък прехвърлен на друго лице след проведената публична продан. Във връзка с това ищецът твърди пред настоящата инстанция, че изпълнението е обективно невъзможно, тъй като по изп.дело № 892/2013г, по което банката е взискател, съдебният изпълнител Д. Н. е отказал да проведе принудително изпълнение върху имота, който отказ е потвърден от съда в производство по обжалване на действията му по реда на чл.435,ал.1,т.1 ГПК. Представени са нови доказателства – разпореждане на ЧСИ Д.Николов по изп.дело № 892/2013г и решение на ОС – Бургас по в.гр.д. № 45/2019г. Във връзка с този довод съдът намира следното: