Определение № 2277 от 14.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2277 гр. Бургас, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20232100501425 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД, ЕИК 206466277, чрез адв. Ангел Ганев, против Определение № 3653 от 16.06.2023 г. по гр. д № 1606/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е разделено производството по иска на „Ермес Естейт Мениджмънт“ против К. Г. Г., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща недължимо платен дивидент, получен на 17.10.2022 г. без правно основание, като в тази част делото е прекратено и изпратено на Окръжен съд – Бургас по подсъдност.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Според жалбоподателя искът за неоснователно обогатяване следва да бъде разгледан по реда на общия исков процес от районния съд, тъй като не представлява търговски спор. Сочи се, че разпоредбата на чл. 365, т. 1 ГПК, цитирана от съда, се прилага само за спорове, породени от търговска сделка, т.е. правоотношения, възникнали на договорно основание, а в случая става дума за извъндоговорен източник на задължения.

На второ място, жалбоподателят се позовава на мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25 000 лв., посочените в чл. 365, т. 1, т. 2 и 5 ГПК спорове се разглеждат от съответния районен съд по общия исков процес, независимо че става дума за търговски спор.

На последно място, жалбоподателят счита, че дори да се приеме, че действително искът за неоснователно обогатяване попада в приложното поле на чл. 365, т. 1 ГПК и цената на иска не е релевантен критерий, то на 1 основание чл. 104, т. 6 ГПК съдът е следвало да разпореди цялото дело да се изпрати на Окръжен съд – Бургас, включително и за иска за връщане на паричните заеми, а не да го разделя. В тази връзка жалбоподателят навежда доводи, че процесните договори за заем са търговска сделка.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от К. Г. Г..

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият състав на съда, като взе предвид фактите по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на „Ермес Естейт Мениджмънт“ ООД срещу К. Г. Г., с която са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумата от 9 200 лв. – сбор от предоставени на ответника заемни средства по 9 бр. договора, сключени в периода 24.02.2022 г. до 03.10.2022 г., както и иск за заплащане на сумата от 4000 лева, представляваща недължимо изплатен на ответника дивидент от участието му в търговското дружество.

В обжалваното определение съдът е приел, че споровете, при наличието на специални норми, уреждащи правилата за разпределение на печалбата като дивидент на съдружниците, по повод на дължими или недължимо заплатени дивиденти, са между дружеството и неговите членове и задължително са подчинени на специалните правила на особеното исково производство по търговски спорове във връзка с право, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество – чл. 365, т. 3 ГПК. В тази връзка е цитирано Решение № 90 от 27.05.2013 г. по т. д. № 876/2012 г. на ВКС, I т. о. Съдът е посочил, че искът за недължимо платен дивидент е родово подсъден на окръжен съд на основание чл. 104, т. 7, вр. с чл. 365, т. 1 ГПК. Поради това е разделил производството по двата иска, като е изпратил този за връщане на недължимо платен дивидент за разглеждане на Бургаският окръжен съд.

Частната жалба е основателна.

Районният съд неправилно е приел, че искът за недължимо изплатения на ответника дивидент подлежи на разглеждане от окръжния съд по реда на Глава 22 от ГПК. Както е посочено в разпоредбата на чл. 365 ГПК, по реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до някоя от изброените в т. 1-5 хипотези. Законодателят има предвид, че следва да са налице две предпоставки, за да подлежи делото на разглеждане по този съдопроиводствен ред: 1) спорът да е родово компетентен на окръжен съд като първа инстанция и 2) да е налице една от изрично изброените в чл. 365, ал. 1, 1-5 ГПК хипотези. Ако е налице хипотеза по чл. 365, т. 1-5 ГПК, но делото не е подсъдно на окръжен съд, тогава същото се разглежда от районния съд по реда на общото исково производство. Разпоредбата на чл.

365 ГПК не урежда различна родова подсъдност от тази в чл. 104 ГПК, а препраща към общата уредба. Вж. в този смисъл Определение № 120 от 2

06.02.2013 г. по ч.пр. д. № 39/2013 г. на ВКС, I т. о.

В настоящия случай е налице спор с предмет право, породено от участие в търговско дружество, като визирания в чл. 365, т. 3 ГПК, който обаче не подлежи на разглеждане от окръжния съд. Не е налице никоя от хипотезите, посочени в чл. 104 ГПК, поради което съгласно чл. 103 искът подлежи на разглеждане от районен съд. Оттук липсва и визираната от съда пречка по чл. 210, ал. 1 ГПК за първоначално обективно съединяване на искове.

В горния смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, където се приема, че в хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25 000 лв., посочените в чл.

365 ГПК спорове се разглеждат от съответния районен съд по общия исков ред и това не променя вида на делото като търговско. Именно затова в цитираното от районния съд Решение № 90 от 27.05.2013 г. по т. д. № 876/2012 г. на ВКС, I т. о., делото е разгледано от окръжен съд.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че определението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

Определението не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 ГПК).

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3653 от 16.06.2023 г. по гр. д № 1606/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3