Решение № 102 от 31.01.2018, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ№

31.01.2018 г., гр. Пазарджик

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански състав, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА

Секретар: Иванка Панчева

Като разгледа докладваното от съдията ПОПОВА гражданско дело № 4478 по описа на съда за 2017г.

Производството е образувано по иск, предявен от

Производството по делото е образувано по иск, предявен от С.Д.Г., с постоянен а ЕГН **********, с адрес за призоваване: 4400, гр.

Пазарджик, ул. „Г. Бенковски" № 17, ет. 10, ап.30, чрез процесуалния представител: Адв. В.Г.П.,***, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул.

„Мадара" № 5, тел. за контакти: *****Против: „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: 4400, гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев" № 5 представлявано от М.Я.Ф..

В исковата молба се твърди, че ищецът работил от 19.07.2017 г. отново на длъжността "Диспечер, транспортни средства" при „Тролейбусен транспорт — Пазарджик" АД, ЕИК ********* въз основа на последния му постоянен трудов договор № 1 от 03.01.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/21.07.2015 г. към Трудов договор № 1 от 13.01.2014 г., преди това „Тролейбусен транспорт" ЕООД.

Със заповед рег.№ 13 / 01.06.2016 год., издадена от изпълнителния директора М.Я.Ф. на „Тролейбусен транспорт - Пазарджик" АД, ЕИК *********, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 (съкращаване на щата) от КТ, във връзка с чл.326, ал.2 КТ и прилагане на ново щатно разписание от 01.06.2016 г., считано от 02.06.2016 г. С тази заповед след прекратяване на трудовото му правоотношение му било изплатено: а) по чл. 220, ал.1 КТ - за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 30 дни в размер на 663.06 лева; б) по чл. 222, ал.1 КТ - обезщетение за оставане без работа в размер на БТВ за 1 месец в размер на 577.50 лева, което е общо в размер.

По силата на влязло в сила съдебно решение №

737/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2722/2016г. на Районен съд-Пазарджик от дата 06.07.2017 г., уволнението му било признато за незаконно и отменено. 

Със заповед № 240 от 19.07.2017 г. на основание чл.

345, ал.1 КТ ищецът бил възстановен на работа на същата длъжност, която заемал преди уволнението.

Известно било, че при възстановяване на работа в резултат на съдебното решение, което признава уволнението на работника (тоест на ищеца) за незаконно и съдът го отменя, заплатеното на работника от работодателя по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение следва да се върне, което ищецът сторил.

Твърди ищеца, че бил снабден с изпълнителен лист от съда, в който било отразено ОСЪЖДАНЕТО на „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С.Д.Г., ЕГН ********** обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв. за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г., като въз основа на него поканил работодателят му „Тролейбусен транспорт" АД доброволно да изпълни паричните си задължения по този изпълнителен лист. В резултат на проведени преговори между страните се стигнало до подписване на споразумение между ищеца и работодателя му от дата 01.09.2017 г. Работодателят му изплатил доброволно тези 2944.00 лева на 09.08.2017 г., като ги превел по банковата му сметка. Работодателя му си прихванал сумата 1273.68 лева (която се различава от реално получената сума по тези два члена от КТ, тъй като бил 1240,53 лева) от присъдените му разноски по съдебните дела в размер на 2000 лева, като му превел сумата от 726.32 лева по банковата му сметка.

Твърди, че преди уволнението получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 736.00 лв., което включвало основна заплата 530 лева и 206 лева клас, което било отчетено от съда по ГД № 2722/2016 г., тъй като му присъдил 2944.00 лева обезщетение за оставянето без работа на ищеца, поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв.за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г.

В следствие на незаконното уволнение ищецът останал без работа повече от 12 месеца, което обхващало период от шест месеца след уволнението, т.е. в периода 01.06.2016г.-01.01.2017г. Този факт се удостоверявал от „Трудовата му книжка" лист 6; 7 и 8, където било налице запис от работодателя му.

Тъй като съдът по ГД № 2722/2016 г. осъдил работодателя да му изплати обезщетение за оставането му без работа за 4 месеца, тоест за периода от 01.06.2016 г. до 01.10.2016 г. в размер на 2944.00 лева, то за ищеца бил налице правен интерес да потърси право на обезщетение за останалите два месеца, обхващащи периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2017 г. до 6 месеца за оставане без работа в размер на 1472.00 лева, ведно със законната лихва.

Отделно от това с исковата молба се предявява и втори иск, с оглед следното:

1.С исковата си молба по ГД № 2722/2016 г. ищеца е предявил следния иск: „3/ Да осъдите ответната страна да заплати на ищеца обезщетение в размера за оставането му без работа в продължение на месеците до приключване на делото, но не повече от 6 месеца, считано от 01.08.2016 год., като му заплати обезщетение в размер на 2944 лева за 4 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане."

По този акцесорен по смисъла на чл. 86 ЗЗД за законна лихва върху главницата съдът не се е произнесел. Налице била трайна съдебна практика намерила разрешение в решение № 50 от 12.03.210г. по търг.дело№ 485/2009г. на ВКС, Второ отделение, ТК, постановено по реда на чл.290 и сл.от ТПК разрешение, че при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществувала процесуална пречка тази лихва да бъде претендирала в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг характер.

В конкретния случай, по влязлото в сила решение от дата 06.07.2017 г.: решение № 737/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2722/2016г. на Районен съд-Пазарджик, съдът осъди „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С.Д.Г., ЕГН ********** обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв.за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г., като не се е произнесъл в решението за претендираната от ищеца законна лихва върху тази сума.

При това правно положение, с оглед наличната съдебна практика и постановеното от ВКС по реда на 290 и следващите от ГПК, имащо задължителна сила за останалите съдилища, за ищеца бил налице правен интерес да претендира законната лихва в размер на 308.92 лева върху присъдената му главница по ГД № 2722/2016 г. на РС-Пазарджик за периода от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2016. г до датата на изплащането й от работодателя - 09.08.2017 г. В исковата молба се твърди, че работодателят му изплатил доброволно тези 2944.00 лева, представляващи главница на 09.08.2017 г., като ги привел по банкова сметка ***.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ да осъди ответника: „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да му заплати обезщетение в размера 1472.00 лева за оставането му без работа в продължение на два месеца, обхващащи периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2017 г., но не повече от 6 месеца, тъй като за периода 01.06.2016 г. до 01.10.2016 г., който е 4 месеца, вече има влязло в сила решение по ГД № 2722/2016 г. ВЕДНО С МОРАТОРНАТА ЛИХВА за забава върху главницата 1472 лева от 01.01.2017г. до датата на подаване ИМ в съда - 01.11.2017 г. в размер на 124,96 лева, ВЕДНО НА СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сумата 1472.00 лв.(главница), считано след датата на подаване на исковата молба 01.11.2017 г. до окончателното им изплащане, както и да му заплати следващата се законна лихва върху сумата 2944.00 лв./ две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева /, представляваща присъденото с решение № 737/11.10.2016 год., по гр.д. № 2722/2016 г. на ПРС обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв. за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г., считано от 29.07.2016 год. (датата на подаване ИМ) до окончателното изплащане на главния дълг от „Тролейбусен транспорт" АД - 09.08.2017 г. в размер на 308.92 лева.

Претендирани са сторените по делото разноски

Представени са писмени доказателства по опис.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Тролейбусен транспорт-Пазарджик" АД - гр. Пазарджик, ЕИК *********, представлявано от изпълнителният директор - ЮЛ "ХЕБЪРБУС"АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Христо Касапвелев'', №5, чрез М.Я.Ф. с ЕГН:********** като физическо лице – представител, съдебен адрес за призоваване: адвокат Г.П.,***, офис №6, моб. № *****.

Становището на ответната страна по така предявените искове е следното:

По допустимостта на претенциите:

С решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз изрично било постановено, че искът за присъждане на обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за периода след 01.10.2016г.до 01.12.2016г., съответно за разликата над 2944,00 лв. до 4416,00лв. е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Решението в тази си част не е било обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 06.07.2017г..

С оглед на това и изричното правило на чл.299 от ГПК счита, че главния иск по т.1 от петитума на исковата молба за присъждане на сумата от 1472лв. - обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за периода след 01.10.2016г.до 01.12.2016г., съответно за разликата над 2944,00 лв. до 4416,00лв. е недопустим като повторно заведен между същите страни, изхождайки от изложението в самата искова молба. Производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК претендират да им бъдат присъдени разноските по делото.

Относно претенциите по т.2 и т.З от петитума на исковата молба - за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 1472лв. - обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, считано от 01.01.2017г. до предявяване на исковата молба в настоящия процес, както и за присъждане на законната лихва върху главницата от 1472лв. - обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане счита също за недопустими, тъй като и двете имат акцесорен характер и следват съдбата на главния иск, за който вече е отбелязано в отговора, че бил недопустим при условията на чл.299 от ГПК като повторно заведен между същите страни, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответната страна претендира да им бъдат присъдени разноските по делото.

Недопустима била и претенцията по т.4 от петитума на исковата молба на ищеца за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 2944,00лв. - присъдено с решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за четири месеца от 01.06,2017г. до 01.10.2016г. която се претендира в размер на 308,92лв. за период от 29.07.2016г.(подаване на ИМ по гр.д.№2722/2016г.) до настъпилото плащане на главницата - 09.08.2017г. Излагат се следните доводи: С исковата молба вх.№15117/29.07.2016г., на ищеца С.Д.Г. така посочената претенция била формулирана и била въведена надлежно в процеса по гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз. Видно от диспозитивите на Решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г., съответно в.гр.д.№814/2016г. по описа на ОСПз, и К.гр.д. №848/2016г. по описа на ВКС, IV- то г.о., всички влезли в сила на 06.07.2017г. било, че първоинстанционното решение било непълно, като липсва произнасяне по така предявената претенция. При това положение ищеца е разполагал с процесуалната възможност по чл.250, ал.1 от ГПК, която не е упражнил надлежно в срока по посочения текст. Срока за допълване на решението е преклузивен, като по този въпрос съдебната практика е безспорна. Приложената от ищеца съдебна практика е неотносима в случая, тъй като в разгледания казус от ВКС претенция за лихва не е била предмет на приключилото производство по главницата, поради което и не е формирана СПН, докато в настоящия казус е очевидно, че е постановено едно непълно (само в тази си част) решение, на което обаче не е искано допълване в срок, същото не е обжалвано от страните в тази му част и е влязло в сила и по претенцията е формирана СПН и повторния иск е недопустим при условията на чл.299 от ГПК като повторно заведен между същите страни, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК претендират се да бъдат присъдени разноските по делото.