Определение № 3939 от 24.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3939 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Частно наказателно дело № 20251100207793 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.68, ал.6 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от обвиняемия по досъдебно производство № 429/2024 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 18294/2024г. по описа на СГП - Й. Л. А., чрез защитника му – адв. Л. Т. от САК, против постановление от 15.09.2025г. на прокурор при СГП, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия за отмяна на мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България, освен с разрешение на прокурор“.

В депозираната жалба се прави искане за отмяна на действащата мярка за процесуална принуда, съответно посоченото постановление.

Изтъкват се липсата на опасност от укриване на обвиняемия извън страната, безупречното му процесуално поведение и трайната нагласа за съдействие на органите на досъдебното производство. Акцентира се върху обстоятелството, че на два пъти с постановление на прокурор на обвиняемия А. е било разрешавано напускане на пределите на страната, при които същият е проявил добросъвестно поведение и по никакъв начин не се е отклонил от даденото разрешение.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения, съдът установи следното:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, а именно обвиняем по делото.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните 1 съображения:

Наказателното производство по ДП № 429/2024г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 18294/2024г. по описа на СГП е образувано с постановление от 15.10.2024г. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.1 вр. ал.1 от НК и по чл.302, т.2, пр.5 вр. чл.301, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Й. Л. А. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 21.01.2025г., като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.1 вр. ал.1 от НК.

С постановление на прокурор при СГП от 28.01.2025г. по отношение на обвиняемия А. е наложена „Забрана за напускане пределите на Република България, освен с разрешение на прокурор“.

С постановление от 16.10.2025г., предявено на 24.10.2025г., на обвиняемия Й. А. са повдигнати прецизирани обвинения по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.1 вр. ал.1 от НК и по чл.302, т.1, б.“а“ вр. чл.301, ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

С постановление на прокурор при СГП от 15.09.2025г. е било оставено без уважение постъпило искане от обвиняемия чрез неговия защитник за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда.

Поради характера на деянията, в чието извършване е обвинен А., в хода на досъдебното производство е събран немалък по обем доказателствен материал и са извършвани интензивни действия по разследването, спомогнали за развитие на наказателното производство в разумни срокове, въпреки несъмнената фактическа и правна сложност на обвинението. Целта на наложеното и атакувано ограничение за напускане на пределите на страната е свързана с препятстване на възможността на обвиняемия да се укрие и да попречи за извършване на процесуално-следствени и евентуалните съдопроизводствени действия. Настоящият състав счита, че в конкретния случай такава опасност съществува, тъй като са налице обвинения за две престъпления, които са „тежки“ по смисъла на закона и са събрани доказателства, в това число гласни, за съпричастност на лицето към възведеното обвинение, както и по делото са налице данни за контакти на обвиняемия А. извън страната (цитирани в предходна молба с основание чл.68, ал.3 от НПК). Поради тази причина е налице необходимост от допълнителни гаранции, че обвиняемият няма да се укрие и осуети наказателното 2 преследване спрямо себе си, каквато е целта на мярката по чл.68, ал.1 от НПК.

Видно е също, че по делото се извършват не малък обем действия по разследването.

На следващо място, обвиняемият А. в настоящата си жалба не е посочил конкретна необходимост от пътуване извън страната за някакъв времеви период. От тази гледна точка, дори и намеренията на А. да не са насочени към укриване, евентуалната отмяна на забраната на същия да напуска страната, респ. да пребивава на неустановено място извън България, несъмнено би изправило органите на досъдебното производство пред значителни затруднения да осигурят присъствието на обвиняемия А., което би имало за резултат необосновано забавяне в хода на разследването.

Правото на свободно придвижване на обвиняемия А. не е ограничено в пълна степен от забраната по чл.68, ал.1 от НПК, като при евентуална доказана необходимост от конкретно пътуване извън пределите на страната, обвиняемият би могъл да поиска съответно разрешение, каквото вече е получавал в хода на настоящото производство.

По делото се работи ритмично и евентуалната необходимост от извършването на действия с участието на обвиняемия налага негово присъствие, поради което правото на свободно придвижване на лицето следва да остане ограничено. Срокът на това ограничение до момента не може да се определи като прекомерен и не надминава посочения в чл.234, ал.8 от НПК.

Поради горните обстоятелства съдът приема, че жалбата на обвиняемия Й. А. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед гореизложеното и на основание чл.68, ал.6 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от обвиняемия по досъдебно производство № 429/2024 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 18294/2024г. по описа на СГП - Й. Л. А., ЕГН: **********, чрез защитника му – адв. Л. Т. от САК, против постановление от 15.09.2025г. на прокурор при СГП, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия за отмяна на мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република 3

България, освен с разрешение на прокурор“.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на обвиняемия Й. Л. А., адв. Л.

Т. и на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4